Групата ни в квалификациите за Мондиал 2026 е кошмарна, претеглена на везните на историята и традициите, но и на настоящето с реалностите на последните години във футбола.

Трудно можеше да е по-тежко, защото това е каре, в което имаме един от най-силните отбори във втора урна - Турция, попаднал сред най-добрите 8 на Евро 2024 и останал съвсем близо до полуфинал. От трета урна жребият ни прати Грузия - тим, преминал груповата фаза на последното европейско. И двата състава са в страхотен подем в последните 3-4 години, като очевидно са в друго състояние от това, което виждаме от българския състав.

Именно нивото на нашите е най-сериозен аргумент да не сме оптимисти, но и това, че групата е от възможно най-тежките.

Водачът

Испания или Нидерландия ще е водач на групата ни, в зависимост от това кой спечели четвъртфиналния им дуел в Лига на нациите напролет.

Ако е Ла Роха - какво да кажем? Действащ шампион на континента, великолепен отбор, който ще е един от големите фаворити да спечелят и световната титла. Звездният състав на испанците включва феномена Ламин Ямал, реактивното крило Нико Уилямс и актуалния носител на "Златната топка" - Родри.

Ако бръкнем в шкафа с историята, нещата стават смразяващи. Бият ни с 13:0 преди 91 години, което остава рекордната ни загуба във футбола. Срещали сме ги още четири пъти, като през 1985-а ни бият с 2:0 в контрола, стигнахме до 1:1 на Евро 1996, а две години по-късно ни разбиха с 1:6 на Мондиал 1998. Онази вечер в Ланс остава срамна страница, но бе и символичният край на златното ни поколение от 90-те.

Илиан Илиев, който днес е национален селекционер на България, игра на онова световно, а във въпросния мач с Ла Роха влезе като резерва на Христо Стоичков след първото полувреме.

Любо Пенев срещу Фернандо Йеро в момент от мача срещу испанците на Евро 1996

Снимка: Getty Images

Биха ни и в контрола през 2002 г. (0:1).

Нидерландия, ако те спечелят мястото в групата ни, е далеч по-удобен съперник исторически за България. Имаме 12 срещи с тях, като победите са поравно - 5 на 5. Записахме и две ремита.

В световни квалификации балансът ни е положителен. По пътя към Мондиал 1970 ги бием с 2:0 в София и правим 1:1 като гост. Ние се класираме, те отпадат.

В пресявките за Мондиал 2018 отново записахме победа у дома с 2:0, като двата гола вкара Спас Делев. Навън загубихме с 1:3, но нито ние, нито "оранжевите", се класирахме за финалите.

Заедно обаче бяхме на световното през 1974-а, когато великият тим на Кройф и Неескенс ни разби с 4:1 в груповата фаза.

Извън тези пет двубоя имаме два мача в европейските квалификации за 2008-а - 0:2 навън и 1:1 в София. Играли сме и пет контроли, в които записваме три победи (две от които като гост) и две поражения.

Любопитно, но една от големите сили в европейския футбол никога не ни е побеждавала на наша земя.

Спас Делев бележи един от двата си гола при 2:0 над Нидерландия в европейска квалификация през 2017 г.

Снимка: Bulphoto

Подгласникът

Турция е възраждаща се сила на европейската игра под ръководството на Винченцо Монтела, като стигна четвъртфинал на Евро 2024. Там поведе срещу Нидерландия, но допусна обрат и отпадна след 1:2. Но показа страхотна игра, а и огромен потенциал с поколение, в което личи името на Арда Гюлер - суперталанта на Реал Мадрид.

Странно донякъде, но жребиите за квалификациите за големи първенства винаги ни разминават. Никога в историята не сме играли пресявка за европейско или световно срещу турците. Имаме 23 срещи, но 17 са приятелски, а останалите шест - в несъществуващата вече Балканска купа.

Балансът е положителен за България с 10 победи, 6 ремита и 7 поражения. Загубихме обаче три от последните си четири мача срещу тях, все контроли.

Символично, те поеха след нас щафетата на "балканските изненади" в световния футбол. Цикълът на нашия златен отбор свърши през 1998 г., а те станаха трети в света през 2002-ра, за да повторят това и на континента шест години по-късно.

Турция направи страхотно впечатление на Евро 2024 и стигна четвъртфинал

Снимка: Getty Images

Заплахата от урна 3

Грузинците... нямаме добри спомени, а и в момента не изглежда обнадеждаващо сравнението с тях. Няма как да забравим ужасяващото 2:5, което ни лепнаха в Разград преди 2 години в Лигата на нациите, а след това измъкнахме 0:0 като гост в друг мач, който едва ли ще прибавим към видеотеката с великите на националния отбор.

Преди разгрома от 2022-ра бяхме губили само веднъж от Грузия - 1:2 през 1995-а с най-силния ни отбор в историята, когато по пътя към Евро 1996 паднахме изненадващо в Тбилиси. Имаме две победи с по 6:2 и една с 4:1 над този съперник, но настоящият му състав е респектиращ, съпоставен с този на България.

В него личи Квича Хварацхелия, звезда в Серия А с Наполи. И вратарят Георгий Мамардашвили, който пази отлично във Валенсия, а през лятото на 2025-а отива в Ливърпул. Нападателят Жорж Микаутадзе играе в Лион, имат играчи в Сент Етиен, Базел, Копенхаген... Ние с такива към момента не можем да се похвалим.

И най-долу в пирамидата, поне като поставени в групата според урните, е България. Чакаме първо класиране на Мондиал от 1998 г., но след жребия поводите за оптимизъм не са кой знае колко.

И заради историята, и заради реалностите на днешния ден.

Момент от кошмарното 2:5 срещу Грузия в Разград преди 2 години

Снимка: БТА