Ако сте гледали тенис през 1997-а, значи помните, че това беше годината на Мартина Хингис. Швейцарката от чешки произход влезе с гръм и трясък в голямата игра, като само на 17 спечели три от четирите титли в Големия шлем и подобри купища рекорди.

И до ден днешен Хингис е най-младата шампионка в Големия шлем, като в онзи сезон триумфира на Austrlaian Open едва на 16 години и 117 дни.

През миналата година Новак Джокович беше на една победа от това да постигне календарен Голям шлем (всички четири титли в рамките на една година), но Хингис по същия начин беше близо да го направи съвсем млада и зелена.

През 1997-а тя не успя да спечели единствено "Ролан Гарос", като едва ли можеше да се надява на по-удобна съперничка във финала. Преди 25 години като световна №1, макар и на тази крехка възраст, всички я считаха за фаворит срещу друга млада състезателка - хърватката Ива Майоли.

По онова време Майоли също беше считан за голям талант на тениса, но бе изцяло в сянката на Хингис. Швейцарката беше спечелила 35 поредни победи през годината и до-голяма степен онзи финал наподобяваше този между Ига Швьонтек и младата Кори Гоф, който се игра само преди няколко дни.

Титлата за Мартина изглеждаше още по-сигурна предвид факта, че в похода си към финала тя срази две от големите имена - Аранча Санчес Викарио и Моника Селеш в последователни мачове.

Майоли е на турнира като девета поставена, след като преди това е спечелила шест надпревари. Тя успява да шокира Хингис и я победи с 6:4, 6:2. По този начин завоюва първата си и последна титла в Големия шлем, а освен това за първи и последен път хърватка триумфира в най-големите надпревари.

През миналата седмица Майоли отново беше на "Ролан Гарос", като участва в турнира на легендите, където беше и нашата Магдалена Малеева. Хърватката си спомни за онзи велик момент зая преди 25 години.

"Бяха невероятни две седмици и със сигурност финалът беше най-щастливият ден в живота ми след този, в който родих дъщеря си", спомня си Майоли.

По пътя си към финала тогава тя отстранява световната №5 Линдзи Дейвънпорт, след като се връща в мача след изоставане от 0:4 гейма.

Снимка: Getty Images

Година по-рано родената в Загреб тийнейджърка достига четвъртфиналите на "Ролан Гарос", но никой не прогнозира, че ще стигне толкова далеч през 1997-а. На полуфиналите трябваше да се изправи срещу южноафриканката Аманда Кьотцер. В деня на големия мач Майоли се разболява - поти се, киха, кашля и като цяло се чувства ужасно. Въпреки това успява да триумфира със 7:5 в решителния трети сет.

"Бях болна в продължение на два дни и си казах, че ще става каквото ще да става. Мартина не беше губила мач през онази година след 37 поредни победи, включвайки двете на Хопман Къп. Нямаше какво да губя във финала. Отидох на корта и си казах "просто дай всичко от себе си", добавя хърватката.

Онзи финал е още по-специален, защото бележи стотната годишнина от първия мач за титлата при жените на "Ролан Гарос". Напрежението е голям.

"На загрявката мисля, че пропуснах всяка една топка и ако продължавах така, мачът щеше да свърши бързо. Някак си се събрах и си казах, че трябва да се концентрирам върху топката, защото това е мачът на живота ми. Обичах да играя срещу Мартина. Тя се представяше страхотно и имаше много хубав стил. Това също ми помогна".

44-годишната Майоли е важна част от развитието на хърватския тенис, като наскоро 19-ата в света Дона Векич изрази признателността си към нея.

"Нейните постижения са най-големите в историята на женския тенис в Хърватия. Надявам се един ден да мога да ги повторя. Тя е легенда и добър мой приятел. Хората не й отдават достатъчно признателност и не осъзнават колко трудно е да си топ играч и да вземеш титла от Големия шлем. В Хърватия не я ценят достатъчно, но аз винаги ще й бъда благодарна", каза Векич.

Снимка: Getty Images

Всъщност кариерата на Майоли можеше да бъде много по-добра. След "Ролан Гарос" тя печели само още една титла, която идва през 2002 година. Онази победа я изкачва до №33 в световната ранглиста, но за съжаление след това започва големият срив.

В последните й години тя е измъчвана от множество контузии, като най-значимата е в рамото. Затруднява се да играе редовно и на 12 юни 2004 година обявява, че спира с тениса. Едва на 27 години.

Към днешна дата хърватският тенис може да се похвали с нейната титла на "Ролан Гарос", тази на Горан Иванишевич на "Уимбълдън" и на Марин Чилич на US Open.

Световният обаче ще я запомни най-вече с това, че спря Хингис за място в историята.