17-11-2017 20-11-2018

Изповедта на Ромарио: Не можех да тренирам сутрин и се пестях в мачовете

Бразилецът е един от неповторимите герои във футбола

19:20 | 15 февруари 2022 10 9511 Снимка: Getty Images

Бразилецът Ромарио е един от най-безкомпромисните голмайстори в историята на футбола. И до днес той е сред най-резултатните играчи, подвизавали се по терените със своите 780 гола в 1000 официални мача. Единствено шестима други футболисти са реализирали повече от него.

Кариоката бе истински кошмар за противниковите защитници, особено в наказателното поле, където редовно ги оставяше на място със забележителното си ускорение. Само Пеле, Неймар и Роналдо са вкарвали повече от него за Бразилия, а на клубно ниво винаги дните му в Барселона изскачат на дневен ред - все пак там оформи убийствен тандем с Христо Стоичков, който се превърна и в един от най-добрите му приятели.

Наскоро Ромарио де Соуса Фария навърши 56 години, като даде обширно интервю за платформата The Players’ Tribune, в което сподели не едно или две интересни неща.

“В някои от клубовете си имах договорка, според която можех да излизам до късно навън. Но никога не пропусках тренировки. Когато бях в Бразилия казвах на президентите, че не мога да ставам рано и ще тренирам следобед. Медиите тръбяха, че Ромарио не спи и не тренира, но всъщност не беше така. Ромарио просто не можеше да става рано сутрин. Не и в девет сутринта. И президентите го знаеха. А какво са казвали на треньорите - това вече не бе мой проблем”, започва разказа си легендата.

Всички митове, че е купонясвал по цяла нощ преди мачове, бяха разбити на пух и прах от самия него. Не крие, че е обичал фиестите, но не и вечерта преди който и да било мач.

“За мач в неделя излизах в петък вечер. Разбира се, понякога се е случвало и другото, но да кажем - веднъж на десет случая. Никога не съм пушил, не съм употребявал наркотици и не съм пил. Нито капка. Кой казва, че трябва да си пиян, за да се забавляваш? Историята за плажа? Да, истина е. Имахме мач с Флуминензе, но бях решил, че няма да играя. Не си спомням защо. 24 часа преди мача прекарах цял ден на плажа. После все пак реших, че ми се играе и отидох направо на “Маракана”. Останалите загряваха, а аз си чистех пясъка от краката в съблекалнята. Имаше едно хлапе, Марсело, което трябваше да започне вместо мен. Беше поканил цялото си семейство, но в крайна сметка аз излязох като титуляр. Каква беше тайната ми? Просто си сложи екипа и вкарай гол. Това е. В онзи мач вкарах два”, връща се назад във времето той.

Култовият нападател разказва и за това, че редовно е оставал у дома преди мач, вместо да е на лагер със съотборниците си. Както сам признава - сексът го е успокоявал, а след това се е чувствал по-лек и свободен на терена.

“Не бяха арогантен, а уверен в себе си”

“Обичам да казвам, че когато съм се родил, Бог е погледнал към и е казал - “Това е човекът”. Хората виждат това като самонадеяност. Ромарио прави това, онова, излиза, ходи по партита. След това обаче вкарва три гола и плочатa се обръща. За мен това е увереност, а не арогантност. Просто казвам самата истина”, бърза да уточни бразилецът.

Embed from Getty Images

Когато е на 20 заявява, че ще вкара 1000 гола. Има го черно на бяло на корицата на списаниe в Бразилия. За да може когато го направи, никой да не каже, че това е случайност, както сам споделя. През цялата си кариера смята, че няма по-добър от него.

“Когато казвам, че съм най-добрият, имам предвид, че няма друг като мен в завършващата фаза. Ако не можех да стрелям, подавах. Ако беше почти невъзможно, тогава винаги шутирах. Щом съм най-добрият, по-добре аз да завърша атаката, а не някой друг, нали? Това е най-доброто за отбора. Както в баскетбола. Когато ти трябват точки в последните секунди - даваш топката на Джордан”, не крие самочувствието си Ромарио.

И също така обръща внимание на това, че не винаги е давал максимума от себе си. Както сам разказва - не е имало как това да се случва за пълните 90 минути.

“В някой моменти напълно целенасочено се пестях. Точно тогава защитниците си казваха - “Нека го оставим, забравете за него”. И точно тогава аз нанасях своите удари. Бях най-смъртоносен, когато се правех на умрял”, разказва през смях той.

Вдига завесата и за отношенията си с Йохан Кройф, когото сам описва като “един от най-добрите си приятели във футбола”.

Embed from Getty Images

“Когато отидох в Барселона, исках да взема №11, любимата ми фланелка. Кройф ми даде десетката, а аз му казах - “Мистер, това е голяма чест, но предпочитам №11”. Всички искат №10, нали така? Веднъж в живота си бях скромен, но той просто ми каза “не”. И добави, че в неговите отбори, най-добрите винаги играят с този номер. Какво мога да кажа в отговор на това? Бях готов да нося десетката завинаги. Той беше най-добрият ми треньор”, спомня си времето в Барса Ромарио и същевременно отчита, че нидерландската легенда е можел да играе редом с възпитаниците си.

“Казваше ни - “Подай топката там, обърни се тук и стреляй в горния ъгъл”. А ние се питахме - как по дяволите да го направим? И секунди по-късно самият той го показваше. Истинска магия. Той беше човекът. В главата му всичко бе лесно”, добавя още той.

Спомня си и как всъщност не е трябвало да играе на Световното в САЩ през 1994 заради разрив в отношенията с треньорите. В последния мач от квалификациите “селесао” има нужда от задължителна победа срещу Уругвай, а от треньорския щаб осъзнават, че ако се провалят ще трябва да отидат да живеят в друга държава. И умоляват звездата да се завърне.

Embed from Getty Images

“Може да попитате всеки, който е бил там - това бе може би най-великият мач, който един играч може да изиграе. Поставям си оценка 11 по десетобалната система”, перчи се острието, след като вкарва и двата гола за победата с 2:0.

Останалото е история, защото знаем кой стана световен шампион в САЩ.

“Дали съм егоист? Не, разбира се, че не. Ако вкарам гол, побеждавам, съответно и отборът ми побеждава. Простичко е”, обяснява вижданията си той, а освен това обяснява защо е влязъл в политиката.

“За да се боря за деца като дъщеря ми Айви. Тя се роди със Синдром на Даун. Чрез нея Бог реши да ми изпрати ангел. Преди раждането ѝ, никога не бях имал досег с хора с каквито и да е увреждания или редки болести. Бях сляп за проблемите им. А тя ме накара да разбера, че всички те се нуждаят от помощ. В Бразилия никой не им помагаше. Сега вече съм познат с това, че защитавам тези хора. Те имат същите права както и всички останали”, разкрива легендата.

Дали съжалява за нещо? Не. Защото както сам казва, винаги е правил всичко от сърце.

Дали би го направил отново? Да. Но добавя, че времето минава. Вече е по-спокоен. И вероятно би направил същите неща, но по различен начин.

Това е неговата истина. Никой не е перфектен, включително и Ромарио.

“Но все пак това не е целта ни в живота. И съм благодарен на Бог за това”, завършва големият нападател.

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО