11:41 | 27.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Как лудият Газа потроши хотел и посегна на идола си, който му отне мечтата за Мондиала

Култовата история от един испански курорт, от края на май преди 24 години.

Снимка: Getty Images

Как лудият Газа потроши хотел и посегна на идола си, който му отне мечтата за Мондиала

Култовата история от един испански курорт, от края на май преди 24 години.

16:46 | 31 май 2022 | Редактор : Динко Гоцев 2 5102 Снимка: Getty Images

Лудостите на Пол Гаскойн край нямат и днес, а особено в дните, в които се носеше като хит от поп музиката през футбола и удивляваше феновете с невероятната си игра, но и с втрещяващите си глупости. Газа беше от един изчезващ вид хора на шоуто и забавана, на моменти гениален на терена, в други - изглеждащ като пълен идиот с поведението си извън него.

Ретро

Днешният 31 май е удобен повод да припомним случката, която сложи край на кариерата му в националния отбор на Англия, а на практика - и на кариерата му на най-високо ниво. Това бе един слънчев ден преди 24 години в испанския курорт Ла Манга, в който нещата се объркаха тотално, Газа превъртя напълно, а идолът му така и не се отърси от шока на видяното и чутото.

Хронологично.

В квалификациите за Мондиал 1998 Англия имаше силни и посредствени мачове, но се стигна до един решаващ в края - дори реми в Рим срещу Италия стигаше за класиране без бараж. Тимът, воден от Глен Ходъл игра много силно и дори изпусна победата, но 0:0 бе достатъчно. А Газа бе голям в ролята си на плеймейкър. Любимото момче на английската нация, едва на 30 години, изглеждаше зрял и пораснал, добавено към неоспоримия му талант. В края на 1997-ма всичко бе цветя и рози, а Пол, играч на Рейнджърс в Шотландия по това време, сякаш бе променен човек в националния екип, под ръководството на своя идол Глен Ходъл. Човекът, на когото Гаскойн винаги е искал да прилича като играч.

7 години по-рано халфът избухна на Мондиал 1990 в Италия, като Англия докосна финала, но падна на дузпи от Германия. Премина в Лацио, където също блестеше и стана абсолютен любимец на тифозите. После дойде и Евро 1996, където Газа и "трите лъва" пак играха силно, прегазиха с 4:1 Нидерландия и отново само дузпи срещу германците ги извадиха от финала. Но това, което осмицата правеше на терена, не можеше напълно да накара хората да забравят онова, което се случваше извън него.

Снимка: Getty Images

Постоянните скандали около пиянските му изцепки, като например онази в Хонконг, където тимът бе на лагер преди Евро 1996. Тогава с отбора отидоха на обиколка из баровете, а снимките стигнаха до английските таблоиди. Газа на "зъболекарския стол", а Шерингам, Инс и останалите му изливат различни течности от бутилки, за които е неоспоримо, че съдържат алкохол, в устата. До европейското у дома остават 3 седмици, а медиите настръхват: "На тези ли разчита нацията за успех и титла на "Уембли"?"

Скандалите не стихват - Газа слиза видимо пиян и от самолета в Лондон, като се оригва шумно в лицето на репортер, който опитва да зададе въпрос за случилото се в Азия. Но феновете нехаят - те знаят, че без най-талантливия им играч, английските национали нямат никакъв шанс на турнира.

Газа е отличен на европейското, прави всичко по силите, а след знаменития гол срещу Шотландия празнува като ляга на терена (снимката горе), а останалите му изливат вода в устата - ясно защо.

През есента на същата година Ходъл вече е начело на тима и му казва:

"Ясно е, че си в състава, ако си във форма. Грижи се за себе си, вече си на 30 години. Просто остани в добро физическо състояние, няма съмнение, че си в тима."

Но това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. През пролетта на 1998 г. Пол е продаден на Мидълзбро след серия скандали извън терена в Глазгоу. Случки като тази, в която се появява в 4 часа сутринта в дома на съотборника му Али Макойст, докато той спи на горния етаж до съпругата си, са култови. Газа си прави сандвич и сяда в кухнята, а Макойст едва не го убива с батата, с която слиза, чувайки, че долу има някой. Изпълнението на дерби със Селтик, когато имитира свирене на флейта пред феновете на съперника прелива чашата. Това е ужасен сарказъм към ирландските корени на Селтик и предизвиква ярост на ниво, каквото дори Газа не е очаквал. Включително с писма, заплашващи него и семейството му.

Embed from Getty Images

След трансфера в Мидълзбро формата му пада рязко, сякаш губи радостта от футбола временно. Но го крепи фактът, че през лятото иде световно с Англия.

Проблемът е, че Ходъл вижда промяната. Въпреки това той обявава името на Газа в предварителния състав за подготовката за Мондиала, като уточнява - играчите са 30, ще останат само 23-ма.

Последното, което селекционерът е искал да види на 18 май - деня на събирането за лагера, са снимките във вестниците онази сутрин. Газа пред лондонски бар, около 2 часа през нощта, нагъващ някакъв дюнер и видимо нетрезвен.

Пет дни по-късно Англия играе контрола със Саудитска Арабия на "Уембли" и Ходъл е решен, че Гаскойн трябва да е на терена, за се види какво реално е състоянието му. Пуска го за 30 минути. Халфът е трагичен. Пешеходец, който диша тежко след всеки спринт.

Асистенти на Глен в щаба са Джон Гормън - корав тип, с когото работят заедно от старта на треньорската кариера на Ходъл, и Глен Рьодер - добър приятел на Газа, познаващ го отлично пък от старта на футболния път на халфа в Нюкасъл. Той е и човекът, който непрестанно се опитва да успокои демоните в Пол, да го убеди да работи здраво и да стои настрани от глупостите, за да е част от състава на Англия.

Това не е лесна работа.

На 27 май отборът пътува с автобус от Ла Манга към летището, за да лети към Казабланка за контрола с Мароко. Но след по-малко от километър някой казва: "Газа го няма". Нормално, човекът има рожден ден и се отдал на пиене в хотела на отбора, забравяйки, че има пътуване и мач. Ходъл е извън кожата си, но Рьодер се връща и води Пол, който още е свежарка. Пътува за мача, но е трагичен на терена, а играе 90 минути.

Embed from Getty Images

На следващия ден - нов удар. Английските вестници се появяват в лагера в Ла Манга и там новината е една - изповедта на Шерил, съпругата на Газа и негова голяма любов, която иска развод. И признава, че е системно малтретирана от Пол. Отделен е въпросът защо тази изповед се появява точно тогава... Но тя довършва плеймейкъра.

Същата вечер Стив Макманамън и Дейвид Бекъм го заварват на пианото в бара на хотела, сам и опитващ да свири... А той не умее да свири на пиано. Ходъл вече е взел решението си, тъй като единствената причина да остави Газа в състава за Мондиала е била, че той е изключително позитивен, шегаджия, наелектризира останалите в лагера с поведението си. Но сега - нервен, депресиран и отчаян, а освен това в трагична форма, този играч е проблем, а не актив за отбора.

На 29 май Газа пита Рьодер дали е в състава, но отговор няма. На 31 май обаче именно този Глен му казва новината, а не другият - главният Глен (Ходъл). Извън състава е, трябва да се прибере у дома.

Пол полудява.

"Влезе разплакан, с разкривено от гняв и от сълзите лице и започна да рита канапетата и масите в лоби бара - разказва Гормън, другият асистент. - Опитах да го спра, а той налетя и на мен. После в стаята си е счупил лампата, ритнал е вратата, като така е контузил и коляното си (не игра два месеца - б.р.). Крещеше и направо стресира персонала на това спокойно хотелче."

Газа вика по коридорите, удря стените и иска да види Ходъл. Налита на селекционера, който застава пред него и спокойно му обяснява, че това е решението му и е окончателно. Почти получава удари и ритници, само Сиймън и Инс спират боя.

Глен е видимо шокиран от реакцията на играча, а след час трябва да говори на пресконференция пред английските медии. За щастие те още не са в хотела, когато лудият Газа почти го разрушава.

Реакциите в страната са различни, но изненадата е голяма. Въпреки всичко, Газа е най-креативният футболист на Англия, а по време на квалификациите халфовата линия с него, Бекъм, Инс, Скоулс, Макманамън и т.н. е функционирала отлично.

Но - това е положението. Нататък кариерата на Газа е мъка, а най-запомнящото се от престоя му в Мидълзбро е, че успявя да блъсне автобуса на отбора в една стена в тренировъчната база. Издебва шофьора, оставил ключовете вътре, и се промъква на мястото му. Изобщо - Пол извън терена не се променя, а на игрището съвсем избледнява.

Години по-късно Гаскойн така и не прости на Ходъл, а бившият селекционер често говори за това колко трудно решение е било онова. Но Глен също никога не смени позицията си - направил го е заради отбора, а реакцията на Пол, трошенето на хотела, атаката към самия треньор - това са неща, дълбоко наранили Ходъл и оставили неразривна пропаст между двамата. Единият тълкува акта като предателство, а другият - като необходимост в името на останалите в групата.

И днес историята остава ключова в английския футбол, а и припомня едни времена, които за безвъзвратно отминали.

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО