Как "примадоната" Люис стана мит, а Америка най-после го обикна
На 11 август 1984 г. леката атлетика отпразнува появата на още един безсмъртен
В света на леката атлетика има имена, върху които е изградена митологията на спорта. Едно от тях в наши дни несъмнено е това на Стефка Костадинова, след като над 30 години нейният рекорд в скока на височина е непокътнат.
Бубка, Болт, Оуенс... Люис.
Не са един и двама. А 11 август за Царицата на спортовете е известен като Денят на шоуто на Карл Люис. Това е моментът, в който един много спорен атлет от Алабама се превръща в легенда, като се нарежда рамо до рамо с митичния Джеси Оуенс.
Историята на летните олимпийски игри в Лос Анджелис 1984 няма как да не започне с предисторията на тези в Москва четири години по-рано. Тогава 19-годишният Люис, роден в щата Алабама, но състезател на Университета в Хюстън, Тексас, е включен в олимпийския тим на Щатите. Но те бойкотират игрите в СССР и Карл пропуска първия си шанс.
Това е и годината - 1980-а, в която си отива един спортен идол не само на Америка - Джеси Оуенс. Великанът от игрите през 1936 г., който печели четири златни медала в Берлин пред очите на нацистката върхушка и Хитлер, си отива от света през март. Тогава вече се знае, че САЩ няма да иде в Москва.
Люис се състезава на алтернативната надпревара, организирана за част от бойкотиращите нации. Печели злато с щафетата 4х100 м, но още далеч не е звезда. В края на 1980-а той е шести в световната ранглиста в дългия скок и седми в тази на спринта на 100 метра.
В следващите три години се превръща във водещата фигура на американската атлетика и надежда за игрите в Ел Ей.
През 1983 г. на световното първенство в Хелзинки печели три златни медала - на 100 м, в щафетата 4х100 и в скока. Избира да не участва на 200 м, за да спести сили за другите три дисциплини. Някъде там към него започват и критиките, които в следващите години го съпътстват.
В началото на 1984-а публичната представа за него в Щатите не е особено позитивна, независимо от успехите му. Той е приеман за примадона, за постоянно кисел и претенциозен, за надменен. Дори съотборниците му в щафетата не са особено добре настроени към него.
Преди игрите в Лос Анджелис медиите са пълни с негативни новини около Карл Люис. Едно интервю на агента му Джо Дъглас не подобрява нещата. "Карл е звезда от ранга на Майкъл Джексън и заслужава да бъде платен като него", казва импресариото.
А великият Едуин Моузес, друга легенда на американската атлетика, реагира: "Големите шампиони се отличават с човечност и нормално отношение към околните. Именно това му липсва на Люис."
На игрите Карл решава да не се настанява в олимпийското село с останалите спортисти, а наема вила край Ел Ей. Естествено, това е раздухано от медиите. Горе-долу тогава започват да циркулират публикации из жълтите издания, че е хомосексуалист. А в онези години, това не е приемано особено толерантно в Щатите.
Люис почти не говори с пресата, всъщност - почти не говори изобщо пред публиката. Това не спомага да е обичан повече от американците, които искат друг тип спортни герои.
Но състезанията започват, а "примадоната" печели последователно четирите златни медала, с които се нарежда до Джеси Оуенс.
На 100 метра бие с 9.99 секунди, изпреварвайки Сам Гради, също от Щатите. Следва скокът на дължина, където печели с лекота. Но след първия опит на 8.54 м, с който е наясно, че взима златото, Люис пропуска следващите четири скока. Не иска да се контузи и не тръгва за световния рекорд - легендарните 8.90 на Боб Бийман. Нещо, което разярява публиката в Лос Анджелис, където се чуват мощни освирквания. Карл не се трогва, прибира се след награждаването във вилата и се готви за следващите цели. Чакат го серии към финалите на 200 м и в щафетата, все пак.
Печели с 19.80 секунди в индивидуалната дисциплина, а на 11 август идва финалът в 4х100 метра, където американците са явен фаворит. Той знае, че злато и тук го нарежда до Оуенс.
В деня на този финал дава едно от изключително редките си интервюта и казва:
"Дори да спечеля, медалите ми ще останат само три. Златото от дългия скок ще даря на вдовицата на Джеси Оуенс, защото знам, че това бе любимата му дисциплина. Бях го решил още преди олимпиадата..."
За първи път американската публика стопля отношението си към атлета. Някак това разтапя ледовете. На същия този 11 август преди 36 години щафетата на САЩ печели с време 37.83 секунди, като с това чупи и собствения си световен рекорд. Карл е изнесен от пистата на ръце от останалите трима, а е известно, че по време на игрите отношението им към него не е особено положително.
Но думите му същата сутрин и бягането на финала променят нещата. Люис бяха четвърти, като Калвин Смит му предава щафетата с около пет метра преднина пред атлета на Ямайка. Звездата я увеличава и стига до рекорда.
"Карл бе невероятен, изобщо - това е неговата олимпиада и неговият ден. Това е денят на Карл Люис", признава Смит. Никой не помни преди това той да е произнасял подобни комплименти за колегата и конкурент.
Минути след финала и нареждането му в пантеона на безсмъртните в леката атлетика с 4 златни медала от едни игри, асът на Щатите говори пред камерите:
"Твърде много хора ме представяха в някакъв странен имидж преди олимпиадата. Аз съм си Карл Люис, един обикновен човек от Алабама. Направих го. Постигнах това, което Джеси е направил, а той е легенда, той е мит. Отивам да се хвърля в басейна и да си почивам, нямам планове за следващите месеци."
Тогава е на 23 години. В следващите 12 стартира на още 3 олимпиади, като увеличава колекцията си от златни медали на 9 - печели на 100 м и дълъг скок в Сеул 1988, в щафетата и скока в Барселона 1992, а през 1996-а прибира четвъртото си злато в любимата дисциплина в пясъчника. Девет олимпийски титли, но само 8 медала...
Онзи от победата му в скока на дължина прз 1984-а - първият от четирите, е доставен на Рут Оуенс, вдовицата на Джеси, около седмица след игрите в Лос Анджелис.
Карл Люис изпълнява обещанието си.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}