Как смелата мечта на Кубертен оживя ден след Великден в Атина (снимки)
На 6 април 1896 г. са открити първите модерни Олимпийски игри
6 април не е случайна дата в спортния календар, независимо от това колко пуст изглежда той в настоящия момент. Това е денят, в който една мечта оживява и се слага началото на традиция, която се превръща в най-очакваното спортно събитие на планетата.
На 6 април 1896 г. в Гърция са открити първите модерни Олимпийски игри. Това е церемония пред над 60 000 зрители на стадион "Панатинайкос", който продължава да е единственият в историята, построен изцяло от мрамор. Особено важен е денят за един френски аристократ - барон Пиер дьо Фреди, известен на света като барон дьо Кубертен.
Предисторията
През 19-и век спортни състезания е имало, но такива с международно участие са били рядкост. Форумите са събирали по 20-30 хиляди зрители, като са били в много игри. Продължавали са по седмица, наричали са ги под общото "фестивали на Древните игри". Със сигурност през 1870-а на стадиона "Панатинайкос" на хълма над Атина, е имало една такава Древна Олимпиада, която е събрала над 30 000 зрители. В нея участват само мъже и само говорещи гръцки език, като състезанията през деня преминават в почерпки с храна и вино във вечерите. Традиция.
ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ ИСТОРИЧЕСКАТА ПЪРВА ОЛИМПИАДА>>>
Стадион "Панатинайкос", откриване на игрите на 6 април 1896 г.
Пиер дьо Фреди, дьо Кубертен, по това време е на 7 г., но 20 години по-късно неговата роля се превръща в решаваща. През 1890-а той пише статия в списание "Ла Ревю Атлетик", в която описва новия полъх и разказва за "Олимпиадата на Уенлок", която от 1950-а се провежда в едно малко градче във Великобритания.
Там няма ограничения да участват само мъже, а и спортовете са преплетени - традиционните, но и нови, като футбол, ръгби, крикет... През 1866-а в Лондон вече се организират Национални модерни олимпийски игри. Но само за британци.
Именно около техните организатори се създава Национален олимпийски комитет на Великобритания през 1883 г., а след като е почетен гост там, съвсем младият барон вече има план. Той мечтае да организира Модерни олимпийски игри, но за целия свят. Обединение на спорта.
Кубертен вярва, че идеалите на игрите са това, което може да скрепи единение между хората много здраво на прага на новия век.
През юни 1894 г. в Сорбоната в Париж, е създаден Международният Олимпийски комитет. Насрочват се първите игри, които да съберат атлети от целия свят - две години по-късно, като естественият домакин е Гърция. Първият президент също е от тази страна, макар делегатите да искат това да е Кубертен. Честта се пада на Деметриус Викелас. Чак 10 години по-късно, идейният лидер на олимпийското движение от Франция става президент на комитета.
Организацията
Атина няма много време за подготовка, но се справя. Игрите са далеч от представите ни за Олимпиада в наши дни, с фанфарите на откриванията, телевизионните излъчвания, стотиците състезания на ден и медиите около атлетите. По това време Гърция има финансови затруднеия, а организацията не е евтина - изчислява се, че излиза като крайна сума около 3 740 000 златни драхми. Налага се да се прикани гръцкия елит към големи дарения, каквито потичат едва, след като кралското семейство в лицето на монарха Джордж I и престолонаследника Константин обявяват, че ще са патрони и председатели на игрите. Тяхната намеса е ключова.
Арените
Седем са арените на първите модерни Олимпийски игри. Стадион "Панатинайкос" между хълмовете Агра и Ардетос над Атина, е главното място - споменатото съоръжение, изградено изцяло от мрамор.
Местността Маратон приема маратона и надпреварите в дългите шосейни дисциплини на колоезденето. Нео Фалирон - колодрумът в Пирея, приема атрактивните гонки в пистовото колоездене. То вече е много популярно.
По-късно това е стадион "Караискакис", където игра дълги години футболният Олимпиакос.
Заливът Зеа приема водните спортове, Запейон е мястото за фехтовалните надпревари, а стрелковите са в Калитеа. Тенисът се играе в Lawn Tennis Club, открит само 11 месеца по-рано. До този момент спортът тенис е напълно непознат на гърците, включен е в програмата по настояване на британци и французи в Олимпийския комитет.
Игрите
Откриват ги на 6 април, понеделник - ден след Великден през 1896 г.
Участват между 240 и 280 спортисти от 14 страни. Всички са мъже. Спортовете са 9 - атлетика, гимнастика, колоездене, плуване, вдигане на тежести, борба, фехтовка, стрелба и тенис.
Отпадат футбол и крикет, които са били подготвяни до последно като част от програмата. И за двата спорта няма достатъчно отбори. Регата с яхти също е трябвало да влезе в игрите, но лошото време през април я проваля. Общо надпреварите, в които се разпределят медали, са 43.
Най-успешен е германецът Карл Шуман, който печели четири златни медала в гимнастиката и борбата.
Куриозите
Разбира се, маратонът е дисциплината, с която по това време гърците свързват олимпийските фестивали. Техният сънародник Спиридон (Спирос) Луис печели с време от 2 часа, 58 минути и 50 секунди. Днес световният рекорд в класическия маратон на Елиуд Кипчоге от Кения е 2 часа, 1 минута и 39 секунди.
Спирос Луис става легенда в олимпийската история и получава медала си от крал Джордж I, а с него - куп други дарове. Един от тях е да се бръсне доживот при елитен бръснар в Атина без да плаща, бижута от кралската фамилия, дрехи...
Никога повече не се състезава. Става фермер, после и служител на реда в града - полицай. През 1926 г. обаче влиза в затвора за измами с документи, като остава там повече от година.
За последно е видян на публично място в Берлин, когато Олимпийският комитет го кани на игрите в германската столица. Дарява Адолф Хитлер с маслинова клонка от Олимпия, след което изявата му приключва. Умира през 1940 г.
1936 г. - Спирос Луис връчва на Адолф Хитлер маслинова клонка на игрите в германската столица
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosДруг куриоз е, че единственият "национален отбор" е този на Унгария. Само той пристига с етикет на един тим. Останалите спортисти представляват държавите си, но всъщност са студенти или членове на състоятелни фамилии, които пътуват до Атина от любопитство и за да са част от историческото събитие. Американците пътуват отделно, те са 14 на брой, като повечето живеят и учат в Европа.
Те са и най-успешната страна на игрите с 11 златни медала (общо 20). Гърция печели 46 отличия, но само 10 с златни (със 169 участника). Другите държави, които имат поне по един състезател на игрите, са:
Австралия (тогава дори още е разделена на провинции) - 1
Австрия - 3 (участват като австрийци, а не като австро-унгарци)
Чили - 1
Дания - 3
Франция - 12
Германия - 19
Великобритания - 10
Унгария - 7 (като национален тим на Унгария, а не австро-унгарци)
Италия - 1
Швеция - 1
Швейцария - 3
Смесен отбор и останалите - неуточнен брой (това са атлети, пристигнали, но някои недопуснати, други закъснели, а трети - за които няма статистика).
Българското участие
Да, и България е дала нещо на първите игри. Инициативата е на тогавашния министър на народното просвещение Константин Величков.
Той издава заповед и командирова в Атина петима пратеници от гимнастическо дружество "Юнак" за игрите в Атина през 1896 г. Отпускат им 20 златни лева и пътни разходи за билети II клас.
Ръководител е Тодор Йончев, наричан Патриарх на телесната култура в България, а членове на делегацията:
Панайот Белев - учител в София и подглаватар на гимнастическо дружество "Юнак", Шарл Шампо - швейцарец, учител по гимнастика в Софийската мъжка гимназия, както и членовете на "Юнак" Димитър Илиев и Илия Пенчев.
Именно роденият в Лозана Шампо, записан като Шарл Шампов, е единственият ни участник на състезание в Атина - в гимнастиката.
Българската група пристига на мястото на игрите едва на 8 април, два дни след старта на състезанията. Заради закъснението, в надпреварата се включва само Шампо (в).
Той се състезава в три индивидуални дисциплини на гимнастиката - прескок на кон, кон с гривни и успоредка, като заема престижното пето място на прескок.
Точно Шампо е човекът, който е организирал и първия футболен мач в София, след като сънадорникът му Жорж дьо Режибюс вече го е направил във Варна през 1894 г.
Българското участие - с швейцареца Шарл Шампо
Те са двама от 12-те швейцарци, изпратени у нас да преподават през 90-те години на 19-и век, и допринесли страшно много не само за спортната ни история. Толкова са всеотдайни към мисията си тук и дотолкова приемат България за своя втора родина, че двама от тях отиват като доброволци в Балканската и Междусъюзническата война десетилетия по-късно.
А Луи Айер, най-известният сред 12-те учители, загива през септември 1916 г. в Първата световна война при защитата на Дойран. В редовете на българската армия.
Ето такава е историята на първите Олимпийски игри, съвсем вократце. Именно заради тях 6 април е дата, която за спорта винаги ще е значима.
ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ ИСТОРИЧЕСКАТА ПЪРВА ОЛИМПИАДА>>>
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}