България остана в подножието на голямата си цел в Лигата на нациите и се задоволи с второ място в групата. Завършихме на 2 т. зад Норвегия, като на един по-ранен етап от битките през есента в новия турнир на УЕФА изглеждаше, че върхът е много близо.
Анализът на шестте двубоя и какво спечелихме от тях, категорично трябва да носи положителен отенък. Има поне три опорни точки на този позитивизъм, които са и големи победи на отбора. И не говорим за това, че бихме Словения, Норвегия и Кипър по веднъж.
1. България се качва от четвърта в трета урна за предстоящите квалификации за Евро 2020. Наглед - какво толкова, но... съперници като Турция, Сърбия, Ейре и Финландия, които досега бяха възможен трети силен тим в групата ни, вече отпадат като варианти.
Например няма да се повтори случая през миналите световни квалификации, в които бяхме в група с Франция, Холандия и Швеция - три наглед непреодолими съперника.
Да, ще имаме един много сериозен водач и солиден подгласник, но все пак - третият фаворит ще сме ние. А това е добър прогрес след изгнанието в урна 4.
Отваряме скоба - чисто теоретично България дори още може да се класира и при провал в евроквалификациите, през същата тази Лига на нациите. Но това минава през много сложни сметки кой ще спечели квота, кой не, как ще се разпределят плейофите и т.н. Не бихме ви посъветвали да разчитате на такъв вариант, твърде далечен и хипотетичен е.
2. Има ново настроение на позитивизъм и доверие в отбора. Да, той не играе страхотен футбол, но е труден за побеждаване, има характер и "жили" - засега поне равните на нас, от каквито свикнахме да падаме в последното десетилетие. Норвегия ни би два пъти в съвсем пресни квалификации, Кипър ни отнесе с 4:1... кошмарни спомени.
Публиката, дори в студа в понеделник срещу Словения, някак наново вярва в отбора си. Осъзнавайки, че от него не се чакат чудеса. Той просто дава това, което може. Има ги и адекватните коментари, че не трябва да се сравняваме с отбори като Кипър, но такава е футболната действителност. С такива играчи разполагаме.
3. Шестте мача са страхотен плюс за отбора и селекционера Петър Хубчев дори само с това, че се изиграха.
Това не бяха контроли, а здрави, истински сблъсъци с корави противници. Мачове за точки, в групова обстановка, с цел, стратегия и напрежение. Шест за три месеца.
Няма по-добра школа за заздравяване на този блок, който трябва да имаме в отбора, за да гоним успехи. Хубчев изпробва варианти, играчи, схеми. Но гръбнакът се очерта и изглежда далеч по-монолитен след шест сериозни мача.
Нищо общо с това, което носят контролите. Каквито вероятно щяхме да играем, ако нямаше Лига на нациите. А и това не е сигурно, защото напоследък и съперници за приятелски мачове трудно намирахме.
А какво изпуснахме?
Можеше да станем първи в групата, с което да спечелим място в Лига В за следващото издание на турнира. Да сме в компанията на Полша, Германия... Да играем още по-здрави мачове, които да понапълнят още трибуните. И да дадат сериозен опит на тима ни.
А и - да имаме съвсем реален шанс за Евро 2020 през финалната четворка на Лига С, където съперници щяха да са Финландия, Сърбия/Румъния и Израел/Шотландия.
Щяхме да чакаме месец юни 2019-а с особено голям интерес заради тези мачове, полуфинали, евентуално финал... Ето за тези неща си струва да съжаляваме, че пропуснахме.
Но, несъмнено, пюсовете са много повече от минусите.
Те, освен в температурата в понеделник вечер на "Васил Левски", са ясни:
Нямаме голяма класа, нямаме индивидуални асове във водещи отбори от големите първенства и продължаваме да се опираме на колективен дух и "драскане и хапане", когато срещнем по-силен от нас състав.
Но това не може да с промени изведнъж и с магическа пръчка.
Не и след близо две десетилетия безвремие на всякакво ниво в клубния и национален футбол у нас.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}