19:13 | 25.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Като в лафа за пианиста, няма защо да стреляме по националите

Това е нивото на българския футбол - равняваме се по Черна гора, не по Чехия и Англия

Снимка: Bulphoto

Като в лафа за пианиста, няма защо да стреляме по националите

Това е нивото на българския футбол - равняваме се по Черна гора, не по Чехия и Англия

11:30 | 23 март 2019 | Редактор : Динко Гоцев 22 4037 Снимка: Bulphoto

България има национален селекционер по футбол, който може и да не е по вкуса на всекиго с изявите си пред медиите.

Още по темата

Той не разказва сладки приказки, не е "лаком" за внимание от камерите и микрофоните и няма подготвени речи - а това е толкова типично за мнозина в спорта и футбола ни. Да не говорим, че е класика и за ръководните хора в коя ли не друга област от ежедневието ни да тичат сами при рояка репортери, за да не изпуснат да се изкажат.

Петър Хубчев не реже лентички, не се усмихва широко и не обещава да свали звезди, да докара световни и европейски първенства, да играем брилянтен футбол или да бием Бразилия.

Снимка: Bulphoto

Човекът е реалист. А суровата реалност е такава, че той няма как да се усмихва изкуствено на нея. За разлика от други.

И когато Хубчев каза след 1:1 с Черна гора в София, че не е недоволен от резултата, това си е съвсем типично негово изказване. Реализъм.

Докато вицепрезиденти и членове на Изпълкома с неясни функции и мътен принос за играта у нас, не спират да говорят как "трябва да се класираме" преди мач и "това ни е нивото" след него, треньорът ни поне казва нещата с истинските им имена.

"Много неща ни липсват", бе краткото му заключение. Подобно бе и след като малко не ни стигна да спечелим групата си в Лигата на нациите през есента.

Можем да си пишем колкото искаме, че не е сериозно да се спасяваш с късна и неправилно отсъдена дузпа у дома срещу Черна гора, но всъщност това са празни приказки. Реално съперникът ни има повече футболни аргументи, за да влезе в мача с надежда за победа.

Казано малко по-широко - докато другите крачеха, прохождаха, тичаха или си подреждаха фитнеса, за да трупат мускули в продължение на десетилетия, ние не сме мръднали от скамейката, на която опънахме крака някъде в средата на 90-те.

Това е една от ония пейки в парка, на които някой драска грубо с ножче. Пише "САЩ 94", както и "Парк де Пренс". Някъде може да е драснато и едно "Емо Костадинов". А, да - Стоичков взе "Златна топка".

Толкова е отдавна, че децата ни гледат с недоверие видеоклипове в интернет, за да се уверят, че не им разправяме врели-некипели. Оттогава сме си все там.

И не искаме да вървим наникъде, защото на хората във футбола явно пейката си им харесва.

Имаме например процъфтяващо БФС с все по-внушителен бюджет, което е пълно с бизнесмени и кметове. Функционери.

Снимка: Bulphoto

То реално построи само една хубава база (за себе си и върха на пирамидата - националите) за 15 години управление. Преизбира се с единодушие, познато от едни други времена и конгреси. Значи всички са доволни, какво само мрънкаме!

Имаме клубове, ръководени от най-богатите хора в държавата, но минали през фалит заради съмнителните схеми, по които това се прави. На хартия фалира само ЦСКА, но да не се лъжем - Берое, Ботев, Локо (Пд), а да не говорим за Левски, в един или друг момент бяха на същия хал. Спасяваха ги по схеми, сливания, преливания, лицензионни подмени и т.н.

Други, като Пирин например, направо си ги затриха и опитват да съществуват с ентусиазъм от общността около тях. А оттам е половината от състава на националния тим и в момента, ако се замислим.

Къде ти тук стратегия, като говорим за оцеляване? Собствениците се сменят (или назначават) през година-две, треньорите - през месец-два, а играчите на водещите ни отбори вече няма смисъл да ги научаваме и запомняме. Пускаш мач следващата седмица и вече са други. Селекция след селекция.

Произвеждаме нула като спортно-техническо качество, въпреки че имаме много талант на ниво деца и юноши. Защо ли?

Защото във времена на едни съвсем различни подрастващи, които модерният свят и ежедневие глезят и дърпат в други посоки, нямаме кадри и условия за работа с тях. Не искаме и не можем да ги възпитаме футболът да е техният приоритет. И оттам се преминава вече към вторични и последващи фактори като подготовка, възстановяне, методика, треньорска работа.

На 14-15 г. са отлични, а на 18, 20, 21 години, юношите ни вече не могат да бият никого. Резултатите ни в последното десетилетие са на нивото на Казахстан, Черна гора, Словения, а скоро ще се изравним и с прогресиращи футболни нации като Люксембург.

И там ни е мястото, след като решихме, че на скамейката на САЩ 94 ни е удобно.

Та защо да критикуваме националите, че са направили 1:1 с Черна гора? Елементарна футболна логика.

Снимка: Bulphoto

В техния състав видяхме Филип Стойкович, който с Цървена звезда влезе в групите на Шампионската лига и там победи Ливърпул.

Игра Марко Вешович от Легия, шампион на Полша. Никола Вукчевич е халф на Леванте в Примера дивисион, а Марко Янкович преди 2 месеца премина в елитния италиански СПАЛ.

Мирко Иванич се опъваше на грандове през сезона с беларуския БАТЕ, който направи поредните си страхотни игри в Европа. Адам Марушич е титуляр в Лацио, който се бори за място в топ 4 на Серия А.

Всички 11 в стартовия им състав без Вукчевич са титуляри в клубните си тимове. На сериозно или поне средно ниво в Европа, без да са звезди или да играят в грандове.

Всяка седмица тренират или срещат в мач солидни противници. Имат опит от мачове в Шампионската лига и Лига Европа този сезон. Нещо, с което не можем да се похвалим ние.

Ще кажете - "да, ама са анонимници, не сме ги чували". Това също е остаряла логика от нашата камбанария. Тя можеше за последно да е валидна, когато ги посрещахме с Бербатов от Юнайтед, Стилиян от Селтик и Мартин от Атлетико. Сега питайте черногорците колко от нашите те са чували. Знаем си ги ние.

https://sja.sportradar.com/w/DirBG/16401942/013100

Това е, с което разполагаме. Мотивацията на българския отбор не е под съмнение, играчите се опитаха и дадоха всичко, което могат. Така е вече 2 години при Хубчев, поне като настройка и себераздаване.

Но качеството, рутината, самочувствието от това да не ти пука срещу съперника... То не идва по желание, а се трупа от средата, в която ежедневно играеш и тренираш.

Има и позитивни моменти. В тима за мача с Черна гора бяха Валентин Антов от ЦСКА (18 г.) и Мартин Минчев от Черно море (17). Вторият даже влезе и за малко не донесе победата с късен гол. Колкото по-бързо ги изнесем (извинявайте за думата, малко по-подходяща за търговски разговор, не за спортен) навън, толкова по-добре. Макар и тази система да не е доказано работеща, защото не е един и двама таланти излязоха рано, а сега... Краев, Вутов - само два примера.

Затова не стреляйте по националите. Малко като в лафа с пианиста е работата...

Да бъдем реалисти и да оценим какво имаме. А след това да прецизираме очакванията си към един мач или една квалификационна кампания.