Комитата Гошо Денев на 70 г.: Недооценен у нас, признат от Аякс, Реал и Байерн
Как се играе със счупена ръка, какво е да "носиш на гръб" съперник и защо отказа на Байерн?
Големият Георги Денев навършва 70 години днес - Комитата, както го наричаха навремето запалянковците, спазва мерките и ще посрещне юбилея у дома.
"С този вирус... Няма къде да празнуваме в големи компании. Ще останем вкъщи, има време за празненства", приема поздравления по телефона днес.
От години той е встрани от футбола у нас като пост.
Естествено, това донякъде е така и заради характера му - неслучайно другият прякор на някогашното ляво крило е Кучето. Още един голям играч на ЦСКА и България го е носил - Христо Стоичков.
Чепат, различен, винаги болно амбициозен на терена, Гошо Денев става любимец на публиката през 70-те. Играе уж ляво крило, но е навсякъде.
Взима топката понякога от своя вратар, за да я "закара" до съперниковата врата.
В мачовете на ЦСКА феновете скандират "Жеков-Денев, гол, гол, гол!", а в националния отбор в един период рефренът е променен на "Бонев-Денев, гол, гол гол!".
Особено ярка е тяхната комбинация в началото на 70-те, когато България играе страхотни мачове и се класира на Мондиал 1974.
По пътя побеждава Португалия в София с 2:1, а съперникът е трети в света в онзи момент.
На "Васил Левски" Гошо Денев развинтва десния бранител Артуро, сочен за най-добър на неговия пост в Европа. Първият гол - двоен пас Денев-Бонев, гол на Комитата.
Вторият - двоен пас Денев-Бонев, Начко Михайлов стреля в гредата, Зума довкарва.
В Лисабон и равен стига на нашите за класиране, като двата гола за 2:2 бележи Христо Бонев.
За втория - само вижте във видеото пробива на Гошо през цялата защита на съперника...
Точно Бонев, капитанът на отбора тогава, измисля лафа, че "Гошо Денев носи на гръб защитниците на съперника", преди да подаде топката пред вратата на съотборник.
На световното в Западна Германия Денев е избран в идеалния отбор на първата групова фаза. Особено силно играе срещу Швеция (0:0) и Нидерландия (1:4) на Кройф и другите магьосници, които са най-силният отбор на турнира.
След първенството Кучето е искан от Байерн, в златна възраст е. Лично Франц Бекенбауер му казва по-късно, че интересът е бил сериозен и договорката с ЦСКА - реална.
Самият Гошо Денев и до днес твърди, че не е отишъл да играе на Запад заради родителите си. Подозирал е, че тук това ще се счете като бягство и за тях ще настъпят тежки времена.
Година по-рано Аякс, елиминиран от ЦСКА с русокосия номер 11 в състава, също проявава интерес. Но тогава преговори изобщо няма.
Говори се, че в средата на 70-те сръбският треньор на Реал Мадрид Милян Милянич е искал Денев в състава, но тогава правилата в Испания са строги за чужденци, особено за такива от Източна Европа.
Култовите спомени на феновете за Комитата са от дерби с Левски, в което излиза да играае със счупена ръка, на практика без да тренира цяла седмица.
Или как се ядосва на ръководителите на ЦСКА и си събира багажа, отивайки да тренира с големия съперник в синьо. Но след едно занимание се прибира...
Или дрибълът срещу Португалия, великите пробиви отляво (а и играе и с двата крака) срещу Аякс, Байерн и Сент Етиен. Особено в мача с французите има един момент, който остава във фолклора - пробива, прави типичния за него двоен пас и получава топката зад защитата отляво. Пуска я на празна врата на Спас Джевизов, който пропуска от 2 метра, стреляйки над гредата (видеото най-долу).
Вероятно най-големият мач в кариерата му остава този с Аякс, но всъщност те не са никак малко. В един период русокосият и неуморим нападател просто няма спиране.
"Ако играех днес, щяха да ме гонят във всеки мач, такъв ми беше нравът", обича да казва. Буен, непокорен, непримирим. А и винаги се раздава напълно на терена. "Играе за четирима", както обичат да казват запалянковците.
Недооценен е у нас - така и не става Футболист на годината, но същото се отнася примерно за Димитър Якимов... Други, далеч по-обективни и разбиращи от футбол специалисти, го оценяват и го искат извън страната ни.
Пет титли на страната с ЦСКА, три купи, 49 мача за България. Блестящ в трите мача на България на Мондиал 1974.
Комитата от Ловеч оставя ярка диря в българския футбол през 70-те.
Днес един от най-енигматичните и различни таланти на играта у нас има 70-годишен юбилей.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}