Любимият мустак на Бразилия играеше само с ляв крак и бе идол на Марадона

Ривелино е един от неповторимите образи в историята на "селесао"

Снимка: Getty Images

Любимият мустак на Бразилия играеше само с ляв крак и бе идол на Марадона

Ривелино е един от неповторимите образи в историята на "селесао"

18:07 | 26 февруари 2022 1 5802 Снимка: Getty Images

За колко футболисти може да се каже, че са променили футболната игра само с едно движение? Колко са играчите, които в Бразилия поставят редом до Пеле? Или пък тези, които сякаш имат артилерийско оръдие в левия си крак? И не на последно място - колко спортисти могат да се похвалята с това, че са били идоли на неповторимата аржентинска легенда Диего Армандо Марадона?

Отговорът на всички тези въпроси в случая е един - Роберто Ривелино. Любимият мустак на Бразилия. Един от най-елегантните футболисти, танцували по световните терени и категорично една от най-големите фигури в историята на играта, макар кариерата му да преминава почти изцяло в родната страна. През 2004 година Пеле го поставя в списъка си със стоте най-велики живи футболисти, след като през 1970 година двамата стават световни шампиони с екипа на “селесао”, а приносът на звездата с италиански корени не е никак малък

Роден в Сао Пауло, в първия ден от 1946 година, първоначално Роберто започва да се занимава с футзал, след което за щастие преминава в Коринтианс и заиграва истински футбол. Това винаги ще бъде клубът на сърцето му, чийто екип той носи близо десетилетие и с игрите си Отбора на народа си заслужава прякора Краля на парка (б.р - по онова време Коринтианс играе на стадион, който се казва “Парк Сао Жорже”).

Embed from Getty Images

Атакуващият халф с №11 на гърба е истински вълшебник - на терена за него няма тайни. Отчайва вратарите с неспасяеми изстрели от свободни удари, пасовете му са като по конец, вижда играта така, както малко други могат, а топката сякаш е залепена за левия му крак, когато дриблира.

Всъщност този прочут ляв крак на Ривелино е направо фантастичен и в Бразилия често се шегуват, че с толкова добра левачка, просто не му е необходимо да може да играе с десния крак.

И до днес, освен с футболните си качества, бразилецът от италиански произход е известен и с нещо друго - неповторимия си мустак, който продължава да носи с гордост.

Всъщност може да питате италианците за левия крак на Роберто. На финала на Мондиал 1970 той залепя топката на главата на Пеле с перфектно центриране, а легендата вкарва за 1:0 в 17-ата минута, след което кариоките разбиват европейците с 4:1. След мача на Апенините се тюхкат - защо, по дяволите, на дядо му на Ривелино му е трябвало да емигрира в Бразилия? Не можеше ли да остане и сега този магьосник да носи синята фланелка?

Във въпросния финал вратарят на Италия Енрико Албертози признава, че е изтръпвал всеки път, когато е имало пряк свободен удар за бразилците. Е, Ривелино не вкарва, веднъж нацелва гредата, а при друг изстрел топката минава на сантиметри от нея, но въпреки това на почивката стражът е категоричен и моли съотборниците си да не фаулират съперника около полето му!

“Емоциите, когато спечелиш световната титла, са просто неописуеми. Малко са хората, които могат да се похвалят с нещо такова и аз съм един от тях. След последния съдийски сигнал, аз просто припаднах. Спомням си само как Пеле ми крещеше - “Рива, събуди се, събуди се!”, връща се половин век назад халфът, който има 92 мача и 26 гола за Бразилия.

Embed from Getty Images

А освен всичко описано досега, Ривелино се е бетонирал в историята на играта и с нещо друго. Култовият финт “еластико”, който бяхме свикнали да гледаме в изпълнение до съвършенство благодарение на Роналдиньо, всъщност е представен на голяма сцена от Роберто.

“Когато бях още юноша в Коринтианс, видях този финт от японския ми съотборник Серузо Ешиго. И го тренирах и повтарях постоянно, докато не станах перфектен в изпълнението му. Винаги съм му казвал - ти го измисли, но аз го подобрих и го показах на света”, разказва още легендата.

На клубно ниво кариерата му не е чак толкова успешна откъм трофеи. Играе 9 години за Коринтианс, като и до днес е втори по асистенции в клубната история със 120, а също така има и 165 гола. През 1974 година си тръгва обиден от родния тим, след като е посочен за изкупителна жертва от клубния президент. Коринтианс губи за пореден път щатския финал, този път от Палмейрас, а президентът Висенте Матеус описва играта на Рива като “представление на клоун”.

Чашата е преляла и той преминава във Флуминензе, мотивиран от още по-обидни думи на Матеус - че вече не е достоен да носи екипа на любимия си тим. Както можете да се досетите, отмъщението е сладко - още при първата среща на Флу с Коринтианс, Ривелино забива хеттрик за победата с 4:1.

Но може би най-голямата му гордост са думите на Марадона, че му е бил идол.

“Бях дете и гледах мачовете на Бразилия. Но гледах единствено и само Ривелино. Той правеше всичко, което аз исках да правя, когато стана футболист. Дрибъл, пасове, убийствен удар. И всичко това само с левия крак. Сякаш нямаше десен и не му беше нужен”, разказва покойната аржентинска звезда в интервю преди смъртта си.

“Обичах Марадона и съм горд, че съм бил негов идол и вдъхновение. За мен е чест, че бяхме приятели”, лаконичен пък е самият Рива.

Извън футбола хобито му е интересно. Обича птичките и по-конкретно колибритата. Непосредствено след Световното в Мексико, всички шампиони с Бразилия искат от клубните си тимове увеличение на заплатите. Но мотивът на Ривелино е най-култов - храната за птици е поскъпнала драстично.

Embed from Getty Images

За кратко се занимава и с бизнес - има бензиностанция, на която понякога работи. И винаги когато е на колонката, опашката от коли е гарантирана. Но шампионът е скромен и земен и не отказва да поговори с никого.

“Наслаждавам се на живота всеки ден. Няма тайна за дълголетие. Животът ни е даден, за да си доставяме удоволствие. Дори постоянната болка в крака не може да свали усмивката от лицето ми”, обобщава философията си Ривелино.

Човекът, по когото в Италия години наред тъжно въздишаха.

И идол на може би най-великият футболист в историята.