Мачът, който един финал превърна във вечна футболна омраза
Утре Аржентина и Нидерландия се изправят един срещу друг, а спомените за онзи финал са още живи
Има отбори, които дори да не ги подкрепят, феновете не остават безразлични към тях на голям форум.
Пример могат да са бразилците със своите ярко жълти екипи, синьобялото райе на Аржентина, което свързваме с магията на Марадона и Меси, а сред тях е и оранжевият екип на Нидерландия, въплътен с толкова история и магия.
Има ги онези отбори, които носят нещо специално със себе си всеки път, когато излязат на терена, а два от тях ще бъдат в действие утре вечер в Катар.
Става въпрос за четвъртфиналния мач от Мондиала между Нидерландия и Аржентина, който освен, че обещава непредвидим развой и драма, връща спомените към някой символични класики.
Все пак се съгласете, че няма как мач, който е бил финал на Световно първенство да не е специален във всяко свое следващо издание на Мондиал. Такъв е и случаят с дербито между нидерландци и аржентинци.
Двата тима имат общо пет срещи на Световни първенства, което прави това дерби едно от най-често играните. Утре ще е сблъсък №6, което поставя този мач точно зад Бразилия - Швеция, Германия - Сърбия (Югославия) и Аржентина - Германия, които са се играли по седем пъти.
Най-запомнящият се от тези пет досегашни сблъсъка се играе през 1978-а на "Монументал" в Буенос Айрес, когато двата тима излизат в директен спор за световната титла.
Аржентинците са домакини, имат цялата страна зад гърба си, а и голямата мечта да запишат името си в списъка на световните първенци, където вече съседите от Бразилия са били три пъти, а тези от Уругвай са с две титли.
От другата страна е Нидерландия, която макар и вече без Йохан Кройф, е смятана за най-силния тим на планетата. Отбор, който четири години по-рано според всички заслужава титлата, но губи финала от домакина ФРГ. Сега отново между "лалетата" и титлата стои страната домакин.
Четири години по-рано ужасно силният тим на Нидерландия отнася Аржетнина с 4:0 по пътя си към финала, но именно събитията от 1978-а превръщат този сблъсък между две страни, които нито географски, нито политически имат допирни точки, в едно от най-яростните футболни съперничества.
За да се добием повече представа за обстановката в онези времена трябва да уточним, че по онова време в Аржентина властва тежката диктатура на военната хунта на Хорхе Вега - човек, впоследствие обвинен за престъпления срещу човечеството.
Следващите твърдения са само митове и легенди, но във времената преди и след Мондиала във футболните среди сериозно се говори за тесните връзки на хората на Вега с ФИФА, съдийските намигвания към домакините и дори шокиращи обвинения за директно купуване на двубои.
Пример е решителният мач срещу Перу, когато според легендите самият Вега влиза в съблекалнята на перуанците, а 90 минути по-късно Аржентина се оказва краен победител с 6:0. Резултат, който помага на домакините да изпреварят Бразилия по голова разлика и да се класират за финал, до който по онова време се достига през групова фаза, а не на директна елиминация.
Дълго време след онези мачове футболното пространство обикалят легендите за допингираните аржентинци, които по онова време нямат блясъка, който донесе Марадона, а днес носи и Меси. Отборът играе силов и груб, направо може да си го наречен брутален футбол, но състезателите на "гаучосите" тичат неуморимо по време на всеки мач от Мондиала.
Но това както уточнихме са недоказани митове. Фактите са, че на 25 юни Аржентина и Нидерландия се изправят един срещу друг пред 71 483 (по официални данни) зрители, които виждат на терена да излиза само един отбор.
Домакинските номера започват, като те умишлено не излизат за мача, а оставят противника да се "радва на любовта" на феновете в продължение на над пет минути.
В тези минути, които за нидерландците изглеждат като цяла вечност, шумът на "Монументал" е ужасяващ, а към играчите в оранжеви екипи летят ленти и какви ли не още предмети. И след минутите на гостоприемство, на терена се появяват и аржентинците, с което цирковете не спират.
Нидерландското крило Рене ван де Керхоф играе с гипс на ръката през целия турнир заради пукнатата си китка. Той има разрешение от ФИФА, но точно на финала аржентинският капитан Даниел Пасарела решава да подаде официално оплакване, което води до нови спорове и забавяне на финала.
След дълги дискусии и заплахи от "лалетата" просто да напуснат терена, италианският рефер нарежда на Ван де Керхоф да увие гипса си с лейкопласт и мачът все пак стартира.
А това се превръща в следобеда на Марио Кемпес, който открива резултата в 38-ата минута. Осем минуто преди края резервата Дик Нанинга изравнява с глава след центриране на гипсирания Ван де Керхоф.
А събитията можеха да имат тотално различен развой, защото в последната 90-та минута Роб Рензенбринк се оказва на около два метра от вратата и стрела покрай вратаря, като ударът му среща страничната греда. Години по-късно, попитан за този пропуск той казва:
"Не минава и ден да не мисля за него. Няколко сантиметра вдясно и ставахме световни шампиони, а аз щях да съм национален герой. Всеки път си мисля, че по-добре да бях стрелял в аут, никой нямаше да го коментира, но аз уцелих гредата".
Отново детайли, които са субективни, но мненията са, че италианският рефер Серджио Гонела оставя аржентинците добре да посритат по-техничните си опоненти, без да получават заслужените нарушения и картони.
Но мачът отива в продължения, които с голове на Кемпес и Рикардо Бертони, аржентинците печелят с 3:1. Последните пет минути почти няма футбол, защото по онова време е позволено играчите да връщат на собствения си вратар и той да лови, а домакините се възползват по чудесен начин, за да забавят времето и в крайна сметка стъпват на световния връх.
След мача безпрецедентно нидерландците не уважават церемонията по награждаването, бесни от всички обстоятелства, съпътствали този финал.
Но това е моментът, който превръща този сблъсък в едно ожесточено футболно съперничество, а спомените от него витаят дори и днес, когато на терена са момчета, чиито бащи дори не си спомнят мача.
20 години по-късно двата тима се срещат отново на Мондиал във Франция, когато "лалетата" печелят с 2:1, а и до днес в почти всяка класация може да видите онова попадение на Денис Бергкамп и да чуете онзи нидерландски коментар.
Един от емблематичните моменти в историята на Мондиалите.
Съперниците имат и две срещи през новия век. И двете завършиха при резултат 0:0, но залогът и интригата в тях бяха коренно различни.
На фона на съперничеството си, през 2006-а те правят миролюбиво 0:0 в третия си мач от групата, което ги праща напред в турнира, а при последната им среща през 2014-а, Аржентина и Нидерландия влязоха в директен спор за място на финала.
Един ужасяващ от спортно-техническо отношение мач, който ни предложи малко зрелище, което все пак може да оправдаем с огромния залог.
В онзи двубой начело на "лалетата" отново е Луис ван Гаал, а по подобие и на сегашната ситуация, отборът му не е от най-атрактивните, но играе адски дисциплиниран и тактически грамотен футбол. По онова време и Аржетнина е далеч от понятието "атрактивен отбор", като серия минимални и измъчени победи пращат "гаучосите" до полуфиналите, където двата отбора постигат сякаш най-логичния резултат - 0:0.
Така дузпите определят финалиста, като след 4:2 към мача за титлата отива Аржентина.
Утре залогът ще е четвъртфинал, а подобно на онзи мач от 1998-а отново Бразилия се очертава като потенциалният съперник.
Аржентина има Меси в състава си, но Нидерлания има гений на скамейката. Мачът е все така непредвидим, а сблъсъкът между тези два тима винаги носи своето очарование.