01:48 | 23.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Може ли ефектът "у дома" отново да зареди с ракетно гориво Григор Димитров?

Емоцията през 2017-а на Sofia Open бе невероятна и за нас, и за него

Снимка: Bulphoto

Може ли ефектът "у дома" отново да зареди с ракетно гориво Григор Димитров?

Емоцията през 2017-а на Sofia Open бе невероятна и за нас, и за него

08:31 | 4 септември 2022 | Редактор : Динко Гоцев 92 3942 Снимка: Bulphoto

Григор Димитров ще играе на турнира Sofia Open след 3 седмици, а новината е толкова добра, че измести всички вълнения и разочарования от неговото ранно отпадане в Ню Йорк на US Open. Да, онзи оупън не е нашия оупън като калибър турнир, но пък Гришо ще се появи пред родна публика в зала "Арена Армеец", която чака това от пет години и половина.

Sofia Open

Един въпрос е важен, а отговорът - на всички ни се иска, може да даде платформа за нов рестарт на Григор, който сякаш в последната година страда не откъм спортно-технически аргументи (тях винаги ги е имал), а откъм емоционално зареждане и вдъхновение за големи дела. Има го и факторът с контузиите, разбира се, но на моменти сякаш първата ни ракета търси искрата, която да запали двигателя като мотивация и амбиция. Липсва му нещо, което не е в ракетата, нито в тренировките.

И София в края на месеца (от 25 септември), ако вярваме на историята, може да му го даде.

Февруари 2017 г.

Снимка: Bulphoto

Григор дойде в София като световен №13, вече с репутация на топ играч, спечелил пет титли в ATP тура, включително месец преди Sofia Open 2017, когато взе титлата в Бризбън. След това игра изключително на Australian open, стигна полуфинал и направи епос срещу Рафа Надал, който и днес е пред очите ни.

"Цяла България спря, единственият българин, който работеше в онзи момент, бе Григор", написа тогава сайтът на ATP. Страната преживя със своя спортен герой полуфинала, а надеждата бе, че това е само началото.

И - ето го в София. "Нашето момче". Който от колегите е бил на пресконференцията му в "Арена Армеец" преди старта на турнира, никога няма да я забрави.

ГРИШО ГОВОРИ ЗА КАРИЕРАТА СИ И МОТИВАЦИЯТА ЗАНАПРЕД>>>

Григор бе усмихнат, открит, говори дълго, пускаше шеги и видимо се чувстваше отлично. Каза нещо, което също не се забравя:

"Не мога да си идвам много често, а ето - сега съм тук и усещането е страхотно."

Направи се селфи със залата с репортерите зад гърба му, пусна го в социалните мрежи. Доскоро имаше към 2 милиона преглеждания, харесвания, споделяния.

Във всички дни залата се пукаше по шевовете, когато дойдеше време за мача на Гришо. Знамена, транспаранти, деца с боядисани лица... Такива неща виждаме, когато България играе голям мач на футбол, волейбол, баскетбол. И за Григор.

Когато излезе за първия двубой, той видимо попадна във водовъртежа на емоциите и не успя да играе силно, на моменти бе хаотичен, сякаш поддавайки се на еуфорията наоколо.

Едва не загуби на старта от 267-мия в света Йежи Янович, като го победи с обрат - 4:6, 6:3, 7:5. Публиката накрая го вдигна, а полякът призна след мача, че е било чест за него да играе в такава атмосфера, но срещу Григор на този корт на никого няма да е лесно.

След това - три победи в два сета:

6:3, 6:3 над Виктор Троицки

6:1, 6:3 над Николоз Басилашвили

7:5, 6:4 над Давид Гофен на финала, а той дори бе пред Димитров в ранкинга, №11 в онзи момент.

Снимка: Bulphoto

Залата бе море от знамена и шум, а Гришо падна и целуна корта. Няма как да се забрави! После стана, взе телефона и селфи стик, като направи 360-градусово видео селфи с цялата публика, крещейки от радост.

И това видео обиколи каналите на световните тенис медии. В залата бяха куп спортни герои като Димитър Бербатов, политици (къде без тях), хора на изкуството, звезди от други области, както и хиляди еуфорични фенове. Тази титла бе спечелена с емоцията и енергията на залата, не само с уменията на Гришо.

Несъмнено това е седмицата, в която България като спортна нация и нейният най-изявен индивидуален представител в спорта за последното поне десетилетие, бяха в най-близка химия.

Може да кажете, че отдаваме твърде много внимание на емоцията, но позитивната енергия като прилив на вдъхновение и ментална сила, никак не е за подценяване.

Защото Григор си тръгна от София не само с трофея в сака. Той бе зареден с реактивно гориво.

Дойдоха четвъртфинал в Ротердам (загубен от Гофен), осминафинал на Мастърса в Мадрид, трети кръг на "Ролан Гарос", полуфинал на тревата в Куинс, осминафинал на "Уимбълдън", загубен от великия Федерер в мач в три сета, но вероятно един от най-красивите не само за онова издание на турнира.

Григор бе в заглавията - личеше, че това вече не е просто "талантът от България, технически надарен да бие всеки и да прави невероятни неща на моменти", а играч с опит, с рутина и титли, за да гони върха.

Снимка: Bulphoto

Дойде първата Мастърс титла в Синсинати през август, после един загубен в тънки моменти мач от Рубльов го спря на US Open, пак висока точка - полуфинал в Пекин, загубен в три сета срещу Надал, четвъртфинал на Мастърса в Шанхай, отново със световния №1 от Испания, пак в епични три сета... Загуби финал в Стокхолм от Дел Потро, но през ноември дойде абсолютният връх на годината: Титла на ATP финалите в Лондон.

По пътя победи два пъти световния №8 Гофен, деветия в ранглистата Сок, четвъртия Тийм и десетия, негов особено неудобен съперник по традиция - Пабло Кареньо Буста. Пет успеха в Лондон, титла, незабравимите кадри с родителите и щаба, с трофея под фойерверките в залата...

Григор завърши онази 2017-а като №3 в световния тенис. И днес можем да се замислим - да имаме световен №3 в спорт с такава конкуренция... Колко значимо е всъщност това? Изключително!

За месеците след Sofia Open 2017 до титлата на ATP Finals 2017 Григор мина в траектория само нагоре. Това бе най-силният му период, сякаш наелектризиран.

Снимка: Bulphoto

Да, възможно е и други фактори да са важни, за които ние - встрани от ежедневната му работа, щаб и тънкости, да не знаем. Но сме убедени, факторът "позитивна енергия у дома" бе ключов.

Сега, пет години по-късно, Димитров за първи път ще се завърне в "Арена Армеец". Интересът е толкова голям, че няма съмнение - атмосферата отново ще е подобна.

И се надяваме ефектът да е същият. Дали ще спечели титлата или не, това не е най-важното. Но той може да напълни резервоара с ракетното гориво на емоциите, с което да тръгне отново в онази посока, в която и той, и ние искаме да го виждаме - само напред и нагоре.