Не го спряха ни защитници, ни травми... Няма друг като Феномена
Бразилецът е не просто най-добрият №9, той можеше да е редом до Пеле и Марадона
Боби Робсън стана от скамейката, направи три-четири крачки напред, хвана се за главата и се обърна към асистента му Жозе Моуриньо, който гледаше към терена с отворена уста и зейнали очи. "Видя ли това!?".
На следващия ден заглавието на в. "Ас" гласеше: "Пеле се завърна". В онази вечер в Компостела през октомври 1996-а, играчът с номер 9 на Барселона направи на скорост такъв дрибъл между 5-6 съперници, които го дърпаха, бутаха, ритаха и опитваха дори да го оскубят, че сигурно и в Лапландия са аплодирали този гол.
С горчиво съжаление констатираме, че днес, в 2020-а, Роналдо - наречен още в ранните му години O Fenomeno, вече не играе. На 18 септември 1976-а Бог го прати на земята, за да ни покаже, че бразилското футболно изкуство е непреходно.
В анкетата ни от тази седмица сред читатели на Dir.bg, най-голям процент го посочиха за най-добрия номер 9, когото са гледали. Не само заради това си струва да припомним кой беше този изумителен талант, обединил (а това не е често явление) мненията на Пеле и Марадона за това, че мястото му е на самия футболен връх.
Ако сте твърде млади, за да сте го гледали на живо, задължително вижте видеата с играта му. Безбройните финтове, станали основа на софтуерните платформи на всяка компютърна игра за футбол.
Те са повтаряни после от хора като Кристиано Роналдо, Неймар и т.н., а социалните мрежи се прехласват по тях. Но докато много от тях ги правят просто като фойерверки, за шоуто, Луиш Назарио да Лима си пробиваше с тях път към вратата. И в неговите крака те ставаха толкова естествено, колкото ние с вас си поемаме въздух с първото сутрешно кафе, например.
Феномена можеше да финтира с тяло всекиго и сменяше посоката на такава скорост, че камерите понякога закъсняваха да го проследят. Да, може би и затова коленете му не издържаха.
Онова чудо с чаровно изскочили предни зъби, физиономия на усмихнато хлапе, което си чака сладоледа и талант, изсипан в твърде голямо количество, стана световен шампион на 17 години. Скачаше и се радваше край тъчлинията по време на САЩ 94. Не влезе в игра дори за минута, което не бе чудно при двойката в атака Ромарио и Бебето.
Но бе там - бяха го взели в отбора, защото виждаха, че е гениален.
След това ПСВ Айндховен го представи на Европа, а той дебютира с 30 шампионатни гола в 33 мача от първия си сезон. Вторият в Нидерландия донесе първата тежка контузия - коляното му не издържа при един рязък дрибъл, подпомогнато и от натиска на бранител, опитал да тушира Роналдо като в борбата.
След това Барса го привлече и светът падна в краката му. Най-добрият млад играч от Пеле насам - казаха в Испания още в първите му месеци там.
Преди да навърши 20 години той се подиграваше на най-силните защитници в света и побеждаваше сам съперниците със соловите си голове. Роналдо от 1996-а, в дните около онзи гол срещу Компостела, за който покойният сър Боби не можеше да намери думи, бе най-добрият централен нападател в историята на играта. А бе на 19.
Какъв сезон само бе това - 47 гола в 49 мача. Три трофея.
И трансфер в Интер за умопомрачителните тогава 27 милиона долара. Днес, ако на света има такова чудо, при пазара на футбола сега, Роналдо от 1996-97 г. ще струва около 500 милиона.
Откъде идва Феномен? Футболът го измисли. Или, за да сме съвсем коректни - големи футболни хора. Първи го каза в едно интервю Паоло Малдини. "Един-единствен съперник ми е правил такова впечатление на терена - Диего Марадона. Но този нападател е просто Феномен", изрече символът на Милан след първото му дерби срещу Интер с Роналдо.
Бразилската преса това и чакаше. Появи се O Fenomeno и се наложи като заместител на името на деветката. Още повече, че Бразилия се готвеше да защити титлата си на Мондиал 98, където основната роля пак бе на Феномена. Той закара тима до финал с четири гола и три асистенции, за да дойде големият ден, в който ... геният не заблестя.
Какво точно се е случило в хотела на селесао в часовете преди мача с Франция в Париж, и до днес не е съвсем ясно. Роналдо бе изваден от състава по медицински причини, но върнат в него 72 минути преди началото. Но номер 9 не приличаше на себе си на терена, бе подменен с някой двойник, а Франция с лекота взе световната купа с 3:0.
На клубно ниво нещата вървяха гладко...
Докато не удари травмата. В 98 мача за Интер заби 60 гола, но пропусна година и половина, след като в онази проклета нощ в Рим през април 2000 г. се строполи на терена в агония. Плачеше, а това значи, че болката е била огромна. Гледка, която никой не може да забрави. Играчите на Лацио дори не бяха близо до него, никой не го ритна, препъна или бутна. Роналдо тръгна на дрибъл, но рухна. Всички възможни връзки в коляното се скъсаха. Едва на 23 години чу прогноза, че "това може да е фатално за кариерата му". Кой би могъл да понесе такъв кошмар?
Възстанови се навреме за 2002-ра, когато пак имаше световно - фикс идеята на всеки бразилски футболист. Роналдо бе готов, а английският в. "Гардиън" в превюто си за мондиала написа: "Няма съмнение кой е най-талантливият футболист в света. Франция има невероятния Зидан, но никой не може дори да се доближи до Роналдо, когато той е в пика на играта си."
Деветката отново бе Феномен. Вкара 8 гола. Сам победи коравите турци на полуфинала, слаломирайки между тях и с най-простия (и най-сложен едновременно) удар във футбола с върха на обувката - боц, донесе златното 1:0.
На финала два пъти прониза Оливер Кан и Германия - 2:0. Световна титла. Както и възвърната корона на най-добрия играч на планетата. Не че някой се съмняваше в това като качества, просто не бяхме сигурни заради травмите.
Последва Галактически трансфер и години в Реал, където до Зидан, Фиго, Бекъм и Раул правеше магии. Това бе футболна поезия за ценители. Играта му върна лентата към онези години, в които Сантос с Пеле е обикалял света на турнета, просто за да зърнат хората играта на Краля. Пак тръгнаха сравнения, а самият бразилски мит призна: "Роналдо може да се мери с мен, няма граница на неговия талант." Интересно - същото каза и Марадона, а той рядко нарежда някой до себе си, дори Пеле. Всъщност - най-малко пък Пеле.
Роналдо, когато бе здрав, бе удоволствието от футбола в чистия му вид.
Колко пъти сте виждали сър Алекс да успее да се усмихне, въпреки отпадането на неговия Юнайтед? Колко пъти сте чували стадион да стане на крака и да аплодира човека, който е пратил любимия им тим зад борда в изключително важен мач?
Случи се в деня, в който "Олд Трафорд" не се сдържа и изпрати с аплодисменти при смяната му Роналдо, вкарал хеттрик на Юнайтед. Той сам елиминира "червените дяволи" в Шампионската лига тогава.
Въпреки че бе част от Галактикос, именно той бе разликата. Вечери като тази през 2003-а оформят наследството на Феномена.
Не като онази в Рим или другата, години по-късно в Милан, когато пак скъса връзки и бе изнесен в агония и със сълзи на очи. Контузиите попречиха да гледаме поне още 200 мача на бразилското футболно чудо. И то на възраст 23-27 г., когато той пропусна най-много месеци във възстановяване, а щеше да е в разцвета на силите си.
Но и травмите не го спряха. Никой на терена също не можеше.
"Той не е човек. Той е стадо коне", успя да каже Хорхе Валдано след дебюта на нападаталея за Реал. Гол, асистенция, финтове, от които стадионът се замая, а противниковите защитници ги заболяха главите.
"Той беше като Джона Лому (най-великият в ръгбито) във футбола - казва за него Боби Робсън. - Невероятна мускулатура, сила като на ръгбист, а техниката му бе направо смайваща. Роналдо с топка в краката тичаше по-бързо от 90 процента от останалите футболисти без топка."
Един от опонентите, останали в тежко психологическо състояние след срещата си с Феномена, е Алесандро Неста. През 1998-а той бе смятан от експертите в Италия за най-добрия централен защитник в Серия А. И когато Лацио срещна Интер на финала за Купата на УЕФА, това бе сблъсък на най-силния нападател и най-коравия бранител.
Роналдо унищожи Неста в Париж, а Интер спечели с 3:0. Запитан какво не е направил както трябва лично той, а и отборът, след мача Неста каза просто: "Той не може да бъде спрян. Не знам какво трябваше да направим.".
Гари Невил, корав тип от Юнайтед и националния тим на Англия, има друга история. През 1997-а "трите лъва" спечелиха минисветовното първенство Льо Турноа, играно във Франция с домакините, Италия и Бразилия. Мачът със Селасао обаче бе загубен с 0:1, а Невил си спомня как след поредната атака с финтове на деветката, отбита от английската отбрана, Роналдо се шегува с Ромарио и двамата се смеят искрено. В това време играта продължава в другата половина на терена.
"Той се забавляваше на финтовете си, а и Ромарио му казваше нещо през смях, направо не можех да повярвам! Играта си вървеше, а те се майтапеха."
Роналдо бе футбол за хората, влюбени в играта. Един гений, на когото е писано да радва народа, но и да носи голове и победи. Той бе фойерверк, но и убийствено оръжие. Можеше всичко.
На 17 години стана световен шампион, макар и без да играе. Бе там, бе част от състава. На 21 взе "Златната топка" и стана най-младият носител на приза в историята. Пак на 21 счупи трансферния рекорд. Вкара 15 гола на световни първенства, вдигна още веднъж купата над главата си през 2002-ра.
Донесе толкова радост на феновете, че е вероятно единственият в новата история на футбола, за когото мненията не са разделени поне малко. Няма дори един фен, който да каже нещо обидно, лошо или хапливо за Феномена. Ни, Меси, ни Кристиано Роналдо, могат да се похвалят с това.
Ако не бяха травмите му, Роналдо щеше да е редом до Пеле и Марадона в йерархията на играта. Самите те бяха готови да го приемат там при тях.
"Извънземен", нарече го Джиджи Буфон преди години.
Днес е собственик на клуб - Валядолид, ходи по събития на ФИФА и винаги е със същата усмивка, която помним от терена. Най-великият и завършен номер 9 в историята може да погледне назад със задоволство. Да, със сигурност ни се иска да бе играл още повече мачове, вероятно да спечели и още купи.
Но това, което ни даде за времето си на терена, не се заменя за никой трофей.
Статистиките на Феномена:
Крузейро - 47 мача, 44 гола.
ПСВ Айндховен - 57 мача, 54 гола.
Барселона - 49 мача, 47 гола.
Интер - 99 мача, 59 гола.
Реал Мадрид - 177 мача, 104 гола.
Милан - 20 мача, 9 гола.
Коринтианс - 69 мача, 35 гола.
Бразилия - 98 мача, 73 гола.
Титлите на Роналдо:
Купа на Бразилия с Крузейро
Купа на Нидерландия с ПСВ
Купа на краля, Купа на носителите на купи и Суперкупа на Испания с Барселона
Купа на УЕФА с Интер
Титла и Суперкупа на Испания, Междуконтинентална купа с Реал
Купа на Бразилия и Кампеонато Паулиста с Коринтианс
Две световни титли, два трофея в Копа Америка, Купа на Конфедерациите с Бразилия.
Носител на "Златна топка" (1997 и 2002 г.), Най-добър играч в света със "Златен онз" (1997 и 2002 г.), "Златна обувка" на Европа (1997 г.), избран сред 100-те най-велики играчи в историята на футбола от ФИФА през 2004 г., в идеалния отбор на века на "Франс Футбол".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}