Неподражаемият рожденик Ивайло Маринов: Хвърлих един басейн пот за титлите и медалите
Боксьор №1 на XX в. на България все още е спиран по варненските улици със "Здравей, шампионе!"
"Честит рожден ден, шампионе!".
И днес, както е от поне 40 години по варненските улици, поздравът е същият. Всеки в града нарича така Ивайло Маринов, който празнува 62-рия си рожден ден. Боксовата икона превърна категорията до 48 килограма в своя собственост през 80-те години, и то в жестоката конкуренция по онова време. С характерния му танц, с неподражаемия стил.
За Dir.bg на празника споделя:
"И днес не виждам някой да играе като мен. Няма такъв стил и техника, днес гледат повече силово, повече се бият... Променил се е боксът и красотата поизчезна в него".
Маринов е спечелил всичко на ринга - той е световен шампион (1985-а в Мюнхен), стана олимпийски шампион от Сеул през 1988 г., взе и бронз от Москва 1980. Четирикратен европейски шампион от Тампере (1981), Варна (1983), Атина (1989) и Гьотеборг (1991). Състезаваше се като Ивайло Христов (такава е фамилията, презимето е Маринов), а финалът на игрите в Сеул срещу американеца Майкъл Карбахал остава в историята като един от най-равностойните и качествени мачове на такова ниво.
В началото на новия век го избраха за Боксьор на XX век на България, пак в убийствената конкуренция на невероятни състезатели.
Книгата му се казва "Бий, за да те уважават!". Показателно.
"Днес ще празнувам с близките, със семейството - казва, потърсен от нашата медия. - В петък ще е голямото празнуване с приятелите, около 35 души сме поканили в заведението ми.
Денят минава в клуба, на който съм президент ("Боксов клуб Ивайло Маринов"), следя какво се случва там, после отивам и в заведението ми. И останалото време е за семейството, за внучката."
Спират ли го още по улиците?
Дълги години във Варна нямаше и минута от разходката му, без някой да го спре с характерното "Здравей, шампионе!".
"Така си остана и днес поздравът - смее се. - На рождения ми ден телефонът не спира да звъни, както е всяка година. "Шампионе, шампионе" - така от години ме поздравяват всички, особено варненци."
С "Венец на победителя" и почетен знак на град Варна, преди 2 години, навръх 60-ата му годишнина
Връщаме лентата към славните години на ринга. Спортът дава много, но и изисква много. Тема, която сякаш е актуална днес, когато опитваме да анализираме падналите стандарти и резултати в не един български спорт.
"За да постигна това, което постигнах, цял басейн с пот съм хвърлил - обяснява Ивайло Маринов. - Талантът си е талант, имах го. Но той е 30-40 процента, другото е тренировки и труд."
Вижда ли днес потенциал в боксьорите ни:
"Имаме, имаме добри момчета! Много ми харесва един боксьор от Русе, на 60 килограма - Радо Росенов. Гледах го на "Странджата". Страхотен талант е, играе с краката, движи се чудесно, голям потенциал има. Дано се работи здраво с него, защото за таланта вече казах - имаш го, но без труд няма да стане."
Питат ли го него за съвети? Преди дни зададохме подобен въпрос на Андрей Желязков, футболната ни легенда - в спорта ни не трябва ли да се обръщаме повече към "мъдрите глави" от миналото, които са постигали успехи и резултати, когато търсим решения и съвети?
"Аз поддържам отношения с хората в бокса, президентът на федерацията ми се обади за рождения ден, чуваме се - казва легендата. - Съвет ако са ми поискали, и ако ми поискат, давам веднага. Но оставам с впечатлението, че днес вече никой никого не слуша. Сякаш всички знаят всичко. И това не само в бокса.
Нещата са различни в спорта от преди. Ние тренирахме и работихме по режим. Правилата бяха бетон. 22 часа - в леглата. Каквото каже треньорът - закон. Слушаш и изпълняваш. Сега мислят за дискотеките, а то и за тях си има време, като мине състезанието и се представиш добре. Може би не им го обясняват добре или те не искат да го разберат."
Темата отива към боя на Кубрат Пулев отпреди няколко дни.
Ще имаме ли скоро боксьор сред професионалистите на такова ниво?
"Не вярвам скоро да имаме като Кубрат и Тервел - предрича Маринов. - Може би в някакъв момент след време, но сега не го виждам. Аз лично не съжалявам, че не съм се родил във времена да имам шанс да съм в професионалния бокс. Щяха да ми надуват главата около мен, много негативи носи, освен добрите неща.
Не съжалявам за нищо в кариерата и живота ми.
Пожелавам си на рождения ден само да съм жив и здрав, да гледам внучката и - това е. Стига ми."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}