20:20 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

"Новата България" върна характера и мъжеството на терена, сега е ред и на футбола

Успех, който ни припомни две позабравени неща

Снимка: БТА

"Новата България" върна характера и мъжеството на терена, сега е ред и на футбола

Успех, който ни припомни две позабравени неща

12:07 | 27 септември 2022 | Редактор : Венислав Кирилов 60 6408 Снимка: БТА

В началото на месеца новият ни национален селекционер Младен Кръстаич предизвика вълна от коментари, когато с размах реши да зачеркне куп познати физионимии и почти изцяло да подмени състава на България.

Национален отбор

Действията му бяха приети скептично, някои дори започнаха веднага да го критикуват, а други изчакаха първите му две изпитания, в които реално да се види каква работа ще свърши сръбският треньор.

Ето, че за два двубоя съставът, който в този си вид бе най-младият и най-неопитният в цяла Европа, постигна две победи. 5:1 над Гибралтар и 1:0 над Северна Македония, което си е значителен прогрес спрямо месец юни, когато в рамките на 10 дни България направи две ремита срещу тези опоненти, завърши наравно 0:0 с Грузия, но също така отнесе и разгром с 2:5 от кавказката страна.

Като резултати прогресът е факт, а като игра все още трудно може да се анализира обстойно поради две причини. Първата е, че домакинство на полупрофесионалистите от Гибралтар не бива да е особено мерило, дори и при условие, че вкарахме пет гола за първи път от девет години насам.

Вторият факт е, че снощи в Скопие футбол на практика нямаше. Нервният двубой по-скоро приличаше на корида или на дерби от селските групи, като събитията в тази посока безспорно пратиха домакините.

Футболният двубой между Република Северна Македония и България в Скопие предизвика скандали, грозни сцени и остри реакции. Нещо, което няма как да определим като изненадващо, но и нещо, което всички тук се надявахме да не се случва.

Но този мач, който спечелихме с 1:0 след гол на Кирил Десподов, ни върна към някои позабравени емоции около националната ни селекция.

Снимка: БТА

Първата е, че тя успя да предизвика всенароден интерес към себе си. Да, той не бе породен от исторически резултат или класиране на голям форум, а от обстоятелството, че гостуването бе в Скопие.

Грозно освиркваният ни национален химн, непрестанните викове "бугари татари" и обезумелите изражения на домакинските играчи, които в продължеие на няколко дни ни обясняваха, че това е просто мач, а не политическа битка, някак успяха да обединят българите около своя тим.

А този млад отбор ги зарадва с победа. Победа на справедливостта. Контраатака в началото на втората част, като по ирония на съдбата Радослав Кирилов от Симитрли асистира на Кирил Десподов от Кресна. Две момчета от Пиринска Македония, които за момент смълчаха врящият котел на омразата в Скопие.

Победата донесе радостни емоции, защото всичките гадости, случили се на "Тоше Проески Арена" не бяха насочени лично към Кирил Десподов, Валентин Антов, Радослав Кирилов или друг от футболистите ни. Публиката псуваше и освиркваше тези момчета, защото са българи. Всеки друг на тяхно място в бял екип щеше да получи това отношение.

Но едва ли е нужно да задълбаваме и да коментираме отношението на феновете в съседната страна. Няма и да навлизаме в политическите теми, в които всъщност и те обещаха да не прекрачват. Не си струва и да се коментират доволните реакции на северномакедонските медии от освиркания български химн. Случилото се в Скопие трябва да е по-скоро обект на анализ от УЕФА, защото за подобни неща национални тимове са отнасяли санкции, при това не толкова отдавна.

Може би най-положителото от тези първи мачове на Младен Кръстаич с този млад отбор е, че за първи път от доста години България спечели мач с проява на характер.

А това бе мач с напрежение, във враждебна обстановка и срещу непрестанно ритащ и провокиращ опонент. В него залогът не бе класиране - двата тима вече нямаха шанс за първата позиция. В него залогът бе честта.

Снимка: БТА

Основното притеснение на всички бе, че именно в Скопие този млад отбор ще се огъне, но сякаш точно там този отбор възмъжа.

Играчите ни не се поддадоха на провокациите, не се поддадоха на фенските скандирания, а следваха ясно плана си и излъгаха надменния опонент, който влезе като фаворит в мачи с очаквания за категоричен успех, дори и унижение.

Да, опонентът игра с човек по-малко от 15-ата минута, но никой не е виновен на Тодор Тодороски, че улисан от враждебната обстановка по трибуните, реши да влезе с бутоните напред в коляното на Марин Петков.

Още това действие на северномакедонския играч бързо разсея и малко останалите съмнения, че за домакините това ще е просто мач. Цялото настроение от трибуните срещаше своя еквивалент и на терена. Груби влизания, ритане и провокации, които обаче не огънаха нашите играчи.

Именно тази смелост и проявеният характер е огромният прогрес, който трябва да отчетем в националния тим. Защото в последните години безхаберните и безлични продукции не бяха малко, а видът на обречени и обезверени играчи бе честа гледка в гостуванията на България.

На първата си пресконференция Младен Кръстаич каза, че иска играчи, които ще умрат за родината си на терена. Вчера след 1:0 в Скопие той каза, че е намерил тези хора.

"Търси играчите, които исках и ги намерих. Исках играчи, които ще умрат на терена и ги имам. Отнема деветдесет минути, за да умреш на терена, за да бъдеш увлечен от патриотизма", бяха точните думи на сръбския ни селекционер.

Разбира се, пред Кръстаич предстои още доста работа, защото тепърва той ще трябва да започне да изгражда стил на игра, доколкото може с наличния ресурс.

След седмица предстои жребият за квалификациите за Евро 2024 и на всички е ясно, че на голям форум не се ходи само с хъс и себераздаване. В дългия път към тази цел трябва да се показват футболни достойснтва и зрялост.

Но основата е налице. В понеделник вечер съставът бе изправен пред може би най-тежкия и враждебен тест, който изобщо може да има и успя да го премине.

Победата бе първата ни в гостуване от четири години насам, а тя дойде сладко и на точното място. Защото дори във футбола доста често има справедливост, а когато го опорочаваш и примесваш с външни за спорта елементи, си получаваш заслуженото.

Северна Македония избра това да е битка, а не мач. България отговори на предизвикателството и победи.

ИЗБРАНО