Михаил Таков бе част от щаба на Кубрат Пулев в мача за световната титла срещу Антъни Джошуа в събота вечер. Не ни се получи, Кобрата загуби. Но как е изглеждала срещата от треньорския ъгъл... Михаил Таков разказва пред Dir.bg.

- Г-н Таков, кака се чувства човек, който седи в ъгъла на боксьор, който се бие за световната титла?

- Да ви кажа честно, това е много е объркваш въпрос. Защо? Защото и аз си го задавам... Откъде да започна един такъв отговор... Има неща, за да мога да го обясня по-добре, които са навързани. Цялата тази работа е един дълъг процес на подготовка, в който се случват много, много неща. Аз, заявявам го ясно, заставам твърдо и сляпо, както се казва, зад Кубрат.

Какво е да си в ъгъла? И да вметна - има неща, които се случиха в в движение, други ги разбрах след самата битка. Но като цяло ще кажа, че това е нещо като един кормчия, който кара малка лодка в едно бурно море. Аз, за себе си, след този мач разбрах, че няма как да си представя точно, след като е изкарал това заболяване, какво ще стане и как ще протече мачът. Какви поражения има той... Аз очаквах и имах огромното желание да зарадваме всички с една победа. В хода на мача играта, която се случи - не намиране на дистанцията, пропускане на удари и т.н., е трудно за един треньор да води боя в такова положение. Знаехме, че срещу Кубрат има една добре с мазана машина. Силно изживяване е, нека така да кажа.

- Доколко очакванията и това, което бяхте изградили като стратегия, не се е получиха в мача и на какво го отдавате?
- Това, което не се случи в мача, го видяхме. Но то бе следствие и се изразява в следното. Три дни да не играеш ръкавици по време на организиран и целенасочен тренировъчен процес е, нека да го кажем, добре, приемливо. Но три седмици да не тренираш на 100%, да не правиш спаринги, да не правиш нужната подготовка, вече оказва много голямо влияние.

- Каква беше нагласата лично у вас, пак се връщам към началото на разговора, че все пак това е мач за световна титла в тежка категория. Това е най-престижният мач, до който един боксьор може да стигне?
- Нагласата на целия щаб, визирам екипа от треньори и състезател, трябва да бъде и бе на повече от 100%. Когато тръгваш с над 50-60%... Но сега ще направя едно сравнението с Григор Димитров, както се разболя. Той един месец се лекува, месец тренира и влиза в даден момент да участва на турнир.

При Кубрат това време го нямаше. Той влезе в една болест, а мачът е след три седмици. След пропускане на три седмици пълноценни тренировки, не можеш да достигнеш 100% готовност, за да можеш да дадеш максимума от себе си, за да може да се случат нещата. И той, и ние, като екип около него, искахме победата. Знаехме срещу кого и в какъв мач излизаме, желанието да дадем всичко от себе си го имахме. Ние, като екип, искахме максимума и му помагахме. А това, което се получи, го видяхме. Но все пак екипът е извън ринга.

- Първите два рудна изглеждаха доста опознавателни?
- В началото търсеше да хване дистанция, а това не ни се харесваше, говоря за екипа. Как да искаш от един човек, който не е играл... Ще дам и такъв пример. Все едно един футболист да тренира три седмици без топка и да го пуснем с 10 други, които са играли с топка. Ами, като му подадеш на него и топката се удря като в дърво, като в греда. Той не може да хване паса, не може да подаде подаде топката и да тръгне да вкара гол.

- Какво научихте ли от тази среща за себе си след толкова години в бокса?
- Това е, че не може един състезател, който е бил болен, защото и аз съм играл болен и знам какво е, да бъде на ниво. Искам да дам максимума от себе си, но усещам, че не става. Силите ме напускат. По време на мача си мислех как бих се чувствал аз, ако бях на неговото място, опитвах се да вляза в неговите обувки. Той какво прави, аз какво бих направил. Опитвах се да мисля така, да се поставя на мястото му с една цел, за да знам точно какви неща да му кажа в един такъв момент. Вижте, за мен е едно много голямо постижение той да вземе решение за излезе по този начин в един такъв мач.

- А обсъждали ли сте по време на подготовката и още повече, след като Кубрат е изкарал заболяването и не се чувства добре, да има отлагане на мача?
- Само той може да вземе такова решение. Вижте, ние, говоря за хората в екипа му, бяхме плътно до него. И по време на цялата подготовка той не ни е дал и на един най-малък знак, че има някакво колебание и не се чувства добре. С нищо не е показал, че има някакъв проблем. До последно той не показа с нищо, че не се чувства готов. Пак казвам, бяхме плътно до него и всеки един от нас искаше да даде максимума, за да може да помогне да приключим мача с хубав бой. И друго. Когато започва една боксова среща, тя започва 50 на 50. Как обаче ще се развие... Какво ще стане в хода на мача... В хода на мача нещата се случват на база това кой на какво ниво е.

Джошуа бе добре смазаната машина. Този екип, с който работи Джошуа, е силен. Много добре знаеха какво прави Кобрата, как играе, къде са ръцете му, движенията му. И ние също знаехме всяка една ситуация от играта на Джошуа. Развили сме стратегия кога какви стъпки прави, кога пуска левия прав, как пуска лявото кроше, какви стъпки прави, за да бие от дясно, кога атакува с десния прав. При каква ситуация е добре да бъде близко до него, кога трябва Кубрат да вдигне в ръцете, как да избегне дадени удари и какво прави в отбранителна ситуация. Всичко това сме го обмислили, говорили сме го. Но въпросът е как това ще се направи на ринга. Във всяка една минута, която вървеше в различните рундове, беше и ставаше по-тежко и по-тежко нас като екип - като отношение треньор и състезател, и за Кубрат.

- Джошуа уверено трупаше предимство в рундовете, но Кобрата показа изключителен характер?

- Всичко, което направи Кубрат през тези рундове, е едно геройство. Това е.

----

Михаил Таков е роден през 1960 г. в София. Син е на известния български боксьор Атанас Таков, носител на купа "Странджа" през 1957 г.

Започва да тренира бокс в школата на ЦСКА, където преминава и цялата му спортна кариера.

Като спортист е носител на бронзов медал в категория до 71 кг, от световното първенство през 1982 г. в Мюнхен, ФРГ, на 3 пъти е носител на бронзов медал от европейско първенство, Световен шампион за военнослужещи през 1983 г.

Носител е на сребърно отличие от турнира "Дружба-84" в Куба, Хавана, организиран от страните, бойкотиращи лятната олимпиада в Лос Анджелис, 1984 година. 8 пъти е шампион на България.

Треньор на годината на България за 1991 и 2012 година.