От Пеле до Мбапе: Какво се случи с тийнейджърите, изгряли на Световно първенство?
Историята помни как те блестяха ярко, но и големи провали на суперталантите
Светът говори за Килиан Мбапе, който вкара два гола и побърка аржентинската защита, давайки решителен принос за това 4:3, с което Франция стигна четвъртфинал на Мондиала.
На 19 години нападателят струва 180 милиона евро и е бъдещето на европейския футбол.
Нещо повече - той е първият тийнейджър, вкарал два гола на мач от световни финали, след Пеле през 1958 г.!
Историята на Краля на футбола е добре известна, тя тръгва именно от Мондиала в Швеция, когато на 17 години Пеле покорява планетата.
Но след него още няколко тийнейджъри са изгрявали на най-големия форум.
Къде стигнаха и какво постигнаха? Ето я ретроспекцията.
ВИЖТЕ И В ГАЛЕРИЯТА ИСТОРИЯТА НА СУПЕРТАЛАНТИТЕ, ИЗГРЯЛИ НА МОНДИАЛИ
1958 г., Пеле (Бразилия)
Изненадващото включване в състава на никому неизвестното момче, само на 17 години и 235 дни, не прави впечатление на никого извън Бразилия. В страната се коментира, че Едсон Арантес до Насименто е твърде млад и крехък като физика.
На първите два мача е извън състава, лекува и травма, получена в дните преди Световното първенство. След това влиза срещу СССР и ... останалото е история.
Победен гол за 1:0 над Уелс в четвъртфинала, хеттрик срещу Франция на полуфинала и още два гола на финала срещу Швеция (5:2). Новият крал на футбола е роден!
Кариерата му след това е бляскава, остава верен на "Сантос" до късните години от нея, играе в Щатите, печели още два пъти световната титла с Бразилия и е най-великият в историята. Някъде около него могат да се опитат да се наредят само Марадона и Кройф.
1962 г., Джани Ривера (Италия)
Наричан "Златното момче" на Италия още от 16-годишен, Ривера дебютира на Мондиала на 18. Първенството в Чили е голям провал за "скуадра адзура", която отпада в групите.
Но Ривера блести ярко и нататък в кариерата си, печели Купата на шампионите с "Милан", играе на още два Мондиала, става Европейски шампион с Италия и е считан за един от най-великите играчи на Италия за всички времена.
1966 г., Еду (Бразилия)
В духа на традициите си, бразилците взеха това момче на Мондиал 1966, преди да е навършило 17 години. Еду, или известен още като Жонас Едуардо Америко, остава най-младият играч, някога попадал в състав на Световно първенство за която и да е страна.
Покровителстван от Пеле, тийнейджърът остава резерва в трите мача, а Бразилия отпада рано. Светът обаче говори за този суперталант и 4 години по-късно Еду е шампион със селесао на първенството в Мексико.
И той остава верен на "Сантос", където е легенда, преди да отиде в мексиканския "Тигре" в края на кариерата си... за някой долар в повече.
1970 г., Хулио Лосада (Уругвай)
Уругвайците отиват на Мондиал 1970 без големи очаквания (както обикновено) и правят поредица здрави мачове с непримиримия си дух (както винаги). Те стигат до полуфинал, където са победени от Бразилия, която по-късно вдига титлата. Лосада е на 19 години, но започва като титуляр два от мачовете и впечатлява.
Преминава в гръцкия "Олимпиакос", където и днес е икона - играе 9 сезона и печели 5 титли там. Но определено не постига това, което се очаква от него след Мондиал 1970.
1974 г., Владимир Петрович (Югославия), Марио Кемпес (Аржентина)
Наричан от най-ранните си години във футбола с прякора Пижон, това е любимото дете на Белград. Владо Петрович дебютира за "Цървена Звезда" едва на 16 години, а на 18 и половина е на Мондиал.
Дебютира във втората групова фаза срещу Полша, а после е титуляр срещу Швеция, където се представя отлично и събира очите на Европа.
Кариерата му е блестяща - неговото име е едно от петте, наричани "Звездите на Звезда", най-голямото възможно признание за легендата. Играе в "Арсенал", както и във Франция и Белгия. Като треньор води "Звезда", сръбския национален отбор, както и тези на Ирак и Китай.
19-годишният Кемпес отива на Световното в Западна Германия като млад талант на "Росарио Сентрал", а е титуляр във всички мачове без един. Аржентина обаче не стига до четворката.
Четири години по-късно Марио е звездата на турнира за титлата у дома на Мондиал 1978 и светът е в краката му.
1982 г., Норман Уайтсайд (Северна Ирландия)
Детето-чудо на британския футбол е на 17 години и един месец, когато започва като титуляр всички 5 мача на отбора си на Световното първенство. Играе знаменито, без да се притеснява, показвайки огромния си талант. Нападателят на "Манчестър Юнайтед" е считан за новия Джордж Бест, но също като него го привличат сладостите на живота на един млад човек с достатъчно много пари...
Но не само това бе проблем - няколко много тежки контузии го отказаха от футбола на 26 години, като последната в коляното се оказа фатална.
Днес е анализатор за Би Би Си в Северна Ирландия.
1994 г., Роналдо (Бразилия)
Той е изигра нито един мач на онова Световно първенство, като се радваше от скамейката - едно дете с щръкнали уши и предни зъби като на зайче. Но бразилците говориха за него, че е наследник на Пеле, затова и бе на Мондиала.
Кариерата му донесе още една световна титла, вече с огромен негов принос и 2 гола на финала срещу Германия (2:0) през 2002 г., загубен финал през 1998 г., общо 15 попадения на Мондиали и прякора Феномена.
Ако не бяха контузиите, вероятно щеше да е слаган на едно ниво с Марадона и Пеле. Взе "Златна топка" два пъти, което е обидно малко за невероятната му класа.
1998 г., Майкъл Оуен (Англия) и Самуел Ето`о (Камерун)
Оуен изгря на небосклона преди да е навършил 18 години, влизайки като резерва с гол и асистенция срещу Румъния в групата. После просто помете аржентинската защита - първо бе съборен за дузпа, а после вкара един от най-паметните голове на Световно първенство, тръгвайки от центъра на терена.
Англия отпадна на осминафинал, но тийнейджърът бе световна звезда. Взе "Златна топка" и спечели 9 трофея с "Ливърпул", преди да отиде в "Реал", а после и в "Манчестър Юнайтед". Направи голяма кариера, а стартът бе на Мондиал 1998.
Ето`о се превърна в един от най-силните нападатели на новия век, спечели Шампионската лига три пъти с "Барселона" (2) и "Интер". Беше на 17, когато игра на Мондиал 1998, после вкара гол на първенството през 2002 г., спечели два пъти Купата на африканските нации с Камерун, за да стане и олимпийски шампион с родината си през 2000 г.
2006 г., Лионел Меси (Аржентина), Сеск Фабрегас (Испания)
Всички знаем кой е Меси и какво постигна в играта - удивителни статистики, трофеи и рекорди. Дебютира за Аржентина на голямо първенство преди да навърши 18 години, вкара гол за 6:0 срещу Сърбия и показа на света какво предстои.
Игра на още три Мондиала, стигна и финал през 2014-а, но купата така и не падна в ръцете му.
Фабрегас се появи в състава на Испания през 2006-а, когато бе на 18. Игра като титуляр в осминафинала срещу Франция, загубен с 1:3, но направи огромно впечатление. По това време вече бе пробил в "Арсенал", имаше зад гърба си титла на Англия и финал в Шампионската лига.
Последваха златни години - титли с "Барса" и "Челси", както и две корони на Европа и една на света с Испания. Изключителна кариера.
2010 г. Кристиан Ериксен (Дания)
Дебютният му сезон в професионалния футбол с "Аякс" завърши с участие на Мондиал, а едва бе навършил 18 години. Записа два мача като резерва, въпреки че у дома медиите в един глас искаха да е титуляр. Дания отпадна в груповата фаза.
Днес е звезда на "Тотнъм" и вероятно съвсем скоро ще бъде трансферна цел на "Барселона" и "Реал". Един от най-добрите полузащитници в света.
2010 г. Кристиан Ериксен в едно от двете си появявания като резерва срещу Холандия
Снимки: Getty Images/Guliver Photos2014 г., Дивок Ориги (Белгия)
Той направи невероятно впечатление преди 4 години, влезе като резерва в първия мач и помогна за обрат от 0:1 до 2:1 срещу Алжир. После заби победния гол в 88-ата минута срещу Русия. Спечели си титулярно място за елиминациите и започваше в стартовите 11 срещу САЩ и Аржентина.
Едва на 19 години, вече се говореше за него като за бъдеща голяма звезда, а "Ливърпул" го привлече.
Днес обаче кариерата му не върви особено добре, като изкара сезона под наем в борещия се да не изпадне немски "Волфсбург". Обяснимо, не е повикан на Мондиал 2018.
2014 г. Сензацията Дивок Ориги спаси два пъти Белгия и си спечели титулярно място
Снимки: Getty Images/Guliver Photos