03:03 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Паметни мигове от софийската класика "Левски" - "Славия"

Няколко мача от най-стария сблъсък, преди днес "сини" и "бели" отново да се вкопчат в него

Снимка: Книга "Един век футбол в бяло"

Паметни мигове от софийската класика "Левски" - "Славия"

Няколко мача от най-стария сблъсък, преди днес "сини" и "бели" отново да се вкопчат в него

11:05 | 9 май 2018 3 5987 Снимка: Книга "Един век футбол в бяло"

"Левски" срещу "Славия". Днес от 19,30 ч.

"Левски"

Мястото - национален стадион "Васил Левски". Наградата - да вдигнеш към небето Купата на България.

Най-старият футболен сблъсък на София е и финален, а емоцията около него обещава голям мач.

"Сините" са големият фаворит на букмейкърите, а резултатът поне половин на нула за тях още преди началото, тъй като превъзходството на публиката им по трибуните ще е огромно.

Но историята нашепва, че нищо не се знае.

"Левски" има внушително предимство и в общия баланс на преките двубои - 100 победи от 215 двубоя срещу само 54 на "Славия", но... печели ли най-важните? И как се справя на директни елиминации?

Отговорите са "не съвсем" и "не много убедително".

Паметните мачове на "сини" и "бели" са доста през годините, но се отличават няколко, които сме длъжни да включим.

Мач "Левски" - "Славия" от 1919 г. Снимка: "Хрониките на Славия (1910-1944)"

Снимка: "Хрониките на Славия (1910-1944)"

Първият е на 1 април 1915 г. и "Славия" го печели с 1:0, попадение на Тодор Владимиров. В книгата "Хрониките на Славия (1910-1944)" се описват моменти в детайли от двубоя. Преди да стигнем до тях обаче, ето друг откъс от книгата с автор Николай Кръстев:

"Заслужава да се отбележи, че особено сърдечни и приятелски бяха отношенията на "Славия" към спортния клуб "Левски", който най-често и осезателно е получавал безкористно нейната помощ и подкрепа. Винаги "Левски" имаше на разположение тим от "Славия", който отиваше чак на тяхното игрище - "Могилката" - да ги учи и да им помага в тренировките, защото в началото нямаха достатъчно хора.

"Левски" не трябва никога да забравя тая ценна и безкористна помощ на "Славия" по онова време, когато той - "Левски" - беше в период на укрепване, за което трябва да й бъде особено благодарен. По желанието и настояването на "Левски" всичките му по-големи федеративни мачове и тия с чуждестранни отбори бяха ръководени от рефери - слависти..."

Първата среща е за "белите", а куриозен момент (и вероятно не нещо необичайно за ония времена) е, когато капитанът на "сините" Спас Стоянов сяда на терена по време на играта. "Няма ми нищо. Поизморих се, та рекох да си почина", казва на загрижените съиграчи и съперници.

"Славия" с Царската купа. Снимка: "Хрониките на Славия (1910-1944)"

Снимка: "Хрониките на Славия (1910-1944)"

Друг ключов момент от тези 103 години съперничество идва през 1943 г., когато "Славия" печели двата мача с по 1:0 и е първи в шампионата, но и за Царската купа едновременно с това. Оказва се - завинаги... Просто турнирът никога повече не се провежда (общо има само пет издания и трофеят се счита за уникален - и до днес е във витрината на "Славия").

Превъртаме лентата половин век напред и се озоваваме на същия "Васил Левски", където довечера ще е битката.

Финал за Купата на България, "Левски" - "Славия". На 1 май 1996 г. "белите" вече са шампиони след здрава битка срещу "сините" в първенството, а мачът за втория трофей се очертава да е изключително тежък. Съдия е Митко Митрев, а взаимните обвинения в нечисти игри (особено от "сини" към "бели") не спират през целия сезон.

"Славия" доминира в началото, а Атанас Киров бележи елегантен гол - 1:0. След почивката обаче "Левски" тръгва в атаки, а една от тях завършва с много спорна ситуация, при която левскарите скачат за дузпа след задържане на Илиян Симеонов. Няма такава.

Томас Лафчис. Снимка: ИВАН ГРИГОРОВ

Снимка: Иван Григоров

Серия спорни решения вадят от релси Томас Лафчис, президента на "сините", който нахлува на терена и вади отбора. Обстановката е взривоопасна, мачът приключва в 76-ата минута, а "Славия" получава купата. По-късно резултатът е променен на 4:0 служебно.

"Тогава имах информация, че ще се случи нещо такова - спомня си Лафчис. - Този съдия Митко Митрев няма и две седмици преди мача беше казвал едни други неща.

В течение на финала виждах как реагира. Не ни даде две чисти дузпи. Фаулове не свиреше за нас. Втори жълт на техен състезател не го показа. Това беше последната капка, която преля чашата."

Скандалът е грандиозен, но не е последната битка с много огън между двата най-стари софийски клуба.

През 1998 г. "Славия" елиминира "Левски" на осминафинал за купата по необясним начин, след като губи с 0:2 в първия мач на "Герена" и се отървава от по-голям разгром. Очакванията са "сините" да нямат проблеми и в реванша, но се случва друго. Пак 2:0, но за "Славия", продължения и зрелищен автогол на Елин Топузаков, който праща напред сочения за аутсайдер тим.

И тук е мястото да отбележим най-значимото от статистиката в контекста на днешния финал, който е турнирна битка. Те са съвсем отделна "графа", когато говорим за това съперничество. В тях от превъзходството на "Левски" няма и следа.

Автоголът на Везалов. Снимка: Bulphoto

Снимка: Bulphoto

В директни елиминации балансът е 8:2 в полза на "Славия"! Включително в двата финала, които са играли "сини" и "бели" - през 1943-а и 1996-а, споменати по-горе.

"Левски" е печелил в турнира за Купата на Съветската армия и още един мач, но в сезон (1947), в който надпреварата е включвала и групова фаза. Не е директно отстраняване.

Стигаме и до двете последни знаменити срещи, вече през новия век, завършили с по една синя и бяла радост.

Мустакът на Георги Петков. Снимка: Bulphoto

Снимка: Bulphoto

На 23 май 2009 г. "Левски" посегна към това да стане шампион, като два кръга преди края спечели гостуване - Рубикон, на "Овча Купел". Гол на Зе Соариш взриви десетина хиляди "сини" по трибуните и донесе 1:0, което даде всички жокери в ръцете на отбора за титлата. В следващия кръг стигна и 1:1 у дома с "Миньор". Срещу "Славия" обаче бе шампионският мач. Това е последното злато за гранда.

Такъв трябваше да е и този на 25 май 2013 година, вече на стадион "Георги Аспарухов". Изглеждаше, че "Левски" е свършил трудната работа с 1:0 над "Лудогорец" седмица по-рано. Оставаше пред 20 000 левскари да бъде победен "белия" стар съперник, който не играеше за нищо. Дори имаше и хореография с надпис "Шампиони" преди мача, като титлата изглеждаше сигурна.

И "сините" поведоха, имаха още положения, удариха греда... При едно центриране в 76-ата минута обаче Димитър Везалов си вкара нелеп автогол, а крайното 1:1 отне титлата от "Левски". Огромен шок и много сълзи за всеки "син".

Такъв сценарий не може да се напише, има го само във футбола. В най-старото съперничество.

Снимка: Bulphoto

"Левски" търси първи трофей от 9 години и днес може да се опре на добра форма (пет поредни мача без загуба), шумна и мощна подкрепа от трибуните, както и на убедителен общ баланс в историята.

"Славия" няма никаква купа от 22 г. и ще стъпи на това, че винаги играе много силно срещу този съперник в турнирите, а и върху все още отворената рана, нанесена върху него през 2013-а.

Чака ни финал, в който фаворитът е ясен, но изходът - не.

Както би трябвало да бъде в мач от такъв ранг.