Сър Алекс Фъргюсън е в интензивното отделение на болницата в Солфърд, след като в събота бе вкаран по спешност за операция след мозъчен кръвоизлив.

Светът на футбола се обедини в подкрепа, а новините са оскъдни. Състоянието му е тежко, а семейството му помоли за спокойствие.

Приятелят на фамилията Даниел Тейлър, който следи отблизо "Манчестър Юнайтед" вече от близо 20 години за в. "Гардиън", написа материал за човека Фъргюсън, мениджъра Фъргюсън, мотиватора, характера... Онзи сър Алекс, когото светът не познава отблизо.

"Какво пишеш в моменти като този...?

Не е лесно. И дори днес, в този момент, ако познаваш добре Фърги, у теб има натрапчивото усещане, че един ден той ще изчете всичко, което е публикувано докато е в болницата. И ще ти поиска сметка защо този материал звучи като некролог.

Снимка: Getty Images

Не се шегувам. Образът на сър Алекс, държащ навит на руло вестник в ръката си, заплашително замахващ да удари с него журналиста, който е написал вътре "нещото"... Виждал съм го. Случвало се е. И този образ пред очите ми е нещо далеч по-естествено от това да си представя как изглежда Фърги там, в интензивното. Лежащ и безпомощен.

Никой не може да е сигурен какво ще се случи. Той се пребори с първите 24 часа, а мнозина вероятно очакват просто да стане и да се прибере у дома. Нали е свръхсилен, нали не е обикновен човек...

Снимка: Getty Images

Но нещата не стават така в реалния живот.

Аз се връщам към една случка от 65-ия му рожден ден, когато ни бе събрал. Беше в страхотно настроение в онзи ден, канеше да се прибере с автобус до дома си и бе отворил една бутилка "Pinot noir", която ние, журналистите му бяхме купили по повода.

В онзи момент "Юнайтед" бе в разгара на битка с "Челси" на Моуриньо, но сър Алекс искаше да ни обясни, че възрастта, а не Жозе е съперникът му.

Снимка: Getty Images

"Но още не сте се отървали от мен - каза, напускайки стаята. - Няма значение колко пъти опитвахте, и колко ще опитвате. Тук съм. Много от вас няма да ги има, когато аз си отида. Всички ще ви надживея!".

Каза го със смях и излезе.

Сякаш винаги има последната дума. Отборът му печелеше по този начин, по неговия начин - с последната дума. В добавеното време, с последния удар.

В онази нощ в Барселона през 1999-а, Фъргюсън се измъкна първи от хотела след празненствата и си купи всички английски вестници, искаше да ги има.

Снимка: Getty Images

Той знаеше, че материалите са писани по време на мача и са пълни с критики за него и отбора, които после са останали и сред морето от похвали за невероятната победа (2:1 над "Байерн" с два гола в добавеното време - б.а.). Искаше да е наясно с критиките.

В първата седмица на предсезонната подготовка влезе в съблекалнята и зачете на отбора си подчертаните места, където се посочваха проблемите. Кой играл слабо, кой не бил на позицията си. И така, каква друга мотивация им трябваше на играчите?

Хората ме питат какъв е той. Трудно е да кажа, и аз, както повечето извън семейството, сме на ръка разстояние.

Невинаги с него бе забавно, понякога, особено в лошите периоди за отбора му, Фърги се чувстваше, че постоянно искаме да го вкараме в капан с въпросите си. Имаше и други моменти, в които на чаша вино изнасяше дългите си монолози и разсъждения за футбол, с толкова страст, че не можеш да не го слушаш. И разбираш, че е привилегия да си там.

Снимка: Getty Images

Имаше и един друг Фъргюсън. Невидим за телевизионните зрители. Когато нашият колега Джон Бийн получи инфаркт, първите цветя в болницата за него бяха внесени от сестрата, а при тях имаше картичка: "Какво си направил, стари глупако?", с типичното за Фърги чувство за хумор.

Щедър и много добър към близките си хора, той никога не изпускаше никого от око. Телефонът му не спираше да звъни, търсен от колеги. Един уволнен, втори - в труден момент на слаби резултати. Думите му винаги бяха на окуражаване, на насърчаване. Вратата му - отворена за тях.

Снимка: Getty Images

Нерядко ги канеше да дойдат и да му помагат в тренировките с първия отбор за седмица, за да не стигат до депресия. Просто помагаше.

Записа и прати видеообръщение до Пол Хънтър, шампиона по снукър, който се бореше с рака в болница. Не го познаваше лично, просто се бе трогнал от историята.

Не му се обяснявам в любов, между другото. Имало е времена, в които е било трудно да го търпиш. Един репортер бе пратен от лондонски вестник, идваше за първи път. Млад, малко над 30-годишен. "Кой си ти?", навъси се Алекс. И допълни, мърморейки: "По дяволите, вече направо от училище ли ги събират!?".

Снимка: Getty Images

Можеше да е много недружелюбен, когато го искаше. Всеки успешен мениджър - бъдете сигурни - е гадно копеле в определени моменти. Няма как да оцелееш иначе. Имаше забавни моменти, напрегнати, но и такива на ярост. От всичко по много през тези години.

Но това е величието му.

Той остана на поста в "Юнайтед" толкова дълго, че за това време "Реал" смени 24 треньори, "Челси" - 18. Четирима министър председатели се смениха във Великобритания за неговата ера в клуба - Тачър, Мейджър, Блеър и Браун.

Най-големите в страната - Мат Бъзби, Бил Шенкли, Боб Пейсли и Брайън Клъф, напуснаха тази стресова работа, преди да са навършили 65 години. Фърги си тръгна на 71, с пейсмейкър в гърдите си, с протеза в бедрото, но и с енергията на младеж.

Снимка: Getty Images

Постиженията му са известни на всеки. Рекордните му трофеи, величието на "Юнайтед" с него начело.

Той е най-важната личност в ерата на Висшата лига, най-добрият мениджър в британската история и този, от който има най-голям страх и респект.

Снимка: Getty Images

"Сешоарът" на Фърги не е измислица. Той е мит, роден от реални истории - получавали са го играчи в съблекалнята, журналисти, съдии, съперници.

Той крещи в лицето ти с изскочили очи, с гневния си шотландски акцент и сякаш иска да те убие. Все едно си в тунел с бърз влак, който идва насреща.

Миналия уикенд беше на "Олд Трафорд", прегръщаше стария враг-приятел Арсен Венгер и изглеждаше добре.

Усмихваше се, намигна на един-двама от журналистите, на други на шега размаха юмрук. Както винаги.

Сивата му коса го издава, че вече е на 76 години, но енергията му не позволяваше да допуснем, че нещо в него не е наред.

Снимка: Getty Images

Той не е спрял да обикаля света, да се радва на семейството си и да да тренира - тичане сутрин, колело вечер, откакто е напуснал поста в "Юнайтед" преди 5 години. Изглеждаше във форма, никакви притеснения.

И тогава дойде това.

Както би казал той:

"Фърги, мамка му...!"."

 

Снимка: Getty Images