Печелиха я Батистута, Роналдо и Неймар - Купата, която вече никой не помни
Сега трябваше да има турнир, който предшества Световното първенство
Човешкият род има навика да забравя неща, които счита за маловажни или които му се случват прекалено редовно, за да ги обмисля всеки път. Случва ни се понякога да не помним дали сме заключили, дали сме спрели котлона или какво сме вечеряли миналата седмица.
Със сигурност обаче малко хора се подсещат, че имаше един футболен турнир, който се провеждаше година преди Световното първенство. Наричаше се Купата на Конфедерациите и приемаше най-добрите отбори от различните континенти 12 месеца преди Мондиила. Сега е точно този период преди мачовете в Катар и затова си спомняме за позабравената надпревара.
За последно тя се проведе през 2017-а в Русия и е трудно даже човек да си припомни кои отбори участваха в Русия и кой спечели. През 2019-а ФИФА реши да закрие турнира по няколко причини, но сред тях не бяха голямата умора на футболистите в тежкия сезон или пандемичните условия. В онези дни на решението още не се знаеше каква извънредна обстановка ни предстои. Турнирът се замества със Световно клубно първенство от 24 отбора, което ще се провежда в лятото преди Световното първенство. Но за него, когато се появи повече информация.
Купата на Конфедерациите, макар и противоречив турнир, има своята богата 25-годишна история. Той започна през 1992 година, но не под шапката на ФИФА, а като развлечение за краля на Саудитска Арабия Фахд бин Абдул Азис. Неговата страна прие първите три издания - през 1992-а, 1995-а и 1997-а година, като при третата вече ФИФА организира нещата.
Негово Величество покани шампионите на Южна Америка Аржентина, на Северна Америка САЩ, на Африка Сенегал, както и неговите национали. Прясно наградените европейски шампиони от Дания не взеха участие, а първенците на Океания бяха извикани за първи път едва през 1997-а.
Аржентина спечели първото издание, като победи на финала Саудитска Арабия с 3:1 стадион "Крал Фахд" в Рияд. Диего Симеоне вкара един от головете, а част от състава бяха хора като Габриел Батистута и Фернандо Редондо. Поне 70 хиляди души присъстваха на мачовете на Саудитска Арабия и около 15 хиляди на останалите срещи, в които не играят местните любимци. Макар и всичко мачове да са на огромния "Крал Фахд".
През 1997-а ФИФА спря да гледа отстрани и взе под крилото си турнира, като концепцията продължи да е да се събират най-добрите национални отбори от всички континенти, в които се играе футбол. Въпросната идея не се раждаше тогава. Реализирано е нещо подобно още през 1985-а, когато Франция и Уругвай играят в чест на загиналия в автомобилна катастрофа Артемио Франки, а осем години по-късно Аржентина надделява над Дания. Но пък "червения динамит" спечели второто издание на надпреварата в чест на Крал Фахд.
ФИФА преименува арабския турнир и бързо го направи популярен благодарение на присъствието на онова магическо поколение на Бразилия с Роналдо, Роналдиньо, Ривалдо и т.н. Във финала на третото издание през 1997-а Роналдо и Ромарио вкараха по един хеттрик, за да донесат победата с 6:0 над Австралия. Тогава Германия отказа да играе заради разгара на клубния сезон, а Чехия развя европейския флаг на тяхно място, като спечели бронзовите медали.
Две години по-късно домакините от Мексико спечелиха трофея в страхотен финал срещу Бразилия, който завърши при 4:3. В онзи мач на "Естадио Ацтека" присъстваха невъобразимите 110 хиляди души.
Идеята този турнир да тества стадионите на Световното първенство в реални футболни условия се роди през 2001- а, когато Южна Корея и Япония приеха надпреварата. Присъствието на двете азиатски страни лиши създателите на надпреварата Саудитска Арабия от домакинство и участие, и феновете там можеха да гледат само по телевизора.
Двата домакина си направиха добра реклама с впечатляващо фенско присъствие по трибуните, но за жалост онези хубави моменти накараха Южна Корея и Япония вместо да работят заедно, да се конкурират и до ден днешен. Японците помогнаха на своите любимци да стигнат до финала в онзи ден, като загубиха от Франция с 0:1 с гол на Патрик Виейра.
Изданието през 2009 в Южна Африка например също бе много интересно. Тогава футболистите и феновете пред телевизора разбраха с колко шум от вувузели ще си имат работа покрай Мондиала и колко страстна е африканската публика. Тогава Бразилия победи на финала САЩ, въпреки че изостана с 0:2 в първия половин час от мача.
Купата на Конфедерациите обаче не бе само еуфория и приятни моменти. По време на изданието през 2003-а във Франция в 72-рата минута на мача между Камерун и Колумбия Фо колабира в центъра на игрището. Изнесен бе извън терена, където получи дишане уста в уста и кислород. Медиците опитваха 45 минути да възстановят ритъма на сърцето му, и въпреки че бе още жив при пристигането в медицинския център на стадиона, той умря минути по-късно.
Отборите на Камерун и Франция нямаха намерение да излизат за финала, но съпругата на Фо Мари Лиус ги призовава да играят в негова чест. Европейската страна тогава взе трофея след гол на Тиенри Анри в продълженията. Купата обаче бе вдигната от капитаните на двата отбора - Марсел Десаи и Ригоберт Сонг.
След 2005 година турнирът се провеждаше на всеки четири години вместо на две. Със сигурност отборът, на който тази надпревара най-много ще липсва, е този на Бразилия.
"Селесао" го спечели рекордните четири пъти, в това число и три поредни издания между 2005-а и 2013-а, побеждавайки на финалите Аржентина, САЩ и Испания. Франция има два трофея, а по един взеха Аржентина, Дания, Мексико и Германия.
Турнирът бе интересен и с това, че можехме да гледаме много екзотични отбори от различните континенти. Освен че Саудитска Арабия бе част от началото на надпреварата, в последствие играха страни като ОАЕ, Канада, Нова Зеландия, Тунис, Ирак, Египет и разбира се Таити. Таитяните си спечелиха правото да участват през 2013-а заради триумфа си в Купата на Нациите на Океания, където се възползваха от изненадващо отпадане на Нова Зеландия от Нова Каледония.
Та Таити беше част от Купата на конфедерациите, на които изгря звездата на Неймар. Загубиха мачовете си с 1:6 от Нигерия, 0:10 от Испания и 0:8 от Уругвай, но споменът от участието им бе един от най-ярките изобщо за този позабравен вече турнир.
Купата на Конфедерациите остава спорна надпревара, който мнозина се питаха дали трябваше изобщо да съществува. След четири години без него вече е забравен, но със сигурност има своето заслужено място във футболната история на националните отбори.