17-11-2017 20-11-2018

Пеп или Жозе? Решението, след което футболът никога не бе същият

През лятото на 2008-ма в Барселона бяха изправени пред избор, променил историята

09:37 | 16 март 2024 | Редактор : Венислав Кирилов 1 5375 Снимка: Getty images

В живота и спорта постоянно се взимат решения - понякога наглед малки и незначителни. И в някои случаи изглежда така, сякаш няма точна идея и прогноза накъде ще отведат те в дългосрочен план. Има обаче някои, които се оказват съдбоносни.

Макар днес в английската Висша лига спорът за титлата да е между гениални мениджъри като Пеп Гуардиола, Юрген Клоп и Микел Артета, то в модерната футболна история голямото противопоставяне - чисто като треньорска идеология - е съвсем друго.

В няколко поредни години Гуардиола и Жозе Моуриньо не просто бяха въвлечени в омразно съперничество като наставници на Реал и Барса, а сякаш символизираха два коренно различни подхода към футболната игра.

Стил на терена, стил извън него. Стил на селекция, стил на отношения с футболистите и изобщо разлики помежду им във всяко едно отношение. Единственото общо бе, че през новия век двамата са сред иконите на тази игра.

Днес единият води вероятно най-силния тим в света Манчестър Сити, а другият стои без работа и чака предложения. Заради огромната разлика във философията им е трудно да си представим, че някога биха се конкурирали за един треньорски пост.

Но това не винаги е било така.

Говорейки за решенията, които предопределят историята, то трябва да се върнем 16 години назад във времето. Мястото е Барселона, а всичко се развива през лятото на 2008-а.

Две години, след като Франк Рийкард извежда каталунците до втората им европейска титла, нещата на "Камп Ноу" не само не са оптимистични, но и достигат срамни измерения.

Снимка: Getty images

Гениалният свободен дух Роналдиньо вече от месеци не приема задълженията си сериозно и прекарва повече време в нощните клубове, отколкото на тренировъчното игрище. И край него отборът е в тежко състояние. Подмяната на състава не се развива по план и Барса изпраща втора година без трофей, а за капак на всичко идва и срамният 7 май.

Няколко дни по-рано големият съперник Реал си е осигурил титлата, а играчите на каталунците правят шпалир на вечния си враг насред "Бернабеу", като за благодарност отнсят и четири гола във вратата си. Един от най-позорните моменти за "блауграна", а екзалтираните мадридски фенове в един глас крещят "Лапорта остани", иронизирайки президента на Барса.

Някъде около онзи 7 май става ясно, че Франк Рийкард няма да продължи да е начело на Барселона след края на сезона, а ръководните фактори сядат на дълъг размисъл около това кой да го наследи.

На масата има две имена. Едното от тях е най-актуалното на пазара към момента - Жозе Моуриньо, а другото изглежда твърде рисковано и дори леко налудничаво - една от водещите фигури в "дрийм тийма" Пеп Гуардиола.

Снимка: Getty images

Ситуацията е следната. Вариант "А" също има своята исторяита с каталунците, макар и далеч по-скромна от тази на Гурадиола. Но все пак Моурино отлично познава обстановката на "Камп Ноу" от престоите си като преводач на Боби Робсън и Луис ван Гаал. Но не само на преводач - той е треньор в щаба, като установява много близки отношения си грачите и загатва за качествата си.

През 2008-ма Жозе вече е спечелил Купата на УЕФА и Шампионска лига с Порто. Разтърсил е английския футбол и света на сър Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер, като им е отмъкнал две титли с Челси. А от няколко месеца е безработен и чака предложения.

План "Б", който не среща огромно одобрение сред най-силните хора в Барселона се казва Пеп Гуардиола.

Отдадеността му към каталунската кауза е безспорна. При всички положения публиката го обожава и би му дала огромен кредит на доверие, но пък по онова време Пеп има само един сезон като треньор.

Той води втория отбор на Барселона в четвъртото ниво на испанския футбол и печели промоция в третото. Общо взето нищо толкова впечатляващо с оглед таланта, който "Ла Масия" бълва и при аматьорската конкуренция в тази дивизия.

Това, което широката общественост не знае в детайли, но няколко ключови фигури начело с Лапорта изтъкват, е начинът, по който този втори отбор на Барселона играе.

"Това е един подобрен Кройф на 21-и век", казва Чики Бегиристайн, който в ролята си на директор има поглед на някои ключови процеси. Двамата с Пеп са играли заедно в дриймтима на Йохан, в който блестеше и Христо Стоичков.

Самият Кройф посещава доста по-често мачовете на втория тим от тези на първия. Той е на всяко домакинство, а слуховете твърдят, че след двубоите прекарва дълги часове в осъждане на видяното със своя любим ученик - Пеп Гуардиола. Като играч той е минавал за "човека на Йохан" в съблекалнята.

Бегиристайн е основният мотор зад един подобен избор, но на моменти той се бори с "вятърни мелници", защото макар и уважаван на "Камп Ноу", Гуардиола няма особени аргументи като постижения, с които да се бори срещу кандидатурата на Жозе. Не и в онзи момент през 2008-а.

Именно заради това везните все още клонят към вече провъзгласилият се за Специален Моурньо, докато не идва една ключова, останала скрита от света контрола. Контрола дори е силно казано, но става въпрос по-скоро за двустранна игра, в която голобрадите тийнейджъри на Гуардиола буквално разпиляват първия тим на Барселона. Разпиляват ги от футбол, не като цифрово изражение.

Въпросната игра се наблюдава от всички директори, а исландският нападател Ейдур Гудьонсен, който по онова време е част от първия тим си спомня:

"Играл съм в Челси и Барса, имам куп важни мачове за родината си, но не помня да съм бил толкова шокиран и безпомощен като в онази игра. Не помня дори да съм тичал толкова отчаяно в опит да си върна топката.

Тези момчета имаха своя стил на игра, адски нетипичен и направо шокиращ. Мисля, че веднага след тази контрола за всички бе ясно какво се случва. Знаехме, че това беше тест за Пеп от ръководството. И го издържа.".

Хора като Деко, Роналдиньо и Едмилсон също изразяват впечатлението си от младите момчета на Гуардиола, а някъде в онзи момент за най-важния човек в управата на Барса - Жоан Лапорта, става ясно какво трябва да е решението.

"Всички гледахме Роналдиньо, проблемите му извън терена и се чудехме кой може да го върне в правия път. Един истински генерал като Моуриньо изглеждаше решението. Невероятен треньор.

Но в крайна сметка разбрах, че този човек не отговаря на нашето ДНК. Гледайки какво се случва във втория тим осъзнах, че Барса трябва да се придържа към ДНК-то си, а едва ли има човек, който да го носи повече от Пеп.

Йохан Кройф ни научи да играем играта по красив начин, а неговият ученик бе Пеп.

Дебатите бяха всекидневни, опонентите ми в този спор имаха Моуриньо за сигурен вариант, но аз знаех, че трябва да следваме стила си. Да следваме завета на Кройф.

Мнозинството искаше Моуриньо, но аз имах друго мнение. Попитах самия Кройф дали Пеп е готов, а отговорът бе положителен. В този момент решнието бе взето", разказва Жоан Лапорта.

Решение, след което футболът никога няма да бъде същия.

Барса назначи Гуардиола, а Моуриньо се насочи към Интер. Слуховете дори твърдят, че той е имал самолетен билет за Каталуня, но в същия ден, в който е трябвало да лети за преговори, е получил новината, че не е избраният кандидат.

В следващите два сезона и двамата постигнаха по един требъл с титла, купа и трофея в Шампионската лига. Пеп през 2009-а с Барса, още в първия му феноменален сезон. А Жозе година по-късно с Интер, след като елиминира точно този отбор на полуфинал.

Гуардиола се превърна в най-успешния наставник на каталунците, но най-вече промени и футболната игра. Жозе днес сякаш слиза от пиедестала на величието, до което бе стигнал. Но и той промени играта в един период, без съмнение.

А кой знае какво щеше да стане, ако Лапорта се бе доверил на мнозинството и бе заложил на Моурньо.

Щеше ли днес Гуардиола да е нещо повече от "някогашният футболист на дрийм тийма"?