Плувният герой на Кавказ пожертва всичко в името на 20 човешки живота

Позабравената история на Шаварш Карапетян

Снимка: Getty images

Плувният герой на Кавказ пожертва всичко в името на 20 човешки живота

Позабравената история на Шаварш Карапетян

15:26 | 28 февруари 2021 57 16994 Снимка: Getty images

Понякога спортистите стават герои и влизат в историята не заради титлите и трофеите си, а заради действията си извън спорта. Има истории, които атлетите създават далеч от пистата, стадиона или залата, но именно те ги правят герои в очите на хората.

Ретро

Такъв е случаят с плувеца Шаварш Карапетян, който въпреки 17-те си световни титли, не прави най-голямото си постижение в басейна.

Всъщност след години на забрава за Карапетян се заговори в седмиците преди зимната Олимпиада в Сочи, когато олимпийският огън пътуваше към черноморския руски град.

Тогава без да има вина, едно видео с негово участие стана доста популярно в социалните мрежи, а хората го споделяха и разпространяваха като комичен символ на провала на Русия като домакин.

Ставаше въпрос за видео, в което олимпийският огън угасна, а намиращ се в близост служител на МОК извади запалка от джоба си, за да го запали.

Малцина тогава обръщаха внимание на човека, който носеше огъня, но тези, които се запитаха кой е той, изровиха от архивите едната позабравена, но доста вдъхновяваща история. Именно Карапетян бе човекът, който имаше наглед лошия късмет, олимпийският огън да угасне точно в неговите ръце. Това обаче съживи страхотната история на вече 67-годишният арменец.

Той е обещаващ съветски плувец от края на 60-те, който обаче след службата си в казармата решава да се пренасочи към неолимпийския и доста по-непопулярен спорт на плуването под вода.

Става въпрос за спорт, в който участниците плуват с шнорхели и плавници в басейн, без да показват главата си над водата. А Карапетян е най-добрият в него, като грабва 17 световни и 13 европейски, а общо 10 пъти успява да подобри световни рекорди.

Въпреки това той няма славата на колегите си от други спортове, които печелят медал след медал на Олимпиадите по време на Златната ера на съветския спорт.

Всичко за Шаварш Карапетян обаче се променя в сутринта на 16 септември 1976-а, който трябва да е поредният рутинен ден на тежка подготовка.

Докато тича с брат си и треньора им край водохранилището на Ереван, изведнъж минаващият наблизо тролейбус №15 излита от пътя и пада в ледените и все още неогряти от сутрешното слънце води.

Тролейбусът с потъва под водата за секунди, а Шаварш Карапетян няма никакво колебание, че трябва да скочи и да се опита да спаси пътниците, които в последствие се оказват 92 на брой.

Първото препятствие за Карапетян се оказва и най-трудното. Той трябва да разбие един от прозорците на тролейбуса, като в миг на адреналин той решава, че това ще е задният и най-близък до повърхността прозорец.

Това отнема серия от мощни удари с крак, които в крайна сметка нарязват краката му на много места, но в онзи миг болката не е водещото чувство за Карапетян.

Той започва да вади пътници от тролейбуса, понякога по един, друг път по двама. Издърпва ги до повърхността, където чака неговият брат и треньор, които издърпват извадените пътници до брега.

В крайна сметка той успява да извади 46 човека от тролейбуса и една седалка, правейки общо 30 гмуркания. Студената вода и времето, което му отнема счупването на прозореца се оказват фатални, защото от 46-те извадени, в крайна сметка оцеляват само 20.

И все пак, без Карапетян и тези 20 живота щяха да са изгубени.

"Прозорецът бе най-трудното нещо - разкрива той в първото си интервю години по късно. Болката, която изпитах при счупването бе нещо нечовешко, но в онзи момент наистина не осъзнах, че съм нарязал краката си.

Заради студа и постепенно увеличаващата се умора, накрая не мислех трезво, а във водата ме толкова тъмно. Изведнъж осъзнах, че съм извадил седалка до повърхността.

Това е нещо, което няма да си простя до края на живота си. Толкова нещо не можах да спя, защото това можеше да е още един човек, а не дунапренена седалка".

Всъщност геройският акт едва не струва живота на самия Шаварш Карапетян, който едва се добира до брега и губи съзнание.

Откаран е в болница, като се оказва, че основният му проблем е огромната загуба на кръв, съчетана с измръзване. Отделно това той има нарязани сухожилия по краката.

Това го вкарва в болница за 45 дни, в които той развива пневмония, а травмите в краката означават край на неговата кариера.

Скоро след това той получава орден от СССР, но подробностите около трагедията остават в тайна за широката общественост до 1982-а, когато идва интервюто на Карапетян във вестник "Консомолска правда".

След разкриването на историята 6 години след деня на трагедията, Карапетян бързо получава образ на герой, като е награден от ЮНЕСКО, а космоса лети и астероид с неговото име.

При разпада на Съветския съюз той напуска Армения и заминава за Москва, където създава сравнително успешен бизнес с обувки.

Шаварш Карапетян дълги години живееше без хората широката общественост да осъзнава кой е, докато не дойде онзи момент с факлата през 2014-а, вдъхновил десетки интервюта и филм на руската телевизия в негова чест.

Случаят на Шаварш Карапетян напомня и на нашия герой Добри Динев, българският спасител, извадил 43-а давещи се край Белослав.

През 1978-а понтонния мост край града се обръща, а хората падат във водата. Тогава без да се замисли шампионът ни в плувния маратон се хвърля и спасява от сигурна смърт всеки от 43-ата във водата.

ИЗБРАНО