Поредна година без титла и финал: Равносметката на Григор за 2022-а
Димитров имаше своите моменти, но като цяло не бе на обичайното ниво
Пета поредна година без спечелена титла от Тура на АТР и четвърта поредна без финал на някой от турнирите, в които е участвал.
Това сочат фактите за отиващата си 2022-ра от гледната точка на първата ракета на българския тенис Григор Димитров. Най-добрият роден тенисист взе участие в общо 21 турнира, като в няколко от тях напомни за това, на което е способен, но в повечето представянето му сякаш попадаше повече в графа "разочароващо".
31-годишният българин започна годината обещаващо, достигайки до полуфинал на подгряващия на Australian Open турнир в Мелбърн, но след това напусна първата за годината надпревара от Големия шлем още във втория кръг, при това срещу Беноа Пер.
Французинът, който в последно време участва в турнири само заради наградния фонд и няма особена мотивация за големи победи.
Февруари премина под знака на четвъртфинал в Делрей Бийч и скоростен изход в Акапулко, за да се стигне до първото по-сериозно постижение на Димитров през годината. Все пак в Делрей Бийч той стана едва вторият тенисисит, роден през 90-те или по-късно, който достига до 350 победи на професионално ниво. Другият с такова постижение е Милош Раонич (Канада).
В култовия "Мастърс" в Индиън Уелс Григор отстрани последователно Джордан Томпсън (Австралия), Александър Бублик (Казахстан) и Джон Иснър (САЩ), за да загуби в четвъртфиналите от Андрей Рубльов, с когото му предстоеше и друг сблъсък през годината.
На турнира от същата категория, но в Маями, Гришо загуби още първия си мач от Макензи Макдоналд (САЩ). И така се стигна до "домашния" за него "Мастърс" в Монте Карло, където се справи с Николоз Басилашвили, Душан Лайович, Каспер Рууд и Хуберт Хуркач, но в полуфиналите загуби в три сета от Алехандро Давидович Фокина (Испания) - който бе по-ниско в ранглистата от трима от предишните му четирима съперници в Монако.
В Барселона, Мадрид и Рим съответно състезания от категория АТР 500 и АТР 1000, Стефанос Циципас бе черната котка за Димитров. Гръкът, по онова време пети в света, отстрани Гришо на осминафинал и в двете испански надпревари, а в италианската столица го стори един кръг по-рано.
Диего Шварцман приключи френската авантюра на Григор на "Ролан Гарос" след само три изиграни мача. И тук се оказа обаче, че първата ни ракета записва паметно постижение - той стана играчът сред действащите в ATP тура, играл най-много поредни турнири в Шлема, без да пропусне нито едно издание (45). Серия, която се простира вече в 11 поредни сезона. След участията му в основната схема на "Уимбълдън" и US Open по-късно през годината, поредицата е вече от 47 надпревари без прекъсване.
След клея в Париж дойде време за така любимите му лондонски турнири - съответно "Куинс" и "Уимбълдън", но и там българската звезда не се задържа особено дълго. В подгряващия турнир започна обещаващо, отстранявайки Камерън Нори (№11 в света), но Ботик ван де Зандсхулп го елиминира в осминафиналите. На "свещената трева" на третия от сезона турнир от Шлема нашенецът се отказа заради травма в първия кръг срещу Стив Джонсън (САЩ).
В северноамериканската част от календара на Тура той успя да стигне до осминафинал само във Вашингтон, макар да участва още в Монреал, Синсинати, Уинстън-Сейлъм и US Open. В последната голяма проява за годината, а именно в Ню Йорк, Димитров се реваншира с победа над Стив Джонсън в първия кръг, но Брендън Накашима го отстрани в следващия. В някои от въпросните турнири Григор игра и на двойки - заедно с Андрей Рубльов.
Несъмнено най-големите разочарования дойдоха в края на септември и началото на октомври, когато Григор отпадна още в първите си мачове, съответно в София и Стокхолм. В българската столица, където той има титла от 2017, Иля Ивашка от Беларус го отстрани в два сета, а в шведската, откъдето е и първата му АТР титла, Иржи Лехечка (Чехия) го надви с 2-1 сета.
Представянето в родината бе като че ли най-ниският момент, поне емоционално, в годината. Очакваше се атмосферата да вдигне Григор за силна игра, но очевидно спортната му форма не позволи такава трансформация. А и не е невероятно това да бе вътрешен сигнал към него за промяна, защото след това тя се видя в представянето му, във фокуса на корта и мотивацията.
Третото му класиране за полуфианли през 2022 година бе във Виена, където след победи над Тиаго Монтейро (Бразилия), Андрей Рубльов (Русия) и Маркъс Гирон (САЩ), №4 в света Даниил Медведев го отстрани в последователни сетове в австрийската столица.
Годината за него приключи с поражение 1:6, 3:6 от №1 в света Карлос Алкарас в третия кръг в Париж. Преди това Григор отстрани Ботик ван де Зандсхулп и Фабио Фонини, но младата испанска суперзвезда просто не му остави шансове в дебютната среща помежду им.
Така вече пет години Димитров продължава да търси титла, но без успех. Последната такава дойде през ноември 2017 година във финалите на АТР в Лондон.
Няколко месеца след това, през февруари 2018, бе отбелязано и последното му участие във финал - загубата в Ротердам от легендата Роджър Федерер.
Очевидно с края на сезона - доста позитивен, се ражда и оптимизъм за следващата 2023-а. Григор предприема промени в щаба си, ще удължи подготовката, като ще опита да влезе на най-висока скорост в януари и австралийската част от тура, която по традиция е успешна за него. И да даде добър старт на година, от която и той, и всички тенис фенове, ще очакват повече.