03:50 | 24.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Поредният си тръгна - безславно, като предшествениците

Треньорските рокади на "Герена" сякаш са най-нормалното нещо

Снимка: Levski.bg

Поредният си тръгна - безславно, като предшествениците

Треньорските рокади на "Герена" сякаш са най-нормалното нещо

15:51 | 21 януари 2019 | Редактор : Венислав Кирилов 9 4577 Снимка: Levski.bg

Бурните събития в Левски продължават с пълна сила, като след смяната на Управителния съвет и задаващата се промяна на собствеността, "сините" смениха и треньора.

Раздялата със Славиша Стоянович със сигурност не бе най-изненадващото нещо на света, като мнозина дори очакваха тя да се случи още преди началото на подготовката.

Виж още Най-успешният ни треньор за века ще връща усмивките в Левски

Е, случи се 13 дни след началото й, но за всички бе ясно, че работата на Стоянович в Левски може да продължи до края на сезона в най-добрия случай.

Тя приключи късно снощи, с телефонни разговори по оста София - Агия Напа. За всички бе ясно, че поради ред причини, "главата" на Стоянович не е на "Герена", той просто изпълняваше договора си по задължение.

Мислите му бяха в Латвия.

Изгодна оферта от местния национален тим, както и доста неразбории в Левски, и неспазени обещание от страна на ръководните органи, накараха харизматичния сърбин да мисли за работа далеч от "Герена".

Промяната вече е факт и Стоянович бе заменен от постигналия сериозни успехи с Лудогорец Георги Дерменджиев.

64-годишният специалист е една от основните фигури зад успехите на разградския проект, но за работата му на "Герена" тепърва ще се говори.

Треньорската смяна обаче продължава традицията на "Герена" с честите промени на този пост. От последния трофей на клуба, който дойде преди почти 10 години (титлата от май 2009 г.), "сините" са направили 24 треньорски смени

Нито един от тях не изкара пълна календарна година, а единствен Ясен Петров изкара цял сезон, от лятната подготовка до последния шампионатен мач.

Тенденция, която не може да се види в нито един сериозен клуб с нормално управление, а тези чести смени със сигурност са една от многото причини зад десетгодишната суша, в която нито един трофей не намери място в прашясалата витрина на "Герена".

В цялата група треньори е и Славиша Стоянович със своите почти 6 месеца начело на отбора. Пое Левски на 31 юли, тръгна си на 21 януари.

Снимка: www.levski.bg

Престоят му, макар и кратък, може да се раздели на два основни периода, доста различни един от друг.

Началото бе позитивно. Намръщените играчи, които под ръководството на намръщения Делио Роси излизаха на терена сякаш на заточение, а не на футболен двубой за един от грандовете в страната, започнаха да се усмихват.

В играта се появи настроение. Отборът заигра по-атакуващо, с повече свобода на терена, а феновете оцениха това след година сивота при Делио Роси.

Като типичен балкански треньор, Стоянович правилно подбираше думи, които да галят фенските уши. Атака, голове, налагане на юноши.

Ясен атестат за положителното начало бе и стадион "Георги Аспарухов", където обичайната гледка по време на мач бяха сините седалки, рехаво заети от фенове.

Изведнъж това се промени и сред феновете, тук-таме се виждаше някоя незаета седалка.

В рамките на 4 домакински мача Левски събра над 10 000 на "Герена", посещаемост, която имаше отборът на Мъри Стоилов преди повече от десет години.

"Черешката на тортата" на този позитивен период бе дербито, което Левски спечели с 1:0.

"Сините" не го направиха с игра, а със себераздаване и битка. Видимо момчетата на Стоянович искаха доста повече този успех от съперника, който в последните години спечели редица дербита именно по този начин, беше тимъ , който оставаше душата си на терена, а във вечното дерби понякога това е по-важно от играта.

Снимка: Bulphoto

И както Стоянович и Левски изживяваха страхотната си есен, всичко се преобърна с един мач във Варна.

Левски гостуваше на Черно море за Купата. На "Тича" по традиция се играе трудно, но гостите от София водеха с 2:1, виждаха се напред в турнира, когато дълбоко в добавеното време бяха попарени - 2:2.

Стигна се до дузпи, там Левски отново бе на косъм от победата, но Филипе нашименто се подхлъзна, прати топката в аут, а Черно море прати Левски аут от турнира.

Освен ужасявашият психологически ефект, който имаше този мач, "сините" загубиха и може би най-силният си играч - Холмар Ейолфсон.

Снимка: БТА

От този момент всичко се преобърна и с изключение на мача срещу Ботев на "Герена" (4:1), Левски така и не изигра силен двубой. Загуби отново във Варна, за да дойде и най-ниският момент през сезона - срамната загуба от Ботев (Враца) с 1:3 на "Герена".

Очевидно нищо не вървеше в отборът, който играеше с такова настроение само месец по-рано.

Причините не бяха една или две, но е факт, че когато отборът изгуби игровия си облик, не може да не се търси отговорност от треньора.

Гласува му се доверие, а Стоянович имаше своите искания, съвсем в реда на нещата.

Клубът трябваше да се отърве от няколко ненужни играчи и да привлече такива от родното първенство, Стоянович беше предоставил списък с желанията си, които в никакъв случай не бяха непостожими.

Е, когато треньорът се появи на първата тренировка, ръководството не беше свършило абсолютно нищо.

Това, примесено с организационния хаос на "Герена" и офертата от Латвия, доведоха до логичната развръзка, Стоянович си тръгна, треньор №24 в ерата без трофей.

Ред е на №25.

ИЗБРАНО