19:32 | 23.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Последният ден и красивата смърт на романтиката във футбола

Мачът Бразилия - Италия преди 40 г. промени играта и философията за нея

Снимка: AP/БТА

Последният ден и красивата смърт на романтиката във футбола

Мачът Бразилия - Италия преди 40 г. промени играта и философията за нея

12:28 | 2 юли 2022 | Редактор : Динко Гоцев 35 44115 Снимка: AP/БТА

"Дори плочките по пода на съблекалнята на "Сария" плачеха. Това не бяха сълзите на играчите. Това бяха сълзите на футбола."

Ретро

Думите се нижат от страниците на в. "Ел Паис" на 6 юли 1982 година, а авторът е Луис Иношал. Испанският журналист опитва да обедини чувството, с което се е събудил целият свят, който обича играта.

Е, целият свят, без Италия - да уточним.

Ден по-рано на стадион "Сария де Еспаньол" в Барселона се случва немислимото.

Възхитителният бразилски отбор отпада от Мондиала, след като губи с 2:3 от "скуадра адзура" в решаващ мач от втората фаза. Италианците отиват на полуфинал, а селесао стяга багажа за родината, където милиони плачат по улиците неутешимо и не искат да живеят повече.

В Рио, Сао Пауло и останалите градове, от луксозните къщи в баровските квартали до фавелите е като в морга.

Embed from Getty Images

"Те не заслужаваха това. Най-красивият отбор в историята на футбола трябваше да стане световен шампион. Защо!? Защо!? Защо позволихте футболът да умре?", пита местното издание "О`Жого".

Английските вестници спират за един ден да пишат за тяхното отпадане, пропуснатите положения срещу испанците, контузията на любимеца на нацията Кевин Кийгън.

Бразилия е на първа страница. Не Италия, която побеждава. А Бразилия.

"Дали някога повече ще видим такава магия? Дали ще има друг, който да подава като Зико? Или някой, който да се движи през халфовата линия като Сократес? Някак странно, но на излизане от стадиона мислих, че световното току-що е свършило. А предстоят най-важните мачове!", пише пратеникът на "Гардиън" в Барселона.

"Денят, в който футболът умря", може би събира всичко в едно незабравимо заглавие френският "Екип".

Италианците нехаят. Отборът им, отписан след безобразно представяне преди втората фаза, използвал всички методи на футболната война, е спрял фаворита за титлата.

Какво от това, че Джентиле прави над 20 фаула срещу Зико и Едер? Какво от това, че фланелката на фамозната десетка е скъсана на парцали от ръцете на "екзекутора" му?

Italy x Brasil (3x2) - Claudio Gentile (Italy) & Arthur “Zico” Coimbra (Brazil), World Cup 1982, Sarria Stadium, Barcelona

Claudio Gentile loved #10's - Photo by imago pic.twitter.com/OTwZxFkNvZ
— Brazilian Legends (@brlegendx) March 17, 2020

Или пък, че в последните десетина минути футбол реално няма - има бавене, спорове със съдии, ритници през краката и т.н. опорни точки в Библията на италианския футбол.

Всъщност, това е ден, в който спомените за това защо и как се е родила репутацията на отбора в небесносиньо, оживяват.

Като статистика - Паоло Роси открива в петата минута, Сократес изравнява в 12-ата. Пак Роси в 25-ата дава аванс на Италия, но Роберто Фалкао вкарва за 2:2 в 68-ата.

Реми праща Бразилия напред, но Роси вкарва третия си гол 16 минути преди края и "скуадра адзура" триумфира.

Embed from Getty Images

Показателно: 40 години по-късно малцина ще си спомнят този мач като "мачът на Роси". А той вкарва хеттрик! Това е "денят на края на футбола", "двубоят на сълзите и скъсаната фланелка на Зико" и т.н.

Дни преди 40-ата годишнина от мача, наречен "вододелен" за играта, британският в. "Дейли Мейл" отиде в Рио и се срещна с Артур Антунеш Коимбра - или Зико, както го знае светът. Кой е по-подходящ да говори за онази вечер в Браселона от човека, символизиращ "жого бонито" - красивия футбол на Бразилия?

"Хиляди ни чакаха на летището. Не у дома, а в Испания. Искаха да ни изпратят. Бяха местни хора, испанци. Това ни отвори очите за ефекта, който е имала играта ни на това световно първенство - разказва десетката. - Горд съм, че играх в онзи отбор. Господ бе решил да не станем световни шампиони. ОК, така да е. Направихме много грешки в онзи мач, което един добър отбор ще накаже винаги."

Нататък Зико става емоционален.

"На хартия, трябваше да е равностоен мач. Те имаха Ширея, Дзоф, Тардели и Кабрини, а в атака - Роси. Чудесни играчи. Но няма никаква логика... Италианците имаха огромни проблеми с Перу, с Камерун, на първенството. Имаха един вкаран гол в три мача. Никак не изглеждаха добре.

Лошото беше, че заради глупави грешки постоянно изоставахме в резултата. А когато преследваш гол, а не водиш ти, е сложно. И когато най-после направихме 2:2, което заслужавахме много по-рано, допуснахме един гол, който бе изцяло наша вина. Не, че Италия направи нещо кой знае какво в атака. Ние им подарихме трите попадения, но особено това, третото. В друг ден нямаше как да получим и един гол, но - това е футболът.

Затова и не съм гневен, не съм тъжен от спомена за онзи мач. Оценявам, че така е било писано, а и в спорта живееш в момента. Грешиш - шансът бяга. Точен си - гол, печелиш. Това е.

Разочарован бях тогава, че играха грубо, че постоянно някой ме сваляше на земята и Джентиле ми скъса фланелката. Но и това го разбирам от дистанцията на времето. Може би и ние трябваше да правим това? Но дали хората биха гледали такъв мач?

Четох стотици неща след онзи ден. Нарекоха ни "най-великият отбор, който не стана световен шампион". Комплимент, който приемам напълно. Да, ние не успяхме, но Бразилия спечели титлата още два пъти след нас, нали? Не е малко."

Embed from Getty Images

"Жого бонито"... Световните любимци и слабост на всеки естет, който е достатъчно възрастен, да ги е гледал. Селесао прави чудеса на онзи Мондиал и е близо до титлата, след като изнася лекции на СССР, Шотландия, Нова Зеландия (с 10 вкарани гола в групата), и на Аржентина във втората фаза (3:1). Но и това не стига.

Идва срещата с Италия, идва сблъсъкът на прагматиците на ръба на цинизма с романтиците от дриймтима на Теле Сантана. И мечтата отлита.

"Те бяха едни наивници - отсича години по-късно Енцо Беардзот, италианският селекционер по онова време. - Мислеха, че могат да ни победят, като ни надиграват, правят красивите си двойни пасове и финтове. А ние знаехме, че цената е висока, а успехът идва при този, който е готов да хапе и пуска кръв. Това е световно първенство, по дяволите!"

Наистина - по дяволите. От онзи ден насетне, като бавно и методично дежавю, играта футбол се връща към онези си корени от 30-те и 40-те, в които целта е да малтретираш най-добрите играчи на съперника, да го спреш да играе и - все някак ще вкараш.

Има и редки изключения, разбира се. Но в общия случай победители са гърците от 2004-а, италианците от 2006-а и т.н.

След онзи ден на "Сария", самите бразилци никога повече не играха със свободата и фантазията на селесао. И те подчиниха всичко на успеха на всяка цена, забравяйки в шкафа ценностите на Сантана, Зико и Сократес.

Е, нали идеята е да печелиш мачове, ще кажете.

Никого не убеждаваме. Въпрос на гледна точка как трябва да се случва това.