Рафаел Надал е тема №1 в света на спорта. И съвсем естествено да е така, след като за пореден път в страхотната си кариера се доказа като невероятен шампион. "Нереален човек", го нарече съперникът му Даниил Медведев, победен от него на финала в Мелбърн.

Матадора триумфира с титлата от Australian Open, която за него бе рекордна, 21-ва от Шлема. Така той вече е сам на върха и води с един трофей пред Новак Джокович и Роджър Федерер в епичната битка за величие между тримата големи в тениса.

Със сигурност тази битка не е приключила, но е факт, че вече Рафа е човекът с едни гърди напред.

При това го направи в един от най-зрелищните и епохални финали от Шлема, обръщайки Медведев от 0:2 до 3:2 за 5 часа и 24 минути.

ВИЖТЕ ТРАДИЦИОННАТА ШАМПИОНСКА ФОТОСЕСИЯ В МЕЛБЪРН >>>

Мнозина анализатори и бивши играчи определиха този мач като един от топ 3 на професионалната ера в тениса, а постижението на Матадора - като най-впечатляващото в кариерата му.

Причината е, че Рафа дойде в Австралия след шест месеца извън корта с хроничната му травма, а в дните преди Коледа той изобщо не бе убеден дали ще пътува до Зеления континент. Но за пореден път доказа какъв боец е и го направи. Дойде, игра и победи по впечатляващ начин.

Снимка: Getty images

Едва ли обаче някой някога е имал съмнение в характера на испанеца. Именно той го изведе до мястото, на което се намира днес. Към днешна дата той е №1 в историята, макар наглед да отстъпва като талант от Федерер и Джокович, а и за разлика от тях, почти през цялата си кариера бе съпътстван от травми, при това тежки.

Операции, мигове на мъка и зловеща болка, но въпреки тях Рафа отново е тук и отново печели. Испанският журналист Маноло Поян, който отразява кариерата на Надал от появата му на голямата сцена до днес каза:

"Просто той има повече глад за успехи от всеки друг. От първия му ден в мъжкия тенис до този финал в Австралия, този невероятен глад го водеше напред. За толкова години не го видях в такава степен при нито един друг тенисист".

Снимка: Getty Images

А Рафа изгря рано на сцената, като може би е най-впечатляващият тийнейджър в историята след Бьорн Борг. Тъкмо навършил 17, със странни и дори леко смешни панталони тип 3/4, както и тениска без ръкави, хлапето с бронзова кожа, буйни коси и пламтящи от амбиция очи нахлу в мъжкия тенис.

Тогава той отпадна още в третия кръг на "Уимбълдън", но веднага направи впечатление с нетипичния си стил. Сайтът на АТП дори написа, припомняйки кадрите днес:

"Абстрахирайте се от вида на младия Рафа, от вида на чичо Тони, от малкия страничен корт, на който го гледате. Просто затворете очи и слушайте. Звуците след всеки форхенд по време на мача са същите, както и днес, 19 години по-късно".

От онзи миг до вчера Надал винаги е бил леко подценяван в сравненията с Роджър и Ноле. Дали заради травмите, дали заради образа си на Крал на клея и специалист главно на тази настилка. Може и да е заради "по-тихия" медиен образ. Но във всички прогнози той винаги е бил слаган като онзи, който ще е трети по брой титли от Шлема. Днес обаче е първи. Номер едно в историята.

Той може завинаги да остане Краля на клея, но доказа, че го бива на всички настилки, защото вчера се превърна в едва третия тенисист след Род Лейвър и Новак Джокович, печелил всеки от турнирите в Шлема поне по два пъти.

Отново според Маноло Поян, който след толкова години обиколки за мачовете на Надал вече е развил добро приятелство с Матадора, сред основните прични за цялостния му успех е семейството. Още от дете той е научен на уникални навици в тренировките и мачовете, желязна дисциплина, уважение към спорта и протвиника, както и скромност. Наистина нетипична скромност и тих начин на живот за суперзвезда от този калибър.

Макар на 17 той вече да има победи в Шлема и в Мастърс турнири, а специалистите да виждат раждането на един гений, за широката публика още е периферен и непознат играч. Докато не идва "Ролан Гарос" през 2005-а.

Тогава Рафа нахлува с гръм и трясък на световната сцена, печелейки турнира едва на 19-годишна възраст.

"Когато спечелих онзи финал си помислих, че това е върхът в кариерата ми. Успокоих се и смятах, че целите ми са постигнати", разказва Надал.

Снимка: Getty images

Тогава френският "L'Equipe" пише следното: "Може би видяхме най-добрият играч на клей. Този стил, както и неговата харизма и отдаденост, този човек ще се превърне в спортна икона. В мач срещу него никога не можеш да си спокоен, че си направил уинър, той ще намери начин да върне проклетата топка. Това момче просто не се предава, няма незначителна точка за него и все пак винаги изглежда по-свеж от опонента".

Разбира се, в такива случаи винаги има съмнения. Месец след триумфа на "Ролан Гарос" младият Надал отива на "Уимбълдън" и казва с разваления си английски, че иска да спечели.

Тогава Рафа отпада във втория кръг от люксембургския тенисист Жил Мюлер, а "The Guardian" пише:

"Този тип дойде със своите нелепи панталони, тениската си без ръкави, превръзката на главата, изглеждайки сякаш е на кастинг за пиратски филм. Просто е объркал сцената, това е "Уимбълдън". Видяхме как човекът от Люксембург го победи. Тук нямаме клей, момче".

Дори и самият Мюлер не е впечатлен, защото след мача казва: "Дали Надал ще спечели някога турнир различен от "Ролан Гарос"? Не мисля! Дали е страхотен тенисист? Не мисля! Играе ли по-добре от мен? Вероятно, но това се случва".

Вероятно днес пенсионираният Жил не иска да си припомня тези свои думи от 2005 г.

Снимка: Getty images

Дори когато в следващите два сезона Рафа достига до два финала на "Уимбълдън" и изпотява Федерер в зората на тяхното епично съперничество, все малцина вярват, че момчето от Манакор може да постигне нещо на настилка различна от клей. Все пак цял живот на Балеарските острови е играл само на червено.

Но всичко се променя на 7 юли 2008-ма, когато вече четирикратният шампион от "Ролан Гарос" печели и "Уимбълдън" в невероятни пет сета срещу Роджър Федерер. В тази година той също така достига полуфинали на Australian и US Open, като показва на всички, че го бива на всяка настилка.

Преди онзи финал Федерер е в серия от 65 поредни победи на трева, като видимо изнервен казва: "Това е трагедия, съсипан съм. Не мога да повярвам, наистина, това няма общо с Париж, тук е трагично".

За 14 години обаче много неща между двамата съперници се промениха, защото вчера Маестрото първи публично поздрави Надал и изрази възхищението си от неговия непримирим дух.

Може би това бе денят, в който Надал показа на света, че той няма да е просто Краля на клея, а ще е претендент за трофея на всеки турнир, на който се появи.

Само шест месеца по-късно, Надал спечели първата си титла в Австралия, като отново изкара Федерер от равновесие. Този път Маестрото просто не можа да каже нищо по време на награждаването. Само промърмори "Господи, това ме убива" и избухна в сълзи. Именно Рафа бе първият, който отиде при него и го прегърна, а това е един от емблематичните моменти на тяхното велико съперничество.

И след това Матадора взе микрофона и с усмивка на уста се извини на публиката, че е победил любимеца им, а това накара хората в Мелбърн да го заобичат.

Вчера "Род Лейвър Арена" бе зад него, като и в най-тежките мигове при 0:2 сета, бурната подкрепа помогна на испанеца да намери сили за обрата.

Снимка: Getty images

След първия му триумф в Австралия в началото на 2009-а, "Еl Mundo Deportivo" написа: "Краля на клея, Краля на тревата, Краля на твърдия корт".

В цялата кариера на Матадора до този момент 2010-а остава най-успешната година, защото той спечели три от турнирите в Шлема, убягна му само Австралия. А самият той няколко пъти се шегуваше, че това е най-хубавата година заради триумфа на Испания на футболния Мондиал. Не заради неговите три титли в Шлема.

Разбира се, не всичко е триумфи и невероятен тенис. Надал винаги е бил свързван с травмите, които правят мястото, на което го заварваме днес още по-впечатляващо. В периода между 2012-а и 2015-а бяха повдигнати много въпроси за неговото бъдеще. Рафа претърпя и операции, като също така трябваше да промени изцяло начина си на трениране, за да щади своите колена.

"Уморих се от това хората да ми казват, че не мога да продължавам така. За първи път го чух през 2009-а, но днес, шест години по-късно аз продължавам да съм на топ ниво", казва той през 2015-а.

След две години на пълно разочарование, без дори и полуфинал в Шлема, Надал наистина успя да се завърне към най-добрата си форма. И през 2017-а започна отново да печели важните турнири.

През 2020-а той взе невероятната си 13-а титла от "Ролан Гарос", която бе и негова 20-а в Шлема. За цялата си кариера в Париж има 105 победи и едва три поражения. Успя на два пъти да спечели и US Open в последните пет години, игра още два финала в Австралия, а вчера триумфира с титлата в Мелбърн.

Въпреки съмненията, напук на травмите, пет месеца преди 36-ия му рожден ден, Рафа Надал е най-успешният играч в историята на тениса. Може да е временно, за няколко месеца или година, но е така.

А и - вие бихте ли заложили на друг да спечели следващия турнир от Шлема? Припомняме - той е "Ролан Гарос"... Какъв е шансът 21-20-20 (класирането между тримата в момента) да стане 22-20-20? Не е малък, казва историята.

Фактите говорят, че 19 години след своята гръмотевична поява в тура, както и 17, след като англичаните го сравниха с бледо копие на капитан Джак Спароу, Надал продължава да изумява и чупи рекорди.

Вчера през сълзи каза, че преди месец е имал съмнения за бъдещето и кариерата си. Играе с особена травма, която не може да бъде третирана и излекувана - загниваща и сцепена костица в крака. Налага се да почива дълго след всеки изморителен турнир. Не малко хора му казват, че не може да играе повече така. А той отива, бие се като лъв пет часа на финала и обръща Медведев...

Това не са първите съмнения през годините. Но Матадора и сега ги превъзмогна, спечели в Мелбърн и заяви, че това няма да е краят на приказката му. И е трудно да не му вярваме.

Със странните си навици, суеверия и традиции, с особения си характер, но и шампионския стил, този човек е епоха.

ВИЖТЕ ТРАДИЦИОННАТА ШАМПИОНСКА ФОТОСЕСИЯ В МЕЛБЪРН >>>

Снимка: Getty images