Преди седмица ви попитахме кой е най-добрият централен нападател, когото сте гледали във футбола. Стана интересна дискусия, казахте мненията си, гласувахте. И решихме да влезем отново в анкетен режим с ваша помощ.

Време за мен

Този път ще обсъдим кой е най-големият, ярък, запомнящ се - а защо не и изненадващ откъм конкуренция и обстоятелства, спортен успех на български състезател или отбор.

Разбира се, такава тема може да ни върне назад във времената на Никола Станчев, който е първият ни златен медалист от Олимпиада (1956 г.). 

И става интересно - например, колко от вас са гледали и помнят неговия път до финала и титлата? Ще ни е любопитно да го разберем в коментари под анкетата ни.

Избрахме обаче други спортни върхове на България за нея. Не можем да включим всички успехи, те са твърде много. Повечето, които намериха място в анкетата, са от последните 30-35 години.

Няма как тук да не попадне рекордът на Стефка Костадинова, който не се дава от 1987 г. Нейните 209 см са фикс идеята на всяка състезателка във високия скок вече над 3 десетилетия, но...

Няма стигане.

 

Единственият българин с най-важния индивидуален приз във футбола - Христо Стоичков и неговата "Златна топка" от 1994 г., са безапелационни за място в анкетата. Това го нарежда в семейството на отбраните в най-популярната игра, които са постигали този личен успех.

През същата 1994-а България взе медал от Мондиал по футбол, което също е огромно постижение, а кадрите, които наскоро отново гледахме по БНТ 3, запалиха пак искра, която така или иначе тлее и 26 г. след онова лято.

През 2017-а Григор Димитров стигна до №3 в световния тенис, което само по себе си е нещо свръхестествено за представител на страна, която има съвсем скромни традиции в мъжката игра. Поне в елита. Гришо спечели 4 титли през същия сезон, включително тази от Финалния Мастърс в Лондон, а триумфът му бе събитие №1 за страната в продължение на дни и седмици.

Таня Богомилова взе единствената българска олимпийски титла в плуването преди 32 години в Сеул, като нейният успех също остава паметен за всеки свидетел на онези много успешни за България игри. В спорт, в който големите нации доминират безпощадно и рядко дават шанс за злато на голямо състезание на представители на страни като нашата, Таня написа история.

Имаме много шампиони по борба, някои от тях са с легендарен статут. Но един изпъква с невероятното си постоянство и доминация, която продължи на практика цяло десетилетие - Валентин Йорданов. Със 7 световни и 7 европейски титли, както и олимпийско злато, той е уникален и в глобален мащаб, не само у нас.

Веселин Топалов стана световен шампион по шахмат, а след това бе съвсем близо още два пъти да си върне титлата. Изключителен успех в спорт, в който се състезаваш с гении от страни с вековни традиции в играта.

Добавяме устойчивата приемственост в успехите, който демонстрира художествената гимнастика от ерата на Нешка Робева с Илиана Раева, Лили Игнатова, през Мария Петрова, Бианка Панова, та до днешните ни звезди като Невяна Владинова, Катрин Тасева и Боряна Калейн.

Медалите не спират да идват в българските ръце на грациите.

И, естествено, тук е Катя Дафовска. Вероятно най-сладката и изненадваща олимпийска титла в историята на нашия спорт. Кой е очаквал да имаме злато на биатлон? Отборът ни и индивидуалностите в този спорт винаги са били фактор, но да си първи на Олимпиада...

Не можем да включим всички - само помислете за Боян Радев, щангистите и боксьорите ни със злато на гърдите от Летни игри, с Иван Лебанов и неговия исторически медал от Зимни...

С волейболните ни успехи - второ и трето място на Европейско първенство, бронз на Световна купа.

Албена Денкова и Максим Стависки станаха световни шампиони във фигурното пързаляне, а Евгения Раданова направо пречупи логиката, като участва и на Летни, и на Зимни игри.

Ивет Лалова, Сани Жекова, Радо Янков, Христо Марков, Йорданка Донкова, Мария Гроздева, Руми Нейкова, Николай Бухалов, Тереза Маринова ... Разбира се, някой като Йордан Йовчев, който така и не стигна до злато на Олимпиада по добре известни причини. Или пък Димитър Бербатов, например.

Свобода на мнения и предпочитания - пълна. Имате избор да кажете своето дори и да не видите в анкетата името на този, който според вас най-много заслужава да е тук.

Просто го добавете в коментар под материала.

С интерес очакваме мненията ви, както и аргументацията за тях.