Рожденикът Георги Василев: В България не спряха да говорят, че титлите ми са купени
Треньорът-шампион с три отбора у нас, финалист за Купата на Германия с тим от трета лига, пред Дир.бг
Георги Василев навършва 72 години днес, макар да е трудно да му ги дадете, когато го срещнете. Младолик, пълен с желание за работа, с деца на 5 и 10 години... Но вече 18 месеца е далеч от футбола и това видимо му тежи. За последно бе треньор на любимия "Етър".
На празника му Дир.бг го намери, за да му честити, а и да чуе спомени за европейски подвизи (в контекста на актуалните мачове на българските отбори в турнирите на УЕФА), с кого е работил най-лесно и добре във футбола, както и кои обвинения и нападки през годините са го обиждали най-много.
За празника
Ще празнувам с моите деца, ще бъдем заедно със семейството. По морето сме, не във Велико Търново. Няма да има много поканени гости, ако си бяхме в Търново, щеше да е различно.
Ще хвърляме по едно око на телевизора, със сигурност. Избрано е заведението, в което ще има телевизор. Все пак ЦСКА играе и ми е много интересен този мач с "Копенхаген".
Времето без работа във футбола
Да направим сметка... Година и половина стана. Липсва ми футболът, винаги е било така. От сутрин до вечер е пред очите ми футбол. Запълвам липсата с доброволни и лични ангажименти, анализирам за ваши колеги, гледам, следя. Не мога без футбол.
За европейските мачове - неговите спомени
Предварителни кръгове май не помня да сме играли. Тогава си бяха директни мачове за влизане в групи. Сега има много мачове, от рано се започва. Казват, че тогава по-лесно се е влизало, ама... Стига се лесно, ако имаш силен отбор. Иначе лесно в евротурнирите няма.
Януари 2004 г., първа тренировка на "Левски" след зимната пауза.
Аз например не помня да сме имали леки противници в Европа, и с "Етър", и с "Левски", и с ЦСКА, и с "Унион"...
Не сме имали аутсайдери срещу нас. Най-слабият отбор, който съм срещал, бяха израелците от "Апоел" (Рамат Ган), бихме си с "Левски" - 1:0 и 4:0, преди да играем срещу "Ливърпул". Само този отбор помня да е бил видимо по-слаб, от всички, които съм срещал в Европа.
Кой е най-силен, трудно е да се каже...
Срещал съм с моите отбори "Кайзерслаутерн" и "Вердер", "Рейнджърс", "Стяуа". Дори с "Унион", когато срещнахме "Литекс", ние бяхме аутсайдер. Все пак бяхме отбор от трета лига в Германия.
Непознати истории от европейски мачове, които не се забравят
Много са... Сега като върна лентата, няколко веднага излизат пред очите ми.
Не е много приятно, но случаят с "Унион", когато излетяхме за Хелзинки никога няма да го забравя. На летището във Финландия ни казаха какво е станало в Ню Йорк. Това беше злокобната дата 11 септември, когато самолетите се разбиха в Световния търговски център. Поседяхме два часа на летището, върнаха ни обратно в Берлин. Беше пълна мъгла какво става, но имаше напрежение и притеснение у всеки. Доста тежък ден и спомени.
Декември 2003 г. - с Адрей Желязков край тъчлинията по време на мач срещу "Локомотив" (Пд)
Снимки: Иван ГригоровПреди гостуването на "Славия" (Прага) с "Левски", вечерта в хотела се бяхме събрали целият треньорски щаб в моята стая. Имахме един треньор на вратарите - Игор Кулиш. По едно време влизам в банята, а той напълнил ваната с бира. И той ми казва - "Да пием сега по една-две бири, че утре след мача кой знае дали ще имаме настроение!". И така донякъде спадна напрежението, посмяхме се, постояхме до късно. То не, че ние бяхме големи пиячи... къде ти да изпием повече от 1-2 бири... Но се разведри обстановката преди големия мач.
И същия сезон, пътувахме до Ливърпул, където с десетилетия не беше валял сняг, а тогава падна сняг преди мача. Беше края на февруари. Всички в града гледаха с изумление.
Иска ли му се да "даде акъл" на някой треньор
Не, пазя се от това. Толкова години съм се напатил от специалисти в кавички. И опитвам да не съм като тях. Признавам - нормално е човек да изпитва чувство като завист, но тя може да е различна.
Когато видиш нещо, направено добре и успешно, си казваш - ех, ето за това бих искал да съм се сетил, аз да съм го направил. Това е благородна завист. Това е желание да постигнеш нещо.
Но когато успееш да постигнеш ти нещо, а дойде някой и каже - "Тоя е късметлия, на този му купиха мача", ето това е друга завист. Тя има раков характер, нечист характер.
Най-лошото, което е чел и чул за себе си
Не мачовете, пишеха, че шампионските ми титли са купени! Един ваш колега конкретно, той не спираше. Имаше един период, в който се пишеше, че и четирите ми титли на България са купени. Това дори временно ме отказа да се занимавам тук с футбол, писна ми от всичко. Едва ли не - което съм спечелил, сме го купили...
Когато съм треньор на "Левски", цесекарите казваха, че титлата е купена. Когато станах наставник на ЦСКА, левскарите казваха същото. Балансът трябва да се поддържа!
Добре, че отидох в Германия, исках сам да убедя себе си, че не съм купувал мачове и титли. Шега, шега, но и досега ме трови това. Как пък там никой не ме обвини, че с купени мачове съм стигнал финал за купата, и то с отбор от трета лига?!
Най-близкият футболен човек
Не е тайна, с него и съперници сме били, и в един лагер. Андрей Желязков е човекът, с когото съм се чувствал най-спокоен и уверен. Не сме работили заедно в ЦСКА, нито в "Етър", но за периода в "Левски", се чувствах отлично с Желязков до мен. Никога не се е намесвал пряко в работата ми, а винаги е намирал начин да подскаже в точния момент. Вярвал съм му винаги напълно.
Как се измени футболът у нас от годините
на неговите големи успехи (90-те)
Футболът у нас е минал през доста неща, през хубави и лоши. Никога не сме били последователни. Ако постигнем нещо, лежим на лаврите и другите ни изпреварват с години. Занемариха се школи и бази, изостанахме с много от всички.
Василев и щабът му през 1993 г., по време на мача "Левски" - "Вердер" (2:2), квалификация за груповата фаза на Шампионската лига.
Снимка: Иван ГригоровСега сякаш има някаква промяна, доста клубове се опитват нещо да правят. Хората, които се занимават с футбол, имат повечко пари и отделят повече за бази, подготовка на отбори и на треньори. Не е на кой знае какво ниво футболът, но има някаква светлинка.
Лошото е, че голяма част от президентите - благодарим, че ги има, разбира се - но те не разбират истинския смисъл на тяхното ръководене и присъствие. Съответно, те избират по-неузрели, неуверени и без голям авторитет хора да работят, които по-лесно да могат да бъдат манипулирани. И това не е в интерес на футбола. Не навсякъде е така, но го има.
На трите водещи отбора начело са чужденци-треньори
Доверието към българския треньор е много малко, да не кажа - вече нулево. Силните отбори си позволяват чужденци, но много клубове избягват да назначават такива, защото с българите е по-лесно да се разбереш и да се разделиш. Това е бушон, който лесно може да бъде изваден и изхвърлен.
Към чужденците има някак по-голяма търпимост и обществена, и от шефовете на клубовете. Българи са сменяни и след първия, втория мач. На Делио Роси, горкия, му дадоха толкова време, неуспешни мачове и лошо класиране... За български треньор това няма да е възможно.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}