С харизмата на Борг и бекхенда на Лейвър - една тенис икона на 70
Гилермо Вияс е герой в Аржентина, но заплени и целия свят
Вчерашният ден беше по-специален за една тенис легенда, която навърши 70-годишна възраст.
Гилермо Вияс - аржентинският майстор, който спечели четири титли от Големия шлем и бе голямата спортна звезда на страната си преди появата на хора като Диего Армандо Марадона, Лионел Меси и Ману Джинобили. По негово време единствено автомобилният състезател Хуан Мануел Фанджо се радва на по-голяма слава в спорта.
В кариерата си Вияс спечели общо 62 титли, като сред тях бяха две от Australian Open (1978-а и 1979-а) и по веднъж "Ролан Гарос" (1977-а) и US Open (1977-а). Освен това той и Давид Налбандиян са единствените аржентинци, печелили финалния Мастърс.
Вияс обаче остава най-успешният аржентински тенисист в историята, като е с 951 победи и 76,2% спечелени мачове.
Голямото противоречие в неговата кариера е ранглистата, като и до днес стои въпросът дали всъщност той е бил №1 в света - постижение, което винаги се поставя високо по важност, когато говорим за най-големите в този спорт.
Проучвания сочат, че той на два пъти е бил на върха на ранглистата - на 22 септември, 1975-а, задържайки го за пет седмици, както и между 5-и и 18-и януари на следващата година.
Тогава обаче ранкингът не се публикува ежеседмично както е сега и журналистът Едуардо Пупо в продължение на 12 години разнищва този въпрос в опит Вияс да получи заслуженото си признание и гордостта да се нарича бивш №1 в света.
Пупо изготя доклад от 25 хиляди страници, в който проучва ранкинга между август 1973-а и 1978-а, за да докаже, че всъщност неговият любимец се е изкачил до първото място, задминавайки в конкретни периоди големите звезди Бьорн Борг и Джими Конърс. ATP обаче не дава значимост на изнесените факти, като Пупо дори бива призоваван "да не опитва да манипулира историята на тениса". И до днес това се счита за една от най-големите несправедливости в този спорт.
И докато няма спор около важността на това дали Вияс всъщност е бил първи в света, то най-значимото от неговата кариера са качествата му, направили го уникален тенисист. Освен че е известен с атрактивната си дълга коса, аржентинецът впечатлява с въртеливото движение, което придава на топката - рядко качество, с което малко тенисисти могат да се похвалят в началото на 70-те години на миналия век.
По онова време спортните икони в Латинска Америка извън футбола не са много и когато се появи успешен състезател в другите популярни дисциплини, си е истинско събитие.
Младият Вияс е красиво яление, по което дамите въздишат, играч с характер и харизма, каквато само още Борг притежава в онези години. А 1977-а е тази, в която аржентинецът се превръща в истинска икона в страната си.
Датата е 9 януари и Вияс губи от американеца Роско Танър финала на Australian Open, който по това време се играе на трева. Започва да се оформя мнение, че Гилермо е най-талантливият играч, който никога не печели. Тогава той променя всичко в играта си - треньорът, начинът на сервиране, стратегията и цялото си отношение върху тениса.
Румънецът Йон Цирак е наставникът, който превръща Вияс в машина за победи. На "Ролан Гарос" големите фаворити Джими Конърс и Бьорн Борг липсват и тогава идва шансът за останалите. Аржентинецът впечатлява със своя топ спин от бекхенд, който научава след гледане и анализиране на великия Род Лейвър. Вияс губи само един сет в хода на турнира и побеждаав на финала Брайън Готфред с 6:0, 6:3, 6:0. Така става първият южноамериканец, който печели титла от Големия шлем, а това логично го прави герой в родината му. Не е случайно, че неговите наследници в тениса Каняс и Кория също носят името Гилермо.
Апетитът на 25-годишния играч за титли става сериозен със спечелването на първата истински значима.
"Ако спечелиш голяма титла, искаш още една. Ако спечелиш две, искаш трета. След това вече имаш желание да построят твоя статуя в центъра на Буенос Айрес" - думи на самия него.
Истинското майсторство на Вияс е на червените кортове, като върху клея той записва 53 поредни победи - постижение, подобрявано само от Краля на тази настилка Рафаел Надал.
Не е случайно и по-късно през 1977-а спечелва също US Open, който по това време се играе на червено. Този път обаче фаворитите са там, включително световният №1 Конърс. Двамата се срещат във финала, а публиката е влюбена във Вияс, въпреки че съперник е представител на домакините. Аржентинецът е разбит в първия сет и се възстановява, за да спечели следващите три поредни, включително с 6:0 в последния четвърти.
Само за няколко месеца Гилермо Вияс се превръща в най-добрия играч в света, след като спечелва общо 16 титли в рамките на 1977-а, 14 от тях на клей. Във въпросната година постига общо 145 победи, като това е недостижим рекорд, който не изглежда реалистично да бъде подобрен и днес.
Една от най-големите гордости на родения в Мар дел Плата тенисист е серията от 53 спечелени мача, която бива прекратена от румънеца Илие Настасе. На 2 октовмри 1977-а аржентинецът отказва да продължи да играе с румънския си опонент на финалния Мастърс, тъй като се оплаква от "спагетената му ракета", която според него дава предимство на Настасе. Само няколко седмици по-късно този тип ракети са забранени в професионалния тенис, но загубата си остава. Точно тя е една от важните причини Вияс така и да не бъде признат като №1 в света.
70-годишният Гилермо обаче има най-важното признание към днешна дата - това на своите сънародници и по-възрастните любители на тениса, които са имали удоволствието да го гледат преди 45 години.