17-11-2017 20-11-2018

С "Тангра" около света и винаги сам срещу вятъра (Снимки)

През 80-те капитан Николай Джамбазов извърши "невъзможно" околосветско плаване

09:13 | 29 юли 2022 | Автор : Динко Гоцев 44 21348 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

На 26 юли 1985 г. в пристанището на Бургас настана оживление. В 13,45 часа на кея се появи яхта с екипаж от един-единствен човек.

Ретро

11-метровата "Тангра" се прибра в България след продължило близо две години околосветско пътешествие, управлявана от нейния капитан, архитект, строител и баща.

"Моята история няма кой да я повтори - разказва пред Dir.bg капитан Николай Джамбазов. - Представете си дали има друг в света, особено пък в онзи строй, който беше у нас от преди 1989-а, който да си направи сам работилница, да събира материали със свои средства - без помощ от предприятие или държавата. Да си построи сам яхта с изцяло свои средства и да направи най-голямото постижение във ветроходството - околосветско плаване през нос Хорн... Няма как да го направи някой друг."

В онзи ден този български мореплавател, мечтател и личност с особено твърд характер - Николай Джамбазов, завърши своето плаване около планетата и бе посрещнат с цветя и оркестър.

ВИЖТЕ СТРАХОТНИТЕ СНИМКИ НА ИВАН ГРИГОРОВ ОТ ОНЗИ ЮЛСКИ ДЕН ПРЕЗ 1985 Г.>>>

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Не така бе изпратен обаче през септември 1983-а, когато отпътува.

"Тогава нямаше нито едно отговорно лице, само хората, които си почиваха на Созопол - разказва капитан Джамбазов. - Никой не искаше да повярва, че ще успея. И мнозина не искаха да успея. Казваха, че не съм нормален, че съм луд. Но хората, които са професионалисти, знаеха как съм подготвен и че имам уменията да го направя. Исках да докажа не на себе си, а на другите - хора, вижте, аз мога. Можете и вие."

Историята обаче е дълга и е не само за плаване около света, а и за постоянно плаване срещу вятъра и системата. Постоянна битка за истини и с неистини. Съпротива срещу опита да си различен, да искаш да постигнеш нещо, което за околните е илюзия. И да искаш да го направиш извън "колектива".

В началото на 2023-а Джамбазов ще навърши 80 години. Пак в същата следваща година ще стане половин век пък от старта на строежа на "Тангра". Изцяло дървена, изцяло ръчно направена от един човек, тя е уникална в света. Състезава се с далеч по-модерни, изработени в корабостроителни цехове яхти.

Джамбазов я строи край Драгалевци, край околовръстния път. Спестява от "голямата" си заплата от 160 лева, тегли заеми, връща, пак тегли. През 1980-а той и неговото "дете" са готови да тръгнат на плаване и се включват в регатата ОСТАР от Англия до САЩ и е единствен с ръчно направена лодка. Класира се 29-и от 88 участници. Казва, че на ОСТАР всички са победители, няма значение къде се класираш. А англичаните пишат с възхита за него и неговата "Тангра".

След това обикаля света за около 2 години, въпреки че партийните ръководители го спират да излезе от страната. Успява все пак през 1983-а да тръгне и след преходи Созопол - Лас Палмас, Лас Палмас - Сидни, Сидни - Нос Хорн - Лас Палмас, Лас Палмас - Бургас, да завърши делото си.

А то е считано за непосилно за сам човек, със собственоръчно построен, неголям плавателен съд без електроника. Изграждането на "Тангра" отнема години на Джамбазов в една оборудвана от него работилница. Луда работа, ще кажете? Или една луда мечта, която българинът обаче осъществява.

Гордостта от постигнатото днес е смесена с други чувства. Николай Джамбазов може да говори много за това как се плава срещу вятъра и системата, защото го прави реално през целия си живот. И за това как е оценен.

"Дал съм достатъчно на страната си, а какво получих? - пита в разговора с Dir.bg. Не спестява никому нищо. - Днес съм с 400 лева пенсия... Взимал съм всички възможни ордени, но ми ги отнеха, когато стана "промяната в наградната система". А имам грамоти и награда "За себеотрицание и заслуги към родината", колко човека могат да се похвалят с това? Поне символично да ми върнат наградите.

Постоянно съм хулен и руган, защото казвам истината. Никога не съм бил част от българското ветроходство като организация. Навремето, когато започвах, там се занимаваха с други работи, с ядене и пиене основно. Лодките седяха на сухо, а аз отивах да плавам с тях.

Наричаха ме още тогава "мръсен частник". В общество, в което не можеш да имаш постижения извън колектива, един "мръсен частник" не може да успява.

Виж, когато държавата ти помогне, даде пари за теб, тогава изкарват далеч по-големи постиженията на тези, които са ги правили. На мен никой не ми е помагал. Професионалистите знаят кое постижение колко струва като ги сравнят с тези на Георги Георгиев и Дончо Папазов.

Аз съм професионалист, с това се занимавам от 70 години. Лесно различавам фактите и истините от лъжите."

Връщаме се на темата "Тангра". Джамбазов разказва как се готви от детска и юношеска възраст да покори мечтата. В казармата служи като радист, пак част от тази подготовка и преследването на целта. Учи английски език, няма как без него. Чете и се запознава с астрономия, география.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снабдява се пак от Англия с модерни за времето книги по корабостроене, като по тях прави стратегията и проекта си.

"Именно заради това "Тангра" бе толкова сложна и модерна за времето си, беше направена по всички правила - разказва. - Бях различен и тогава, такъв си останах и сега. Освен това съм откровен и не съм лицемер, което също не се харесваше и тогава, не се харесва и днес. Останах си "черна овца", неслучайно се казва така и втората ми книга. А третата се казва "С "Тангра" срещу вятъра". Тя първата трябваше да се казва... Срещу вятъра е срещу системата, разбира се. Усетиха предизвикателството, та стана "Тангра в океана"."

Самото плаване е разказвано десетки пъти от човека, извършил го през 80-те.

Сега отново се връща към някои моменти от битката си с природата и логиката, не само на околосветското пътуване.

"Всъщност, това което ми се случи преди и след самото пътуване, е по-тежко. Морето е такова, каквото е. Ако не умееш да преодоляваш бурите и ураганите, не си за такова плаване. Не можеш да се бориш с природата. Но можеш да живееш в съжителство с нея. Имаше и моменти, в които съм мислил, че няма да се завърна. На връщане от регатата ОСТАР ни хвана ураган, от четири яхти оцелях само аз и се добрах до Бермудските острови.

В нощта преди това се блъснах в кораб. Силите ме напуснаха, не можех да си движа краката. Но си казах, че няма да дам възможност да хората, които ме мразят, да триумфират толкова бързо, че ме няма. Донякъде и това недоверие и този негативизъм, че хората искаха да докажат, че аз няма да успея, че ще се удавя, са ми давали сили."

Почти половин век след първите действия по построяването на митичната не само у нас лодка, къде е днес "Тангра"?

Снимка: Личен архив

Каква е нейната физическа съдба?

"Когато се върнах в България, тук имаше хора, които искаха да я унищожат - разкрива нейният баща и създател. - Искаха да я палят, да я потопяват, рязаха котвите... Неизбежно беше да я унищожат един ден. Веднъж я хвърлиха към скалите, отрязаха въжетата, които я държаха, но един познат видял, че отива на дрейф нататък и предотврати това.

А искайки да я унищожят, те искаха да уязвят мен, разбира се. Защото това е моята рожба.

Взе се решение да я сложат като музеен експонат, точно срещу хотел "България". Но моите врагове се погрижиха това да не се осъществи, въпреки че имаше проект на Общински съвет в Бургас.

Бях я предоставил да я сложат в музей, а те искаха да я дадат на "Екогласност" да обикалят да следят за чистотата на морето. Аз на това не се съгласих, продадох я на бургаски бизнесмен, той организираше курсове Бургас - Созопол за туристи с нея, но след три-четири години я продаде на един руснак. Той нае български капитан, но се чуха за руснака неща, че е бил свързан с престъпни групировки и че са го убили.

Следите на "Тангра" се губят, като за последно се твърди, че е била в Испания. Аз исках да си откупя яхтата от бургаския бизнесмен, когато разбрах, че иска да се разделя с нея. Но той я продаде на руснака. И така моето дете се загуби. Това е най-голямата ми болка. Аз съм го мечтал, чертал съм го, създадох заради него работилница... "Тангра" за мен е безценна, целият ми живот е в правенето на тази яхта. Материалната стойност няма значение.

Днес там, където беше работилницата, няма нищо.

Къщата беше разграбена и разрушена... Сега на мястото е останал само един орех, а до него има супермаркет. А там, където беше дворът, има един паркинг..."