Сър Алекс Фъргюсън днес празнува 80-годишен юбилей, а забавните истории около него са толкова много, че няма да стигне новогодишната нощ, за да ги разкажем. Повечето са до болка известни и придобили култов статут, като например обувката, полетяла по Дейвид Бекъм и разбила веждата му в съблекалнята на Юнайтед. Но има и случки от кариерата и живота на тази митологична за футбола фигура, които остават встрани от окото на обществото.

За тях се знае малко, а не е лошо да са по-популярни.

С две думи - сър Алекс като успехи във футбола е ясна величина. 13 титли като мениджър на Манчестър Юнайтед, два пъти шампион на Европа с клуба, трикратен първенец на Шотландия с Абърдийн... Спечелил практически всичко, създал династия на "Олд Трафорд", където бе начело на "червените дяволи" за почти три десетилетия.

Но извън глазурата на триумфите, кои истории за сър Алекс не знаете? Ето ви няколко.

Шефът е тук. Край на партито

През лятото на 1999-а Юнайтед е на гребена на вълната. Току що е спечелил незабравимия финал в Шампионската лига с Байерн с двата гола в добавеното време, с което е оформил требъл. И клубът, използвайки невероятната си глобална популярност, организира турне в Австралия и Хонконг, като начало на предсезонната подготовка.

Сър Алекс се договоря с ръководството да заведе на ваканция семейството и оттам директно да се появи чак в Азия. Той не е с играчите си в Австралия за първите дни от тура. И пропуска купона. Защото тимът - казано съвсем директно - му отпуска края.

В хотел "Краун", където са настанени звездите на Юнайтед, нещата са тотално извън контрол. Асистентът на Фъргюсън - Стив Макларън, изобщо няма респекта на играчите, както е със сър Алекс. И те си правят каквото искат.

Дуайт Йорк се прибира чак на сутринта, Райън Гигс заспива в едно казино, а вратарят Боснич, който е австралиец и води групата из Сидни, е направо мъртво пиян, когато стига до хотела в 5 ч сутринта. Тренировката е в 9.

Снимка: Getty Images

Макларън беснее - играчите само не заспиват на игрището. Следва телефонен разговор със сър Алекс, който обаче казва: "Нека разпуснат, сериозната работа започва в Хонконг".

ОК, но първата вечер там е същата. Коул и Йорк, нападателна двойка на терена, се прибират с русокоса мацка рано сутринта, а останалите са пийнали добре и са пяли в караоке бар, водени от Рой Кийн. Но ги чака неприятна изненада. Зачервеното лице на сър Алекс, който вече е пристигнал в хотела и не е очарован от видяното - разпасана команда, която сякаш още е във ваканция. "Кипеше като чайник - спомня си Кийн. - Направо щеше да ни набие във фоайето, спря го охраната".

Купонът приключва, а Фъргюсън налага такива тренировки в следващите дни, че всеки е по стаите в хотела в 21 часа и само гледа да стигне до леглото. "Може би малко прекалихме", разказва по случая Гигс.

Фърги беше арогантен простак, трябваше да го уволня

Да, точно така. Има и позорно уволнение в тази бляскава кариера. А и историята си я бива.

Сър Алекс още не е сър, действието се развива в Шотландия, където в средата на 70-те той вече има репутацията на сериозен млад треньор, след като е достатъчно успял като футболист.

Поема през 1974-а Сейнт Мирън във второто ниво на футбола. На 22-рия ден от престоя му там идва първият голям скандал. Фотограф прави обща снимка за новия сезон, но на сутринта Фърги я вижда в местния вестник. Капитанът Йън Рийд му прави "заешки ушички" зад гърба. 10 минути по-късно договорът му е прекратен. "Не ми трябва такъв капитан, а сериозен мъж", е аргументът. Отборът и шефовете са шокирани.

За 60 дни освобождава 17 от 35-те играчи, които заварва в отбора, като за всеки от тях има страници аргументация в Черното тефтерче - така го наричат, което поддържа. Ходи лично вечер в бар "Ватерлоо" и изкарва понякога с шамари играчите си от там. Удари има не всяка вечер, но ругатните са ежедневие. Самият той е син на съдържател на пъб от Глазгоу и знае, че ако киснеш цяла вечер там, няма как на другия ден да си свеж за тренировка или мач.

Но големият хит идва на Карибите. Точно така - решава да заведе отбора там през януари, когато се отваря пауза заради отложени мачове. Собственикът на клуба се дърпа, но все пак - отборът върви добре, защо не. Малко харчове, за да се сплоти колективът.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Играят се и два мача срещу местни непретенциозни тимове. Във втория настава скандал. Нападателят Боби Торанс е ритан непрестанно от местните, а реферът - естествено непрофесионалист, нехае. Алекс побеснява. Тогава е на 35, спрял е да играе футбол само 5 години по-рано. Облича екип и влиза на терена на мястото на Торанс. "При първото центриране към мен показах на техните защитници, че има нови правила", спомня си за тази случка. Удря в лицето един от бранителите, които е най-груб до този момент. Онзи е изнесен и не може да продължи. Мачът е спрян, след като едва не става бой.

Собственикът Уили Тод е бесен, научавайки за това. Прибира отбора в Шотландия и предупреждава Фъргюсън, че лепи петно върху Сейнт Мирън.

Следва нов скандал, година по-късно. Счетоводителката на клуба спира дневните на футболистите за пътуване за мач като гост, а по нареждане на Тод маха и премиите за този двубой. Фъргюсън я атакува в нейния офис, едва не я набива, ругае я и я заключва отвън, взимайки ключовете от административната сграда. Жената вика полиция, и е в шок, а Тод е бесен. Той дава собствения си мениджър на футболен трибунал (тогава такава е практиката във Великобритания), като печели делото и го уволнява, без да се налага да плати неустойка. Нарича го "арогантен простак" из вестниците.

Фъргюсън обжалва, но губи пред трибунала, а е днес, от дистанцията на годините, е интересон да чуем каква е аргументацията:

"Видяхме в изложените факти 15 груби нарушения на правата на един мениджър. Вие сте доста арогантен млад човек. Ще сте щастлив, ако останете изобщо в тази професия." Това е през 1978-ма. Каква ирония, а!?

Мислите, че е скандално треньор и шефът му да се съдят? Е, на сър Алекс му се е случвало даже два пъти.

Скалата на Гибралтар

През 2005-а в Манчестър Юнайтед влиза семейство Глейзър като нови собственици. С тях идват куп големи акционери, едри бизнесмени и всякакви акули от борси, финансови пазари и т.н.

Ирландските бизнесмени Джон Магниър и Джон Пол Макманъс са в борда на директорите на клуба от старата квота по това време. Не са доведени от Глейзърови.

Те имат слабост към конни надбягвания и коне като цяло, както и сър Алекс. Притежават Скалата на Гибралтар - расов жребец, който се състезава в началото на века и е много успешен. След една вечеря на клуба за поредния му трофей, те казват на Фъргюсън, че конят е негов. Никъде няма договор или нещо такова, но нали устната договорка е мъжка дума?

През 2002-ра конят вече не се състезава, а цената му е определена на 50 милиона лири. Задено с разплода, цялата конюшна струва близо 220 милиона.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

И Фърги потрива ръце, нали е собственик. Оказва се, че не е. Никъде не е вписан.

Завежда съдебно дело срещу собствените си шефове и стартира "студена война". Магниър и Макманъс са втрещени. Треньорът на отбора, на който са реално съсобственици, ги съди!? През 2004-а делото е национален въпрос, пише се по медии, а новите босове, които вече придобиват собствеността, са удивени какъв имидж може да има Юнайтед, когато мениджърът се съди с директори.

Двамата ирландци отправят открито писмо до Глейзър с 99 въпроса за трансферната политика, както и стратегията на бонуси, която Фъргюсън е налагал през годините. Намесват и сина му Джейсън, който е футболен агент. От това писмо предаването "Панорама" на BBC (онова с разследването и за Иван Славков) прави история - намира връзки, които уличават Алекс и Джейсън в дейности тип "вземи този или онзи", в контакти с други мениджъри зад кулисите и т.н.

Реакцията на сър Алекс? Първо - никога повече не говори за BBC, понасяйки си глобите за това чак до края на кариерата му през 2013-а.

Второ - поставя ултиматум пред новите босове Глейзър - без Магниър и Макманъс в новия борд! И това става факт, а делото е прекратено, вече по настояване на американските бизнесмени.

И за десерт:

Как нокаутирах сър Алекс

Невероятна история и може би единствената, която показва, че вечно напереното старче и биткаджия, все пак понякога си е намирал майстора.

Франк Макдугъл е нападател на Абърдийн през 80-те, когато сър Алекс води отбора. Тимът е много успешен, печели титлата, взима КНК след финал с Реал Мадрид.

Embed from Getty Images

Но тази история е за един мач с Хартс, който завършва 1:1. Макдугъл, титулярна деветка в двубоя, е сменен след 20-ина минути, когато се хваща за крака. Контузен е в предишните 3 седмици, но Фърги и щабът му мислят, че е готов за игра. Но не е.

"В съблекалнята след края аз бях единственият виновник - разказва Франк. - Фърги ми приложи прочутия си "сешоар" - доближи лицето си в моето и започна да крещи, ставайки все по-червен. "Макдугъл, шибано копеле, контузен ли си!? Контузен ли си, мамка му!?"

Издържах около 30 секунди и му вкарах един юмрук. Бях тренирал бокс като младеж и бях добър. Фърги се свлече на пода. Три секунди пауза, никой не знаеше как да реагира. Мениджърът скочи и ми налетя, а аз го ударих отново. Той отново се изправи и пак ме наруга, удържан вече от помощниците му. Куриозно, но не ме изгони от отбора след това."

Нещо повече. Треньорът изведнъж преоткрива респекта си към нападателя, който има смелост да му се опълчи.

Години по-късно, когато Магдугъл прави официална вечеря за спирането си с футбола и кани куп бивши съотборници, речта на откриването е именно на Фъргюсън. И той казва: "Никой не бива да съжалява, че този окаян тип спира с футбола, и без това не ставаше. Обаче беше корав, имаше тежка ръка!", с което разсмива всички и дава старт на увеселението.

Ето този типаж днес навършва 80 години - сър Алекс Фъргюсън, една от най-колоритните и успешни фигури на футбола.

Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images/Guliver Photos