Сбогом на Гръмотевицата: Главатарят на сардинските бандити, когото оцениха на милиард

15:26 | 23 януари 2024 | Редактор : Динко Гоцев 4 4769 Снимка: AP/БТА

Виж още Почина легендарният Джиджи Рива - голмайстор №1 на Италия

В понеделник вечер Италия свали знамената наполовина и сведе глава в почит към най-големия голмайстор в историята на "скуадра адзура". Отиде си Луиджи Рива, като дори това направи по неговия си, неподражаем начин. И, не - това не е ирония с нещо толкова важно като живота и смъртта.

Джиджи Рива почина на 79 години след инфаркт, въпреки че 24 часа бе в болницата "Сан Микеле" в Каляри, където трябваше да го оперират заради сърдечни затруднения. Той отказа, отложи интервенцията и състоянието му се влоши. Никой от най-близките му хора не успя да го убеди, че е жизненоважно да се оперира.

Е, добре, че поне през ноември 2022-ра видя на екрана в кината в Италия филма за него. Казва се "Rombo di Tuono" - Ревът на гръмотевицата. Такъв бе прякорът му. Защото бе като гръмотевица - мощен, безкомпромисен и непокорен.

Това си беше Джиджи Рива - един различен тип, инат, корав като камък и никога не вървящ по течението или с течението. Затова и никога не се превърна в любимо момче на италианските медии. След като видя филма промърмори, че "най-накрая някой се е сетил да го оцени".

Не го обичаше пламенно и "аристокрацията" във футбола в страната - разбирай грандовете. И как да е иначе, той ги мореше безмилостно с екипа на Каляри. Хората из страната го обичаха, защото остана верен на малкия отбор от Сардиния, за който игра през цялата си кариера.

А каква кариера само:

- 199 гола в 349 мача в Серия А за Каляри

- 35 в 42 двубоя за Италия (рекорд)

- Второ и трето място за "Златна топка"

- Европейски шампион и световен вицешампион със "скуадра адзура"

- Тийм мениджър на националния тим в период от цели 25 години (1988-2013 г.), в които е свръзката между треньор и отбор, и федерация.

А, да - и една шампионска титла, която и до днес не може да бъде обяснена по логичен начин. С Каляри. Но тази история си заслужава да бъде разказана отделно.

След Втората световна война остров Сардиния отказва да се отвори към промените в Европа. Там хората са консервативни, а ценностите - корави и непроменливи. Властва патриархалният ред на старата селска традиция. Такъв е островът - старомоден, но никога скучен. Хората са твърде люти и пиперливи за това.

В началото на 70-те години вълната на насилие обхваща и това леко отдалечено от цивилизацията място, като се активизират Сардинските бандити. Този тип престъпност е част от фолклора и историята на острова, като марковите им отвличания датират от средните векове.

Не само с това обаче Сардиния е в устата на всички в Италия по онова време. В края на 60-те и началото на 70-те революцията на острова е футболна. Това е бунтът на един мъничък отбор, който се превръща в митичен за Апенините. В сърцето на всичко е Рива - той всява ужас в съперниците. Пристига в Каляри през 1963-а от родния му Леяно. Няма навършени 19 години, а сардинците са в Серия В. И днес не е ясно как един северняк от Ломбардия се адаптира така добре толкова на Юг, където "е друг свят".

"Изглеждаше ми като Африка - признава в автобиографията си Джиджи, спомняйки си за първите месеци в Каляри. - Беше като място, където пращат хората, за да ги наказват."

Но адаптацията е бърза, особено на терена. Тимът веднага влиза в Серия А, а в следващите години през този състав минават велики имена като Роберто Бонинсеня, Енрико Албертози - национален вратар на Италия на Мондиал 1970, Анжело Доменгини, Нене... Но в сърцето на всички е Главатарят на бандитите. Ревът на гръмотевицата. Или просто Джиджи Вилицата, както го наричат местните.

През 1968-ма Рива е в основата на европейската титла на Италия, като вкарва първото попадение в много трудния финал срещу Югославия (2:0). Заедно със Златното момче - Джани Ривера, оформят убийствен дует в атаката. Единият е любимец и галеник на медиите, защото играе в Милан. Другият - не, но пък народът си го харесва - непримирим, борбен и винаги там, където има нужда от него.

Ривера и Рива - убийственият атакуващ дует на Италия от края на 60-те и началото на 70-те години

Снимка: Getty images

По това време вече е загатнал какво може - той е голмайстор на Серия А в предходния сезон, а Каляри е посегнал към челните места за първи път.

През 1969-а пак е на върха на реализаторите в първенството с 20 гола. Тимът е близо до дубъл, което звучи направо невероятно. Но губи титлата за сметка на Фиорентина, а купата отива при Рома. Но най-доброто предстои.

Преди старта на сезон 1968-69 година Филофоса, както наричат треньора на Каляри Манлио Скопино, казва за местния вестник:

"Джиджи Рива е играч за Реал Мадрид и за Милан. Отказахме за него пари, които сигурно никой в Сардиния дори не е сънувал."

Едната оферта става публична седмици по-късно.

"Направих и невъзможното да го взема. Давахме рекордна сума и наши футболисти в замяна, за да го вземем. Хората в клуба ми казваха, че съм луд да правя такова предложение, а аз отвръщах: Хора, това е Джиджи Рива!"

Думите са на Джанпиеро Бониперти, който така и не изпълнява мечтания трансфер. Пет години по-късно Каляри все пак приема офертата на Ювентус от 1 милиард италиански лирети, което ще е световен рекорд във футбола. В този момент най-скъпият играч на планетата е Йохан Кройф, за когото са платени към 800 милиона лирети (922 хиляди английски лири) от Барса на Аякс.

Но и тогава не става. Рива отказва. Не иска да напусне Каляри. Но за това има време. Първо към сезон 1969-70 г.

Скопино е убеден, че напук на цяла Италия този отбор може да стане шампион. Нищо, че е изпуснал титлата, след като е водил 21 кръга предния сезон. Решава се на рискован ход - Бонинсеня заминава за Интер, но в замяна са привлечени трима играчи - Чезаре Поли, Анджело Доменгини и Серджо Гори.

Тифозите в Сардиния са бесни, защото техният любимец отива в Милано. Но Философа си е направил добре сметката.

Съставът изглежда много солиден. Скопино измисля стартови 11, които на практика не променя през целия сезон, с много малки изключения. Никой не слага Каляри в сметките, разбира се. Предходният сезон, със сигурност, е бил просто фойерверк.

Но с Албертози на вратата, вече национален страж на Италия, либерото Томазини, Николай е стопер, Зиньоли и Мартирадона са на двата фланга на отброната. В центъра Сера, Греати и Нене - бразилец, който е привлечен от Ювентус. Вдясно е Доменгини, втори нападател е Гори, а на върха на атаката - чудовището Рива. Изведнъж се оказва, че нямо кой да спре този отбор.

Гръмотевица е в стихията си. На тренировки почти къса мрежите с топовните си шутовете. Бие и води топката само с левия крак.

"Веднъж го видях да използва десния. Беше, за да се качи на трамвая", шегува се треньорът му.

На един мач с Рома в Рим, шут на Гръмотевицата лети над вратата и чупи ръката на деветгодишния Данило Пироди, като според вестниците на следващия ден, топката е летяла поне със 120 км/ч. Такава тупалка има Джиджи Рива.

Джиджи Рива

Снимка: AP/БТА

И през този сезон нещата се случват като в приказките.

Сардинските бандити са начело на Нова година, след като не се дава на грандовете - 1:1 с Интер, 1:1 с Ювентус, 1:1 с Милан. Губят от Интер в Милано, а седем кръга преди края идва ключово гостуване на Ювентус.

На 15 март 1970 г. под дъжда, Каляри стига до 2:2 с фаворита за титлата, а двата гола са на Рива. В този момент Сардиния и Италия вече вярват, че чудото е възможно.

На 15 април идва домакинското 2:0 срещу Бари, а Юве пада от Лацио и титлата отива на Юг. Каляри завършва с 11 допуснати гола - рекорд и до днес в елитните пет първенства на Европа, и само с две загуби.

Чудото на Философа и на Джиджи Рива, който завършва с 21 гола сезона и отново е реализатор №1 на Серия А.

Тази година - 1970-а, е наистина паметна за Гръмотевицата. През лятото в Мексико той вкарва три пъти за Италия и отборът стига финал на Мондиала, където губи от Бразилия. Не успява да вземе и това злато.

Виж още Историята на Световните първенства: Мачът на века

В тези четири паметни години, не само Италия, но и светът оценяват невероятния бомбардир. През 1967-ма за първи път получава точки за "Златната топка" (а тогава малцина имат гласове). Година по-късно е шести, като оставя зад себе си Ривера, с когото са с основен принос за европейската титла. През 1969-а е втори, само зад Ривера. А през 1970-а е трети, като Герд Мюлер и Боби Мур са пред него, а назад са Бекенбауер, Кройф, Мацола, Джаич, Оверат...

След 1970-а нещата се объркват заради серия травми. И въпреки това головете не спират. В първия сезон след титлата Каляри води до ноември и заплашва отново да е кошмарен за грандовете. Рива е като машина - два гола на "Сан Сиро" носят 3:1 над Интер. Още два срещу Сент Етиен в купата на шампионите, още един на Атлетико в следващия кръг... И след това скъсани връзки - аут до края на сезона. Каляри се срива до седмо място в края, а отпада и от турнира на шампионите без своя главатар.

В следващите пет сезона има още 4 тежки контузии. Въпреки това вкарва 56 шампионатни гола в този период. Докато накрая здравето не го предава съвсем и през 1975-76 г. гледа отстрани с поредната тежка травма как Каляри изпада.

Веднага се отказва. Само на 31 г. е, но просто няма как да продължи. Открива футболна академия в Каляри и помага на деца да направят първите стъпки в играта. Става директор в клуба през 80-те, а и президент, когато моментът е толкова тежък, че фалитът изглежда неизбежен.

След 1988-ма е в националния отбор като тийм мениджър и не една от звездите на "скуадра адзура" говори за това колко важна е ролята му. Остава си директен, непреклонен и отдаден на каузата - качества, които го правят изключително уважаван от играчите, а и от шефовете на федерацията.

Днес в Каляри няма играч с номер 11. Няма да има и догодина. Никой не може да го носи след Рива - така решиха феновете, така реши и клубът.

Ревът на Гръмотевицата винаги ще се чува около и над стадиона на този тим, когато сардинците излизат за поредния си мач.