Синът на миньора финтира смъртта, за да си заслужи статут на футболна икона
Сър Боби Чарлтън е "мистър Манчестър Юнайтед" и най-великият английски играч
В ранните часове на съботния ден - 21 октомври 2023-а, футболът се сбогува с още една икона.
Сър Робърт Чарлтън напусна света на 86 години, след като в последните три бе диагностициран с деменция и почти не напускаше дома си. Боби Чарлтън, както го знае всеки, който някога не е интересувал от футбол, отиде при Боби Мур, Пеле, Еузебио, Йохан Кройф и Герд Мюлер - играчи, белязали 60-те и 70-те години на миналия век. И такива, останали завинаги извезани със златни букви на първата страница на неговия списък с герои.
Октомври е важен месец в историята на сър Боби, а каква история беше и остава това само! На 11 октомври 1937 г. се ражда в Ашингтън, Нортъмбърленд, на над 260 километра от Манчестър, където извая футболната си легенда.
Баща му Робърт Чарлтън е миньор, работи дълги часове всеки ден и почти няма време да се занимава със синовете си Джак и Боби - но пък те имат чичовци, вуйчовци и дядо за това. Оказва се - всички в рода са футболисти, освен таткото.
ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ ОТ ЖИВОТА И КАРИЕРАТА НА ВЕЛИКИЯ БОБИ ЧАРЛТЪН>>>
Добър семеен приятел е и Джаки Милбърн, легенда на Нюкасъл и Англия, който е братовчед на майка им Елизабет. Нейните братя са футболисти, минали през Лийдс, а братът на татко им е играл в Честърфийлд и Лестър. Футболът, както се казва, е в гените.
В началото на 1953 г. Боби Чарлтън прави фурор по време на мачове на отбори на графствата, като ученическият тим на Нортъмбърленд пробива до полуфиналите на турнира. Скаутът на Манчестър Юнайтед Джо Армстронг е изумен от това момче, което няма дори 16 навършени години, но стреля толкова силно с двата крака, че вратарите дори не помръдват.
Играе отлично и с глава, тича най-много от всички на терена и дриблира като опитен ветеран. Невероятен талант! И идеален за това, което се гради в Юнайтед в момента - отбор от младоци, които технически са съвсем различни от футболните профили в английската игра до този момент. Освен мощ, те имат уменията да играят с едно докосване, да елиминират съперници един на един, да са комбинативни.
Чарлтън подписва "непрофесионален договор" - като ученик - с Юнайтед, а през октомври (отново) 1954 г. контрактът вече е професионален. Момчето е навършило 17 г. и има право на такъв. В това време Бебетата на Бъзби - отбор, в който преобладават младоците, водени от невероятния Дънкан Едуардс, започва да мачка по терените на Англия. А и в Европа за тях се говори като за потенциално голяма сила.
Боби отбива военна служба във Военновъздушните сили, но през уикендите е свободен да играе за Юнайтед. Дебютира в първия отбор на 6 октомври 1956 г. (естествено, пак октомври), вкарвайки два гола на... Чарлтън. Каква ирония - отбор, чието име се изписва идентично с неговата фамилия.
В първия му сезон 19-годишният полузащитник вкарва 10 гола в 14 мача. Тимът е удивителен и е обречен на големи неща. Но на 6 февруари 1958 г. съдбата решава друго.
Самолетът с играчите на Юнайтед не успява да излети от заледената писта в Мюнхен и се разбива. В пламъците остават 23 жертви, включително осем играчи от Бебетата на Бъзби. Чарлтън оцелява някак, изхвърлен със седалката му на метри встрани, почти невредим, с обгаряния, но не и тежки травми по тялото. Изкарва седмица в болница в Мюнхен, където постепенно разбира пълните размери на трагедията. Дънкан Едуардс го няма вече. Роджър Бърн, Марк Джоунс, Били Уилън, Еди Коулмън, Джеф Бент.
Няма ги и Дейвид Пег и Томи Тейлър. Двамата решават да помолят Боби и Денис Вайълет да сменят местата си. Струва им се, че в задната част на самолета е по-удобно (или безопасно). А именно тя е напълно изгоряла и никой в нея не оцелява. Чарлтън финтира съдбата, а шокът е огромен - той е само на 20 години, а вижда в очите смъртта.
Боби Чарлтън лежи в мюнхенската болница ден след катастрофата на летището в града. Младият играч оцелява в ужаса, отнел 23 живота, включително на осем от съотборниците му
Снимка: Getty ImagesОколо час по-късно един собственик на малко магазинче в Ашингтън тича до къщата на Чарлтънови, за да съобщи на Елизабет за катастрофата. Чул е по радиото. Минават тягостни часове в опити за телефонни разговори с офисите на Юнайтед, докато се разбере, че момчето е живо.
1 март 1958 г. Боби Чарлтън е на терена отново, 23 дни след трагедията в Мюнхен. Играе срещу Уест Бромич за Купата на ФА, Юнайтед стига финала в турнира, но го губи. Оттук нататък обаче за младока е ясно - той трябва да е един от лидерите на отбора и да го преведе в най-тъмните му времена.
Следват 15 години слава. Или - почти изцяло слава.
Боби Чарлтън изиграва 758 мача и вкарва 249 гола за клуба, на който никога не изневерява. Поне не и на най-високо ниво, защото записва мачове за Престън в трета лига, след като напуска "червените дяволи". Изиграва последния си двубой в екипа на любимия Юнайтед на "Стамфорд Бридж" срещу Челси през май 1973-а, месеци преди да навърши 37 г.
Печели три титли на Англия, една Купа на ФА, както и Купата на европейските шампиони - това е първи трофей в турнира за английски отбор (1968 г.). Изгражда едно от най-великите нападения, виждани някога - с Джордж Бест и Денис Лоу. Един англичанин, един шотландец и един северноирландец, толкова различни като характери и футболни качества, но брилянтни.
Лоу идва в Юнайтед през 1962-ра, а Бест става играч в първия тим през 1963-а. Тримата остават заедно до края на сезон 1972-73 г. Тогава Чарлтън се оттегля. Казва, че напуска футбола, но се оказва временно. Година по-късно играе за Престън, на който е и мениджър. Записва по 2-3 мача и за аматьорски отбори от долните лиги.
В края на същия сезон 1972-73 г. Лоу е пуснат със свободен трансфер в градския съперник Сити, а Бест... той просто се поддава на пороците си и е към края на най-силните си години като играч. В онази година Юнайтед едва се спасява от изпадане, но 12 месеца по-късно потъва във Втора дивизия. Това е дъното, а и тъжен край на иначе толкова успешната ера, белязана от тримата великани.
Днес статуята на Светата троица гледа гордо към стадион "Олд Трафорд" на петдесетина метра от него. Само Лоу е жив от тримата, но и той се бори със заболяване.
Сър Боби е мистър Манчестър Юнайтед. Надживял трагедията в Мюнхен, основен стълб в изграждането на новия тим след нея. Превел клуба през най-трудния период, върнал го на върха в Англия и стигнал най-после европейския. Точно Чарлтън вкарва два гола на финала срещу Бенфика в майската вечер на 1968-ма и короната на шампион на Европа е за Юнайтед.
Но сър Боби е и най-великият английски играч в историята. И това вероятно не подлежи на съмнение. Изумителен като качества на терена, с неговия бомбен шут и техника на изстрелване на топката, които карат дори Пеле да му се възхищава. Бележи огромен брой голове без дори да е нападател.
На Мондиал 1966 "трите лъва" стигат до титлата, като светът помни хеттрикът на Джеф Хърст във финала с ФРГ. Но не бива да се забравя, че именно Чарлтън бележи първия гол за тима на първенството, при 2:0 срещу Мексико в групата.
И пак той вкарва два пъти срещу Португалия на полуфинала, спечелен с 2:1, за да изхвърли добрия си приятел Еузебио от турнира. И да отвори пътя към финала и титлата.
Чарлтън има 49 гола за Англия в кариерата си, като куриозно донякъде, но и показателно - вкарани са в 36 мача, а отборът му е загубил само един път, когато името му е било сред реализаторите (2:3 от Швеция в контрола).
Краят на кариерата му в националния отбор идва през 1970-а, когато Англия губи четвъртфинала от Западна Германия с 2:3, въпреки че води с 2:0. Тогава сър Алф Рамзи сменя най-силния си играч, за да го запази за предстоящата полуфинална битка с италианците. Но... След шока от отпадането, Боби Чарлтън се отказва да играе за Англия и съобщава решението си на Рамзи още в самолета от Мексико към дома. На 32 г. тази глава е затворена. На същия полет обявява своето оттегляне и брат му Джаки, централен бранител, с когото заедно печелят световната титла през 1966-а.
Тяхната съвместна история също е интересна. Джаки е по-голям с две години и вече е в първия тим на Лийдс, когато през 1953-а Боби става част от Юнайтед. Те се разделят от двете страни на едно от най-острите и непримирими съперничества в английския футбол. Джаки играе 20 години за Лийдс и е не по-малко митологизирана фигура за този клуб, отколкото по-малкия му брат е в Манчестър. Но в глобален аспект двамата не са сравними. Боби влиза в отбраната компания на играчите, печелили "Златна топка". Случва се през 1966 г., когато Англия вдига световната купа за първи и единствен път.
Двамата никога не са били близки в годините, в които бяха активно замесени във футбола. А това е цяла ера - от началото на 50-те чак до средата на 90-те, когато Джаки водеше националния тим на Ейре. Той е много по-успешен като треньор, докато кариерата на Боби приключва бързо, след като сам осъзнава, че иска твърде много футболистите да са на нивото, което сам е имал като играч. А това е невъзможно.
Двамата Чарлтън - Боби и Джаки, преди поредния мач на Англия от световното първенство през 1966 г.
Снимка: Getty ImagesЕдна снимка на двамата е вероятно най-символният спомен за тях - качени на един открит "Ролс Ройс", по улиците на Ашингтън, току до сградата на Миньорската федерация. Наоколо е пълно с хора, които посрещат двамата братя като световни шампиони - това е лятото на 1966 г. В онзи ден кметът на шега казва, че градът трябва да бъде прекръстен на Чарлтънвил. А споменът за баща им е жив - цялата церемония е пред сградата на миньорския профсъюз, а той е дал целия си живот на тази професия.
Но през годините и двамата братя разказваха как не са били близки, а дори рядко са се чували и по телефон, когато са играели футбол и са били треньори. Събиранията за Коледа при майка им също не са били чести - по това време на годината в Англия футболистите са най-натоварени като календар. В автобиографията си Боби дори пише, че е имал "неприязън" към Джаки, като дълго просто не е говорил с него съвсем съзнателно. Това е довело и до конфликт с майка им, която е била ужасена от хладните отношения на синовете един към друг.
В началото на новия век обаче това се променя. Започват често да се виждат в Манчестър, появяваха се заедно и на публични събития, а именно Джаки пожела да излезе на сцената и да връчи на брат си наградата за "Спортна личност", в категорията цялостен принос, през 2008 г. Двамата се прегърнаха и конфликтът очевидно бе загърбен.
Те са съвсем различни - шумният и гръмогласен, винаги с мнение, което държи да изрази Джаки. И скромният, дори притеснен от публичното внимание, говорещ тихо Боби.
Донякъде е странно да е такъв.
Той е толкова популярен, че го канят на благотворителни мачове на ветерани през 80-те от Колумбия до СССР. Навсякъде е обграждан от невероятно внимание, феновете го боготворят. През 2001 г. изследване на Оксфордския университет показа, че "Боби Чарлтън" е една от десетте най-популярни и употребявани от чужденците фрази в английския език. Тогава нямаше интернет, разбира се. Но той не е герой от ерата на интернет, Tik-tok и прочие. Той бе герой на хората от времена, в които такава репутация се извоюваше с окалян екип, много тичане и решаващи голове.
Показателно - не само на английските стадиони го почетоха този уикенд. А и на "Камп Ноу" в Барселона. И на "Сан Сиро" в Милано... Светът на футбола го изпрати подобаващо - като икона на играта.
Брат му Джаки си отиде преди три години. Сега и Боби отиде при него, Пеле, Еузебио и Кройф. Хората, с които делеше световната любов на на феновете близо две десетилетия. Синът на миньора остава завинаги на първа страница в историята на футбола. Тя е виждала страхотни фигури, митични играчи и легенди.
Но малцина имат статута, популярността, личната история, успехите и харизмата на сър Боби Чарлтън.
ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ ОТ ЖИВОТА И КАРИЕРАТА НА ВЕЛИКИЯ БОБИ ЧАРЛТЪН>>>