Ако обичате силните напитки - сипете си по един грузински коняк. Не е късно. 

Ако не ги обичате, но сте гледали този мач в Разград днес, вероятно вече сте си сипали и без нашия съвет. Може и повече да сте си сипали.

Защото това 2:5, което ни лепнаха грузинските момчета в Лигата на нациите, как иначе да го преглътнеш...? Вероятно това е най-позорната загуба в историята на българския национален отбор. На свой терен, от съперник извън периметъра на топ 20 отборите в Европа... Няма с какво да го сравним дори.

Да кажем, че сме изненадани от загубата - не е точно. Букмейкърите преди мача ни направиха аутсайдери, у дома срещу Грузия. Достатъчно показателно. Та ние имаме пет победи в последните три години, като два пъти са в контроли. Тези насреща ни днес имат успехи срещу Швеция и Босна през този период, а и играчи, които се подвизават в стабилни (не най-силните в Европа) първенства.

И играят редовно, задължително да уточним. Да, Грузия идва вече като фаворит срещу нас. И със Северна Македония беше така. Навярно с Гибралтар след няколко дни, поне тогава, ние ще сме фаворит. Което нищо не значи.

Освен това явно грузинците имат и идея как се гради отбор и как се воюва на терена като такъв. Докато ние обидихме футбола още с тактическата схема, в която липсваше биткаджия и опорен полузащитник, но пък имаше трима нападатели и един Тодор Неделев, който е номер 10 и не е на терена, за да помага в битката. А тези мачове са това - битка. На поста на ляв защитник игра десен, който има мачове на такова ниво, броящи се на пръстите на едната ръка - Едисон Йорданов.

И така изкарахме на игрището един дисбалансиран отбор, хвърлен на лъвовете, защото грузинците бяха надъхани като лъвове. И защо не, като видиш срещу себе си такива жертви?

И си ни разгромиха. Даже изпуснаха да влязат в световните новини с някой хокеен резултат.

На полувремето Данчо Лечков в своя небрежен стил каза пред репортера на БНТ, че "нямаме класа, аз това го говоря от години". Да, и в тия години нещо променя ли се, като точно той и хората около него са на власт? Нали точно той и те могат да задвижат някаква промяна? Лечков нали е вицепрезидент на БФС, няма ли да поеме отговорност някаква? Някога.

Или някой друг около него? Например техническият директор на националните отбори. Гонзо точно с каква мисия се появи във футболния съюз и кога ще видим резултатите от неговата работа? Или пък ги виждаме - например днес? Сега вероятно точно Гонзо ще стане и треньор временно, та... не ни се мисли за гостуванията в Гибралтар и Грузия в следващите седем дни.

И пак - Лечков си ни казва "не стреляйте по пианиста, той толкова си може". "Няма материал", "няма класа". Едно и също. Ама май вече е време да стреляме по пианиста, а най-вече - по диригентите. Защото това "че толкова си могат" като в оня лаф, не топли никого. Пет на два да те бие Грузия... Ами, то ти реално - ти нищо не можеш. Не "толкова", а направо нищо.

Да кажеш, че нещо друго във футбола ни е наред, а само националният не върви - ще стиснем зъби и ще изживеем такава криза. Ще минат година-две, другото като е наред, ще дойде поколение, ще имаме треньор, ще се наредят нещата.

Но родният футбол няма организация, няма правила, визия и стратегия. Има една група ръководители, които се преизбират и обясняват как "всичко е осигурено и не те играят на терена".

Футболът ни е на кота нула, като пиян човек на пързалка е, само пада и се опитва да стане, за да се задържи. На едно място да се задържи. А там всеки бърза, бута те и продължава напред, защото футболът е вече голям бизнес и спорт, в който технологии и методики са издигнати в култ. Говорим за другите страни, не за у нас. Всички вървят напред в играта - едни с огромни крачки, други с по-скромни. Но всички се движат напред и бележат малък, среден или сериозен прогрес. Ние не мърдаме. 

База ли имаме? Един годен за игра в Европа стадион в цялата държава. Първенството ли става за гледане, пълно с интригуващи мачове? Правила в него ли сме наложили, та и да се спазват? Всеки си прави каквото иска. Играчи в топ клубовете на Европа? Треньори в най-силните първенства ли сме пласирали? Или редим успехи при юноши и младежи? Как да стане и в първия отбор? На какво отгоре?

А за диригентите - на тях отдавна им е време да са мишена, но са се капсулирали някъде в Бояна и се правят, че не се отнася за тях.

Стига вече. Това вече дори не е и тъжно. Думата е по-силна.