Геният Карлсен в едно различно интервю: Сънувам шахматни партии и странни футболни мачове
Световният №1 с черните и белите фигури е изключително запален по най-популярната игра
Най-големият в новото време на шахмата - Магнус Карлсен, даде едно от най-интересните си и различни интервюта. В него норвежкият гений говори за футбол повече, отколкото за играта на черно-бялата дъска. Дългогодишният световен шампион, който сам абдикира от титлата си, но остава №1 в ранглистата на ФИДЕ, е голям фен на най-популярния спорт, като сам е тренирал и редовно играе футбол.
Още по темата
- Карлсен спря индийското дете чудо и спечели Световната купа по шахмат
- Карлсен се съгласи да играе срещу скандалния американец от "измамата със секс играчка"
- 18-годишният световен шампион се изправя срещу Карлсен след острите критики на норвежеца
- Бившият шампион Карлсен е аут от Световното, наруши дрескода и се отказа
- Карлсен се завърна на Световното и подели титлата с Непомнящи
34-годишният Карлсен е смятан за един от най-големите, или дори за най-големия в цялата история на шахмата, но в разговора за подкаста "Men in Blazers" говори за първите си години край фигурите в шахмата, кога е разбрал, че е добър в това, както и за страстта му към топката, любимите отбори, детското влюбване във футбола...
"Всъщност, привличането към шахмата не дойде, когато бях съвсем малък. Не мога да вляза в главата на едно осемгодишно дете днес, а точно на толкова бях, когато започнах да разбирам, че това ме интересува и искам да прекарвам време да го правя - разкрива Карлсен. - Занимавах се с пъзели, с Лего... Но на 8 шахматът стана моето хоби заради баща ми, който играеше дори на турнири. И заради сестра ми, която исках да побеждавам във всичко.
Доволен съм, че днес детското ми хоби е моята професия, а и си остава хобито ми. Аз съм професионален играч по шахмат - при това добър, както и запален фен на футбола. Доста запален. Така се определям сега."
Следва въпрос за креативните играчи във футбола. Доколко - подобно на него, талантът и вроденият усет са най-важни за тях, доколко това е здравата работа и професионалното отношение.
"Талантът е нещо ключово - казва Магнус. - Аз го имам в шаха, иначе нямаше как да постигна това, което постигнах. Това, което ни се вижда като гениално на дъската за шахмат, както и на футболния терен, е плод на много тренировки и повторни опити извън най-голямата сцена. Редки са случаите, когато нещо просто се случва веднъж, на момента и никога повече не се повтаря. Затова здравата работа и тренировките са много важни. Да инвестираш себе си повече от останалите в това, е вероятно най-важното. То различава големите играчи от всички останали."
Следват още паралели - как приема загубите геният Карлсен, как усеща, че го правят личности във футбола като Пеп Гуардиола, с когото се познават добре и дори си говориха дълго за двата спорта при посещение на норвежеца в Манчестър Сити преди две години?
"Предполагам, че е подобно като отношение - анализира най-добрият шахматист на планетата. - Не съм свикнал със загубите и никога няма да свикна. Пеп е същият, а и не само той. Ужасно ме притесняват и ме плаши дори мисълта, че трябва да мина през загуба. Не мога да се успокоя, докато не спечеля следващата партия. Гуардиола в това отношение ми каза същото."
Идват и директните въпроси за футбола.
Как се е родила любовта му, страстта му към тази игра, която днес се е превърнала и в много близко следене на всичко около играта, гледане на мачове, анализиране на състави, резултати, а и участе във Фентъзи игри - например за английската Висша лига. През миналия сезон Магнус изненадващо дори поведе в нея по средата на първенството, а конкуренцията бе от над 7 милиона участници от цял свят!
"В детството ми в Норвегия нямаше много футбол по телевизията - връща се към 90-те години Карлсен. - Като бях съвсем малък, татко донесе у дома документален филм за един сезон на Манчестър Юнайтед, мисля беше 1997-98 г. Гледал съм го няколко пъти, не можех да се наситя на головете.
Нямахме пакет с телевизионните канали, които предаваха английските мачове и тези в Шампионската лига у дома. През 1999-а, в деня на финала на Шампионската лига между Байерн и Юнайтед, съседите ни бяха заминали някъде извън страната и оставиха ключ за татко. Отидохме с него у тях и гледахме мача. Това бе големият момент на Оле Солскяр, а той бе герой за цяла Норвегия.
Постепенно си харесах Реал Мадрид и това е отборът, който подкрепях. Днес гледам по друг начин на футбола, без любим отбор, но харесвам всеки, който играе позитивно и атакуващо. Обичам да гледам мачове.
Норвежкият национален отбор е този, който винаги подкрепям и гледам емоционално. Помня успехите през 90-те, как бихме Бразилия на световното през 1998 г. например... Не сме се класирали за никакво голямо първенство от години, но имаме добър отбор. Имам големи надежди за този състав с Холанд, Йодегор и останалите."
С националния тим е свързана и интересна история, която Карлсен разказва в подкаста с усмивка:
"Няма да повярвате, но през 2015-а селекционерът на Норвегия бе човек с доста разчупено и нетрадиционно мислене. И канеше преди важни мачове в лагера на отбора хора от сфери извън футбола, които са успели. Веднъж покани и мен, беше преди много важен двубой с Хърватия. Трябваше да говоря с отбора, да му дам някои съвети за психологията в моя спорт... Не съм убеден, че повлиях много позитивно. Отидохме в Хърватия и ни биха с 1:5."
Интересен е и подходът му към гледането на футбол. Разбира се, един шахматен гений не гледа мачове така, както го правят масово феновете по света:
"Обикновено за най-големите двубои спирам звука на телевизора и гледам така. Не искам да слушам какво говорят коментаторите, за да не си съставям мнение от тях и да не се разсейвам от своите наблюдения за играта."
Шахматният гений сам е играл и тренирал, като дори на 22 години подписва с полупрофесионалния Фрамо в родината си. А какъв играч е бил? Ето отговорът:
"Имам достатъчно енергия да тичам по терена и силен удар, но качествата ми са далеч от това да бъда добър играч. Никога не съм имал потенциал за такова нещо. Играя с левия крак, затова и имам слабост към левичарите във футбола. Винаги е било така."
Следва въпрос, отговорът на който вероятно ще ви изненада. Има ли шахматни сънища Карлсен? Или футболни такива?
"Интересното е, че сънувам футболни сънища - отвръща легендарният шахматист. - И то такива, които са свързани косвено с отбора ми във Фентъзи първенството на Висшата лига. Наскоро сънувах как Тотнъм и Фулъм завършват 6:6, а Раул Хименес (мексикански нападател на Фулъм - б.а.) вкара пет гола. Той е в отбора ми, със сигурност е свързано с това. Сънувам и шахматни партии, но често и мачове по футбол. И то такива, които не съм гледал."
Кои са любимите му играчи и отбори днес?
"Обичам английския футбол, но нямам конкретен любим отбор. Всеки, който играе нападателно и с много мисъл, ми харесва. По някаква причина не харесвам Арсенал, не знам защо. Въпреки че там играе Йодегор, който е много добър и ми е приятел. Няма да се изненадате, ако ви кажа, че той е доста по-добър на шах от Холанд, предполагам...
Голям фен съм на Мохамед Салах от години. Неговото развитие ме изумява, защото в началото в Ливърпул той бе играч, който разчиташе изключително много на бързината си. Скорост, игра на ръба на отбраната. Днес е невероятен в позиционирането си, има способности на плеймейкър, вкарва много голове, асистира... той е в центъра на всичко. Много умен играч. Салах също играе шах, не знам дали това има връзка с еволюцията му на терена. Бих искал да се срещна с него и да говорим за спортовете ни, но предпочитам да няма камери и журналисти. Изглежда ми интересен човек и невероятно отдаден на това, което прави.
Пеп Гуардиола е друг футболен човек, който много обича да играе шах. Той е невероятен човек, много нормален в отношението си. Говорихме много за футбол, но и за шах. Начинът му на мислене е наистина впечатляващ. Понякога той премисля твърде много нещата и сам го призна, когато говорихме. Но когато се получи това, което опитва да промени, то променя не само мач. То променя футбола.
Между двете игри има общи неща и сходни принципи, въпреки че размерите на полето и механиката на една среща са несравнимо различни. Но стремежът да доминираш, да спечелиш предимство, да наситиш фланг или да освободиш другия, за да объркаш съперника - това са неща, които са общи. Просто във футбола е по-трудно, защото не ни сам, а зависиш от усилията на няколко човека."
И за десерт в този различен разговор:
Каква е тайната на Фентъзи мениджъра Магнус Карлсен за отбора му във Висшата лига?
"Това е една от големите ми страсти. Има няколко основни принципа, в които вярвам, когато играя Фентъзи. Вярвам много повече в това какво предстои като мачове в конкретния уикенд, а не на формата на отборите. Кой силен тим ще срещне такъв, който е вероятно да победи. Също така - статистиките. Ако Холанд вкарва средно по 1 гол на мач, защо да го вадиш от състава дори, когато формата му не е добра и не реализила? Накрая статистически пак ще е там, където искаш да е."
Един съвсем различен разговор с една много различна спортна личност.