Леон Едуардс се бие в UFC отдавна, но трябваше да чака осем години за най-голямата си битка и седем, за да постигне жадуван реванш. И най-значимата си победа досега. 30-годишният британец, който е роден в Кингстън, столицата на Ямайка, шокира всички в неделя, когато нокаутира досегашния шампион в полутежка категория - Камару Усман от Нигерия. Африканецът е известен с прозвището си Кошмара и има защо - преди срещата с Леон имаше пет успешни защити на шампионския си пояс. А през 2015 година вече бе побеждавал Едуардс с единодушно съдийско решение.

Но преди да стигне до върха в елита на ММА, известният с прозвището си Роки боец минава по дълъг и трънлив път.

Той, майка му и малкия му брат се сбогуват с родната Ямайка, за да започнат нов живот в Бирмингам през 2000 година. Просто трябва да се спасят от реалност, в която "да чуваш изстрели всеки ден е нещо нормално", както самият Леон разказва. Баща му първи е отишъл на Острова, а нещата лека-полека се получават - след като всички са живели в жилище с една стая в родината, в Европа вече нещата са разлини.

Но четири години след пристигането им на Албиона, една вечер телефонът у дома звъни и Леон си спомня как майка му започва да плаче.

"Знаех в какво е замесен баща ми, така че ми беше ясно, че рано или късно нещо лошо ще се случи. Подобни късни разговори по телефона никога не водят до нещо хубаво. А и не е като да е починал в съня си. Той беше убит. Това сякаш ме разяри още повече и ме подтикна да започна да водя подобен начин на живот - криминален", разказва ММА звездата.

30-годишният боец и до днес не знае цялата история относно гибелта на баща си. Само това, че е застрелян в нощен клуб, а цялата ситуация е била свързана с пари. Още в Кингстън той е част от криминалния контингент...

Снимка: Getty Images

Роки, както е познат Едуардс, описва следващите няколко години след смъртта на татко си като "най-тъмните в живота му". Бандите и организираната престъпност в Бирмингам го придърпват с пипалата си.

В Ямайка Едуардс се радва на спокойно, доколкото може детство, при положение, че е син на човек, който е по-известен като Генерала. Лидер на местна банда.

"Живеехме в бойно поле. Престрелките бяха нещо нормално. Залягахме и се криехме, а когато се оглеждахме и виждахме, че всички са живи, отдъхвахме. В един момент приемаш тези неща за нормални", добавя той, а решението на семейството да се премести във Великобритания трябва да е ново и чисто начало.

Да... но не. Оставяйки настрана това, че баща му продължава да се занимава със същите неща, Едуардс има проблеми в училище, съучениците му се подиграват на ямайския му акцент и точно тогава се сдобива с прозвището си "Роки". Заради това, че не им остава длъжен. С юмруците си.

"Тогава имаше две големи банди в града, а когато си в едно и също училище с част от членовете на едната, то неминуемо се замесваш в тези неща. След смъртта на баща ми станах още по-избухлив, биех се още повече. Не бих казал, че съм бил в животозастрашаващи ситуации, но е имало моменти, в които съм се замислял... Правехме това, което всички банди правят. Продавахме наркотици, имаше грабежи, престрелки, наръгвания...", спомня си той лошите дни от живота си.

Неколкократно е арестуван заради побоища и това, че има нож. Майка му го измъква от полицейското управление всички пъти, а той е наясно, че сърцето и се къса от случващото се. Мисли си, че това е неговият свят и живот... Докато един ден, когато е на 17, тя вижда зала за ММА и праща момчето си там. Макар Едуардс да не е чувал за спорта досега. Бандите до такава степен са промили вижданията му за бой, че възможността за честен такъв, с правила и спортен контекст, му изглежда нелепа.

След няколко тренировки му казват, че притежава вроден талант. Постепенно започва да печели състезания и награди, а също така вижда гордостта в очите на мама. На 18 дебютира като аматьор, а на 23 вече е подписал с UFC.

Kъдето продължава да вилнее и до днес, а последната му загуба бе от Камару Усман. Когото нокаутира в неделя и стана световен шампион в Солт Лейк Сити на UFC 278. По този начин Едуардс донесе на Великобритания първа титла от 2016 година насам и едва втора в историята.

И до днес отказва да приеме определението "гангстер", макар че е бил част от криминална банда. Вече просто иска да помогне на хора, които искат да се променят. Категоричен е в едно - спортът е спасил живота му.

"Искам да съм по-добър човек от това, което историята ми ме прави да изглеждам. Колкото повече успявам, толкова повече искам да помагам на други хора. Да им показвам, че не е важно къде започваш, а къде завършваш", категоричен е той.

По думите му без ММА е щял да бъде мъртъв. Или в затвора.

"Това, че вече съм шампион, порсто показва на всички, че няма невъзможни неща", отчита шампионът.