Станимир Стоилов пред Dir.bg за Левски, Иван Вуцов и големите пари във футбола

fca.kz

Станимир Стоилов пред Dir.bg за Левски, Иван Вуцов и големите пари във футбола

Бих гледал на запис всеки мач на "сините" от моето време, казва един от най-успешните ни треньори

13:21 | 23 януари 2019 | Редактор : Динко Гоцев 8 9213 fca.kz

Станимир Стоилов очаква следващото си футболно предизвикателство, след като напусна поста си като селекционер на Казахстан.

51-годишният специалист работи 12 месеца с тима, остана втори в групата в Лигата на нациите и свъсместно с федерацията в страната взе решението.

Преди това Стоилов спечели 4 титли на Казахстан като треньор на Астана, които добави във визитката си към двете първи места с Левски у нас, двете спечелени Купи на България, четвъртфинал в УЕФА, както и влизането в Шампионската лига, което постигна и със "сините", и с Астана. Бе селекционер и на България, както и треньор на Ботев, Литекс и кипърския Анортозис.

Стоилов отдели време да си поговорим за футбол специално за читателите Dir.bg.

- Затворихте страницата "Казахстан". Кое е по-правилно като заключение - че извлякохте максималното от този отбор и нямаше повече какво да постигнете с него, или просто "ви сърби" за ежедневна работа в другата динамика, която предлага клубния футбол?

- Ако трябва да съм честен, моята равносметка е, че с националния отбор на Казахстан постигнахме средни резултати. Имах три задачи, които си поставих в началото на работата си там. Казах ги още на първата пресконференция като селекционер.

Първата бе да променя начина на игра, защото техният стил с игра от постоянна отбрана не ми харесваше. Втората - да подмладя отбора, който наблюдавах за четирите години в Астана и виждах играчи на 20, 22, 24 години, които смятах, че могат да влязат в този състав. Третата - желанието на всички ръководители и моето бе да постигнем добри резултати. Казах на онази пресконференция, че обещавам да променя стила, но не обещавам резултати. В спорта, който гарантира резулати е лъжец. В едно първенство шампион става един, а се борят пет тима. Нищо не можеш да гарантираш.

Не успях да изпълня целта с първото място в групата на Лигата на нациите, но промених стила и следващият треньор ще има върху какво да надгражда. Вдигнахме се едно място нагоре и влязохме в горна урна, имаше подобрение на резултатите, но не е това което и аз, и федерацията искахме. И оттам се стигна до желанието на двете страни да се разделим.

- Как бихте сравнил Казахстан и България във футбола като темпове и посоки на развитие за тези пет години?

Като цяло - върху еднакви релси се движат двете държави във футбола. Два-три отбора са явни фаворити, два-три държат средно ниво, останалите са аутсайдери. И тук е така, и в Казахстан. Паралел кой е по-добър и по-слаб не е коректно да правим. И двете държави примерно имат проблем с инфраструктурата във футбола. И то, при условие, че Казахстан има стадион за над 200 милиона долара със затварящ се покрив, супер модерен. Но генерално - и двете страни имат проблем с инфраструктурата.

- През миналата седмица българският футбол загуби голяма фигура - Иван Вуцов...

- Това е най-големият човек във футбола ни за... и това не е пресилено, вероятно за последното столетие. Той се е доказал като футболист, треньор и ръководител. Единици са такива, които са били добри и в трите неща. Признавам, имали сме футболни спорове с него, но винаги съм имал огромен респект към постигнатото от Иван Вуцов като играч, като треньор... А той е един от най-успешните наставници на Левски. И, естествено, като ръководител. Пекланям се пред него, той е е един от много малкото хора, към които всеки в нашия футбол имаше респект. Когато се заговори по определена тема, неговото мнение по нея винаги отнякъде витаеше и бе припомняно, макар и казано преди години. Футболът загуби голям човек.

- Стоилов и Левски - сигурно прочетохме сто заглавия по темата. Но пак не се случи, въпреки че от пет години винаги вашето име е на първо място, когато има смяна на треньора. Имаше ли изобщо реална възможност да се върнете в този момент?

- Да, така е - винаги моето име излиза и се споменава на първо място. В момента обаче това трябва да стане тема табу, тъй като Левски има треньор. Пожелавам успех на клуба и на Георги Дерменджиев.

Изпълнителният директор Павел Колев каза всичко: Не са водени сериозни разговори, освен с Дерменджиев. И това е достойно за увмажение, така че - всички трябва да се надяваме и да искаме успех на треньора, и на отбора.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

- Ако отидете в Левски или друг клуб, където има играчи с огромни заплати, какви биха били вашите изисквания? Нормално ли е един или повече футболисти да са по-добре платени от треньора? Как тогава той да има статут и тежест?

- Във футбола парите отидоха много нагоре и няма нищо ненормално, че в Левски, а и в други български клубове, се дават големи заплати. Те дори пак не отговарят на това, което имаме като амбиции. И на това, което е в Европа. Проблемът у нас е, че качеството на отборите и играчите не отговарат на тези в Европа.

Когато аз бях играч, през 90-те години, трансфери от 500 хиляди или милион се смятаха за огромни. Сега има трансфери по 100-150 милиона. В един клуб трябва да се инвестират пари, но те трябва да отговярат на високите стандарти и изисквания. Голям отбор се прави с пари, разбира се, но парите се дават за класа.

Колкото до питането за статута на треньора. Договорите са конфиденциални, двете страни се подписват и не можеш да имаш претенции след това. Ако си голям отбор и искаш голям треньор, нормално той да получи подобаващо възнаграждение. Той трябва да е най-скъпоплатен, освен когато говорим за случаи като Меси и Роналдо, например... Само че те вкарват по 50 гола на година. Ако в наш клуб има играч, който всеки мач вкарва по 2 гола, нека взима повече от треньора. Но практиката в общия случай е треньорът да е най-добре платен.

- Как ви се вижда структурата в клубовете у нас? Ако на треньора му трябва ляв защитник, а между него и собственика няма никого като спортен директор или съветник по футбол, как се процедира?

- Треньорът си решава какви играчи му трябват. Собственикът му е нужен, ако треньорът не знае с точност до какви заплати може да плати клубът и какви играчи да търси по финансови параметри. Иначе като качества го избирам аз, избира треньорът. Аз винаги предварително уточнявам тези неща със собствениците. Структурата си я избира и изгражда клубът. Те не са много начините за такава структура.

Треньорът трябва да казва последната дума за привличането на играчи, а е смешно скаути, скаутчета и мениджърчета да ми търсят играчи. Ако има спортен директор, с него може да се обсъди. Смешно е да се пише как този или онзи му го били докарали на треньора. Не - треньорът решава! Спортният директор може да си каже мнението.

Често четем и друго у нас: Като си тръгне треньорът, да не остави "ментета".

Ами, когато клубът избира треньор, да гледа хубаво какво избира и назначава. Ако имаш съмнения, че ще остави "ментета", значи вероятно ти не си избрал правилния човек за треньор. Ако си избирал добре, ти не се притесняваш, че ще ти остави ментета.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

- Европа ли е следващото предизвикателство? И кога ще имаме български треньор в петте големи първенства на континента, които са като друга планета, която все повече се отдалечава от останалите във футбола?

- Не мога на този етап да кажа накъде ще тръгна и къде ще започна работа.

На Запад нас не ни искат, казано най-грубо. Ако един треньор започне в силно първенство и успее да направи добри резултати, тогава може би ще се обърне внимание на бъргарските треньори. Така стана в Казахстан - отидох аз, след мен дойдоха Димитър Димитров-Херо, Стойчо Младенов и така нататък. Не ни оценяват обаче на Запад и това вероятно ние също сме си го заслужили. Трябва да се стараем, ако някой попадне там, да направи сериозни резултати и да отвори вратите. Където и да работиш, ти представляваш себе си, но и България. С изявите си водиш следващия, отваряш му пътя. Затова трябва да се стараеш много.

- Ако отидете в клуб от силно първенство, но такъв, който се бори да не изпада и е аутсайдер, ще се наложи ли да направите компромис с философията ви за футбола?

- Всеки треньор и отбор са в правото си да кажат "да" или "не" при преговори. А ако офертата си струва, лесно мога да се адаптирам към стил и начин на игра. Не мога да изменя на основните си виждания, ако водя лидерски отбор. В такъв тим ти трябва да играеш доминиращ футбол. Ако не си в отбор-лидер, трябва да намериш реалния стил и начин на игра, за да ти осигури резултати. Това е формулата, която да донесе изпълняването на целите, поставени от клуба. Мога да играя и такъв футбол, налагало се е.

Припомням, че с Левски играхме атакуващо и срещу Челси, и срещу Барселона. Но такава е философията на Левски - да напада. А и когато четири години си обучавал футболистите си да играят така, не може да дойде Барса и ти да им кажеш: "Днес ще играем всички отзад, ще паркираме автобуса". Не можеш. Това би значело, че страхът е повече от знанията.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

- След случилото се с Моуриньо в Манчестър Юнайтед, тема във футбола е доколко е проблем все по-голямата власт на играчите и как трябва да се процедира при конфликт, породен между тях и треньора? Имал ли сте такива случаи?

- Първо, аз уважавам много моите играчи. Без значение дали са звезди или ще стават такива тепърва. Където съм работил, често се е случвало да създаваме звезди. Трябва да има взаимно увмажение и респект, всеки да си знае позицията. Треньорът е най-горе в йерархията. По никакъв начин играчите не бива да пресичат линията. А ако опитат, треньорът им показва, че мястото им не е там. Ако и това не проработи, тогава клубът се намесва и показва кой е главният.

Ако се застраши авторитета на треньора и клуба, играчът трябва да бъде отстранен. Това съм запомнил от думи на сър Алекс Фъртгюсън - никой играч не е по-голям от клуба и треньора. Те са едно цяло ръководно тяло, а играчите са служители. Другото ще е компромис, ако се позволи играчите да вземат връх.

Има случаи, в които се стига дотам собственикът да звъни на играчите и да ги пита за треньора. У нас се случва. И отговорите са ясни. Мога да ги изброя веднага.

Първият е "добре е, нов треньор, още не сме свикнали".

Второто обаждане вече ще даде - "още не разбираме, сякаш малко странно, има неясни неща".

Третият вече е: "Той не разбира, не става, не знае".

Мога да им ги кажа на собствениците предварително тези отговори. Това ще чуят, ако стигнат до там да питат играчите. Тръгне ли се по този път, такъв клуб може да го зачеркнем.

- Следите отблизо сезона в европейския футбол. Кое ви впечатлява най-много? Все по-съвършеният Ювентус, миналите през кризи Реал и Байерн, променената Барселона, фантастичната битка за титлата в Англия на Ливърпул, Сити, Тотнъм...?

- Нещо чак толкова ново и революционно тактически не се е появило. Но всички изброени от вас отбори играят доминиращ футбол. Това е тенденцията. Той взима връх над защитния и пречещия футбол. Над рушителите. Много рядко отбор, който пречи повече, отколкото гради, може да печели на дълъг маратон, на цяло първенство. Челси при Конте и Моуриньо, например, успяха. Но като цяло рядко се случва. Отборите, които играят доминиращ футбол, са на върха в първенствата.

- Ако имате два свободни часа и ви удари носталгията, кой мач на Левски от вашия период в клуба бихте си пуснал да гледате на запис?

- Много мачове бих искал да гледам. Всички, особено след като отборът започна да играе футбола, който аз исках. Тези мачове всичките бих си пуснал. Тогава Левски играеше доминиращ футбол.

Нямам любим мач, а имаше много, в които играхме добре, но ги губихме. Но дори в тях си харесвах отбора и мога да гледам всеки двубой, без в нито един момент да ми е скучно или да ми стане тъжно при загуба.

Защото футболът, който играеше Левски, бе близък до шахмата. С идеи на терена, с взимане на точни решения, а не просто тичане по игришето. Интелигентни футболисти бяха събрани в този отбор и се получаваше.