Това е история за футболни романтици. Особено за такива, които помнят 80-те години в играта и ОНЗИ отбор... Защото с него ще сложим началото.

В един следобед на стадион "Сариа" в Барселона плака футболът. Формално погледнато сълзите течаха по лицата на няколко мъже с потни златисти фланелки, но всъщност планетата също плачеше.

Това бе денят, в който Бразилия отпадна с 2:3 от Италия във втората групова фаза преди полуфиналите на Мондиал 1982 и най-зрелищната, артистична, бликаща от талант група играчи, събирана за световно първенство, нямаше вече как да посегне към титлата.

Плачеше и техният лидер - със скъсаната си фланелка с номер 10 в ръце. Огромното парче от екипа, откъснато от Клаудио Джентиле по време на битката им на терена, бе останало някъде там - отвън на игрището.

Предстоеше най-трудното - бразилците да се върнат у дома, където нацията бе потънала в печал. А за Артур Антунеш Коимбра идеха дни, в които клубът му - превърнал се в негово семейство, да му даде утеха от огромното разочарование.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Две десетилетия по-рано петимата братя Коимбра често изнасят лекции по минифутбол на игрищата в квартала Кинтиньо, който днес си е почти самостоятелно градче край Рио де Жанейро.

Казват, че са били непобедими през 60-те, а най-малкият от тях - Артур, е толкова добър, че понякога големите от другите, съперникови отбори, искат да го набият.

Постепенно в детския клуб Жувентуде го кръщават Артурзиньо, а после и Артурзико. И тогава леля му, запалена по футбола (бразилка, нищо странно) и луда по Фламенго, един ден решава да съкрати това прозвище и остави от него само последната част.

Така мъничкият свят на Кинтиньо започва да нарича малкия футболен диамант с кратичкото Зико. Останалата част от планетата още не знае за него.

Роден е на 3 март през 1953-а, пази смътни и неясни спомени от триумфите на Пеле и Гаринча през 50-те и 60-те, но е изумен от футбола, който играе селесао на Мондиал 1970-а.

Артур Антунеш Коимбра-Зико се появява във Фламенго на 8 години - в началото на 1961-ва. Вижда на стената надпис, който и до днес седи на тренировъчните игрища на клуба, макар и те да са далеч по-модерни. "Тук ние правим своите звезди".

Зико е пленен от магията на червеното и черното на Фламенго, който е най-популярният отбор на Бразилия. Още не го знае в началото на 60-те, но този клуб ще е неговият живот.

Слабоват е и клубът иска да натрупа мускулна маса, да заякне, за да има шанс да стигне до първия отбор. На 17 години предприема ключов ход и за близо 6 месеца се откъсва от света напълно. Подлага се на много строг режим - само тренира, храни се според програмата на Фламенго, седи у дома и не излиза никъде. Дори с момичета. Изцяло фокусиран върху последната крачка, за да е професионален футболист.

Жертва всичко, за да стигне до червено-черната фланелка, която треньорът - великият Марио Загало, му е обещал.

Embed from Getty Images

Любовта между него и торсидата е от пръв поглед. Кръщават го Петела от Кинтиньо - тича непрекъснато и навсякъде, с наперената си фигура и буйни коси, хвърчащи навсякъде. Често - невчесани и артистични, като на повечето бразилски футболисти от 70-те и 80-те.

Зико се превръща в лидер на поколение, което се оказва едно от най-талантливите в историята на страната.

Но за славата чака близо 9 години, след като едва през 80-та Фламенго става шампион. Следват още три титли в следващите седем сезона, както и Копа Либертадорес, и Междуконтиненталната купа, спечелени още през 1981-ва. Това са времената, в които Зико е символ на успеха и планетата вече му се възхищава.

В декадата между дебюта му през 1971-ва и славния сезон, завършил с требъл (1981  г.), Петела от Кинтиньо се превръща в най-идолизираният играч на Бразилия. Говорят, че славата му и обожанието на запалянковците към него надминават тези на Пеле и Гаринча. Да, звучи кощунствено, но... Поспорете с бразилски летописци на футбола по темата.

Истерията по него е огромна. Зико е сравняван с Пеле, като самият Крал на футбола казва, че единственият играч, който вижда да се доближи до неговото ниво, е точно магьосникът от Фламенго. Италианската преса първа подема това преди световното в Аржентина през 1978-а, като сочи, че в бразилския отбор блести Белия Пеле. Светът харесва прякора.

Петела от Кинтиньо, както предпочита да си го нарича Рио, е Кралят на стадион "Маракана". В продължение на близо 20 години Фламенго играе домакинствата си само на великата арена, а Зико не прощава на никого на свещената трева. Това е неговата територия.

Embed from Getty Images

В Бразилия открай време има разделение - не само във футбола, но и в него. Паулистас и Кариокас. Хората от щата Сао Пауло срещу тези, които са в и около Рио.

Пресата на вражеския лагер започва да се заяжда с десетката на Фламенго, въпреки че феновете го обожават и носят на ръце. Капитанът на червено-черните е наречен "играч само за "Маракана". Тоест - когато отборът гостува, Зико някак се губи.

Статистиките обаче са смайващи. Кариерата на Белия Пеле приключва с 826 гола в 1180 официални мача (ако се смятат и щатските първенства, иначе са към 400)! Невероятно, но десетката има 333 попадения на "Маракана". Може би наистина е играч само за този терен!? Но пък какъв играч!

Зико вкарва смайващите 509 пъти в шампионатни мачове за Фламенго, което е абсолютен рекорд на клуба. Постиженията му говорят сами за себе си. Шампионски титли, решителни голове на финала срещу Кобрелоа за Копа Либертадорес, както и триумф срещу Ливърпул за световната клубна титла (1981 г.).

Петела в червено и черно е Император на Рио, "собственик" на "Маракана" и притежател на всяко сърце, което бие за Фламенго.

"Когато имаше пряк свободен на толкова близка позиция, че стената да е отвъд границите на наказателното поле, нямаше съмнение какво ще последва", разказва за него покойният Сократес, големият му приятел от славния бразилски тим.

Головете му от фаулове са митични и се преразказват и доукрасяват из Рио. И до днес в бразилските медии се употребява "изпълнява статични положения като Зико".

Не като Пеле. Не като Роберто Карлуш, Ривелиньо или някой друг. Като Зико.

Импровизацията в играта му е удоволствие за гледане. Той е гений, играта с петичка за него е нещо съвсем естествено, като например за останалите играчи - тичането. Самият Загало, който е икономичен на похвали и никога не се прехласва, веднъж не се удържа: "Гениален. Просто гениален", клати глава след поредния гол, при който Зико праща топката от над 10 метра с пета от въздуха в горния ъгъл.

Но наред с гениалните изблици, техниката и головете, идва и огромната работа. Това не е типичният артист на бразилската игра, който не си дава зор, защото знае колко е добър  топката. Напротив - Зико е европеец по манталитет - той не спира да тича и да работи за отбора. Лидер, който е готов да влезе във всяко единоборство за победата.

"Оставих кръвта и потта си за Фламенго. Дадох всичко за клуба, Бог ми е свидетел. Направих го с любов, не съжалявам нито за секунда", казва след края на кариерата си.

Бразилия има такова поколение през втората половина на 70-те и началото на 80-те, че чака светът да бъде покорен. Но не се случва. От три опита - нито една титла на планетата.

На Мондиал 1978 всичко тръгва зле. Зико вкарва победен гол срещу Швеция на старта в последните секунди, но мистериозно съдията от Уелс Клайв Томас свири край на мача, докато топката лети към мрежата. Абсурдно решение, но струва победата. След това десетката получава мускулна контузия и играе с травма в останалите двубои.

Embed from Getty Images

И после идва нов удар... Аржентина прави един от най-странните мачове в историята на Мондиали, като бие с 6:0 Перу. Всяка победа с над 4 гола над иначе коравите перуанци праща напред домакините и изхвърля бразилците от турнира. 

"Мачът на измамата", пишат в Рио. И какво от това? Извън играта са.

Четири години по-късно Зико е в разцвета на силите си преди Мондиал 1982, а съставът на Бразилия е наречен "футболна симфония". В месеците преди световното, вътрешното  първенство е спряно в името на голямата цел, а селесао тръгва на турне в Европа.

Този невиждан отбор от суперталанти изнася такива лекции по футбол на СССР в Москва, на Югославия в Белград и на Германия в Мюнхен, че на Стария континент нямат съмнение кой ще е новият шампион на планетата. Това са мачове, в които европейската публика аплодира най-красивия футбол, който е виждан от времената на Пеле и Гаринча.

Следват цели 40 дни лагер, организиран от селекционера Теле Сантана. Зико влиза в него с пълни сили, няма и следа от травма, както е 4 години по-рано. И Бразилия изглежда от друга планета с него на терена. С него и Сократес. Слънцето и Луната над футбола в онзи момент.

Embed from Getty Images

На старта много силният тим на СССР повежда, но селесао обръща мача до 2:1. Петела от Кинтиньо асистира на Сократес за едното попадение. Победата е трудна, но важна.

След това Зико вкарва първия гол в шотландската врата за 4:1, а после - първите два в мрежата на Нова Зеландия - пак за разгром, но с 4:0.

Номер 10 е в стихията си. Пасове с петички, удари със задна ножица, фаулове - нищо, което торсидата на Фламенго не знае отлично от стотиците изпълнения на десетката. Светът го възхвалява. Това трябва да е първенството на Белия Пеле и Бразилия. Отборът изглежда напълно завършен и непобедим.

Зико отново бележи първия гол срещу Аржентина и повежда своите за успех с 3:1 във втората групова фаза, отмъщавайки за цирка с Перу, изхвърлил го от предното световно.

Младият Диего Марадона е изгонен в този мач, а Зико го успокоява след това в съблекалните. Двамата остават в отлични отношения, като преди няколко години в предаването "Десетката" на Диего, аржентинецът призна - именно Зико е бил единственият играч от онези години, от който се е възхищавал истински Марадона.

И още нещо, добавено вече от бразилеца с усмивка - Петела никога не е губил на терена от Дон Диего. Нито в клубните турнири на Южна Америка, нито с националния в преки двубои. И по терените в Италия също, но за това - по-късно.

Идва решаваща среща със "скуадра адзура". На "Сария", стадиона на Еспаньол в Барселона, бразилците се нуждаят от реми, за да идат на полуфинал срещу Полша. Италианците имат нужда само от победа. В голяма драма и изключителен мач, те стигат до 3:2, като е спорно дали хеттрикът на Паоло Роси или терорът на Джентиле срещу Зико са по-голяма тема за световните медии. Целта оправдава средствата и Италия е на полуфинал. После печели и титлата.

В съблекалнята след мача Зико и Сократес нямат сили да кажат нищо. Но си обещават едно - ще отмъстят на италианците, а и никога не биха играли в тази страна след случилото се. Иронията на съдбата ги кара да нарушат обета...

След онзи ужасен следобед на "Сария", Рио потъва в скръб. Фламенго приема капитана си и го утешава. Зико е в депресия, но е обграден от любов и бързо преодолява разочарованието. Първенството се подновява, Петела пак лети по терена и мъката от ужасната драма на световното постепенно е притъпена.

Година по-късно ръководството решава, че е време да продаде 31-годишния си ас, за да му вземе парите, докато още някой го иска. Решението скандализира торсидата, а и Зико няма намерение да си ходи от Фламенго, но е принуден от действията на босовете и пак подчинява егото си на клуба. Приема да бъде трансфериран, щом това ще помогне на Фла.

Удинезе. Не Милан, не Ювентус, не Байерн или Реал. Скромният северен Удинезе плаща за него 4 милиона долара, колосална сума за 1983-а. И геният на цяло едно поколение се озовава на "Фриули", в подножието на Алпите. Отбор-средняк със звезда от суперкласа. Между другото, подобно нещо се случва и година по-късно, когато Марадона се появява в Наполи.

Градът в Северна Италия има население тогава, което се побира в "Маракана" - около 200 000 жители. Повечето от тях излизат по улиците, за да посрещнат мегазвездата, която се появява в Удине със славата на един от двамата най-добри играчи в света. Другият е именно Марадона.

Двойно повече наводняват кварталите на Рио и протестират, защото любовта им е изтръгната от гърдите. Зико го няма... Вероятно за нас, европейците, е трудно да разберем тези думи. Но медиите в Бразилия пишат как "много семейства са тъжни и животът им губи смисъл" в тези дни. Това е религия, която остава енигма за хората от другите континенти.

След два сезона в Серия А, изпълнени с голове и травми, бразилската футболна магия се връща у дома. Петела от Кинтиньо не може да устои на възможността и подписва отново с Фламенго.

Вкарва 22 попадения за 39 мача в най-трудното първенство на планетата в онзи момент. Но Италия, в която се е клел да не играе, не му спестява нищо - травмите зачестяват, защото такива като Джентиле в Серия А има немалко...

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Последният му мач на "Фриули" е срещу Наполи на Марадона и над 200 репортери от цял свят забавят началото, снимайки на терена и интервюирайки двамата суперасове.

Удинезе и Наполи правят 2:2, като Диего вкарва и двата гола за гостите. Зико удря две греди от преки свободни удари, но не успява да се разпише. Вторият гол на Марадона е с ръка, удивително подобен на онзи, който година по-късно ще вкара на Англия и ще се роди историята на Божията ръка...

Зико се завръща и Рио отново се усмихва.

През лятото на 1985-а преходът му с автомобил от летището на Рио до офисите на Фламенго продължава с часове. Хиляди запалянковци пресрещат автомобила, спират го, протягат ръце през прозорците и плачат от щастие. Зико се завръща, слънцето отново изгрява над клуба!

Пореден силен сезон, макар и на 32, го прави сигурен участник на световното. Последен шанс да се пребори с кошмарните разочарования на 1978-а и 1982-ра. Но през март 1986-а, месеци преди финалите в Мексико, коляното не издържа. Зико е контузен и опитва да се върне чак в края на май, въпреки че лекарите забраняват.

Самият играч се колебае дали да рискува. Здравето му е заложено на карта. Но спомените за Аржентина - Перу от 1978-а и Джентиле от 1982-ра не му дават мира.

Федерацията иска той да играе. Отборът - също, въпреки че 4 години след испанския Мондиал, бразилските футболни художници вече не са в разцвета на силите си, а вървящи към залез.

В контрола в края на май на "Маракана" срещу Югославия, Зико се връща с екипа на селесао. Не е напълно здрав, но решава, че ще опита и на този Мондиал. Срещу репрезентацията вкарва изумителен хеттрик, като два от головете са шедьоври.

При първия засича с петичка от въздуха центриране и го праща в обратния ъгъл - изпълнение, достойно за песен или късометражен филм. И - което е най-удивителното - това е един от немалкото му такива голове!

При другия лъже цялата отбрана на съперника в стил "Марадона", преди да търкулне топката във вратата. Кралят на "Маракана" си връща кралството.

"Към Мексико със Зико!", крещят вестниците.

И то, още преди Теле Сантана да обяви състава два дни по-късно. Ясно е - Белия Пеле се завърна и ще играе.

Съдбата обаче отново решава да му обърне гръб. Колкото го дарява с най-лъчезарните си усмивки и намигания, когато носи екипа на Фламенго, толкова не иска дори да го погледне, щом облече златистото. Зико не е титуляр в Мексико, а по думите на десния бранител Жозимар "той трудно тренира" и е с ужасни болки в коляното.

Бразилия разпилява всички в групата и е на четвъртфинал срещу европейския шампион Франция. Резервата влиза през второто полувреме, а торсидата полудява. Резултатът е 1:1, като Карека и Платини са вкарали. Бразилия има нужда от малко опит и концентрация, всичко останало е на ниво.

Зико извежда Бранко сам срещу вратаря Жоел Батс - нарушение, дузпа. Моментът на истината. Остават 20-ина минути и при гол, селесао е на пътя към полуфиналите. 

Зад топката е номер 10. Той не е пропускал дузпи за Фламенго дори на приятелски мачове. Коментаторите прочистват гърлата си, защото това "гооооооол" ще е дълго и победоносно. То трябва да прати селесао на полуфинал.

Зико пропуска. Батс спасява.

Embed from Getty Images

Светът се срива върху стадион "Халиско" в Гуадалахара, а фигурата с номер 10 и ръце на кръста, невярващо стояща около точката на дузпата, става символна за цялото първенство. Една от паметните гледки в историята на футбола. Един от най-великите и незабравими мачове.

Реми, продължения и Бразилия пада с дузпи. При изпълненията след мача Зико вкарва своята, без да се колебае дали има сили да бие заради пропуска. Но пък тогава изпуска Сократес, другият безупречен изпълнител!

Съдбата явно просто не иска този отбор-шедьовър да вземе световната купа.

И така мечтата си отива. Три световни първенства, на които Белия Пеле губи само един-единствен мач - онзи на "Сария" от италианците. Но и трите пъти титлата остава далеч.

До последно не спира да е знамето на Фламенго, като се отказва през 1989-а, вече на 36. В заключителния му официален мач, който се оказва голямото дерби с Флуминензе, открива резултата от един от своите маркови преки свободни удари. Тимът му смазва съперника с 5:0, а дори торсидата на врага Флу го изпраща с аплодисменти при смяната му. Нечувано и невиждано в историята!

"Никога един играч не е бил такъв идол на Рио. Никога", пише "О 'Глобо". В това число Гаринча, който е мит за града, след като играе в Ботафого.

По това време Бразилия се кланя на две спортни Божества - Зико и Айртон Сена, който е в блясъка на славата си през 80-те. Те са символи на златистата магия, макар и в два толкова различни спорта.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Зико слиза от трона си и оставя и други да блестят на "Маракана" - сцената, която узурпира за близо две десетилетия. Играе в Япония, където става първата мегазвезда на местната Джей лига.

После стана треньор, като тръгна пак от Кашима Антлърс в Страната на изгряващо слънце, където е легенда. Днес е директор там, но кариерата му на наставник мина през европейски грандове като ЦСКА (Москва), Олимпиакос и Фенербахче, както и националните тимове на Япония и Ирак. Не го поканиха да води отбор в родината му.

Днес статуята му е пред арената, където правеше чудесата си - "Маракана". Седи гордо до тези на Пеле, Гаринча и Загало. Още един паметник на Петела има в Рио - пред новия стадион на Фламенго, който доста по-рядко играе на "Маракана" в наши дни.

Един идол, две статуи.

И една история за човека, който като магнит привличаше любовта и уважението на свои и чужди през 70-те и 80-те години.

Белия Пеле за света. Петела от Кинтиньо - за неговите хора в Рио.

Човекът, който направи "Маракана" своя заден двор за гениални футболни фокуси. И който така и не успя да постигне голямата си мечта - да направи Бразилия световен шампион.

 

 

Снимка: Getty Images/Guliver Photos