Ужасът в Льо Ман - най-голямата трагедия на автомобилния спорт
65 години от кошмарния ден, в който 84 човека изгубиха живота си
Трагедиите са неделима част от всеки спорт, като феновете си ги спомнят наравно с блясъка и страхотните мигове. Естествено, че кошмарните събития изобилстват в автомобилния спорт, който и до днес е сред най-опасните за състезателите.
Но сред всички тях се откроява една трагедия, разиграла се на днешната дата преди 65 години - през 1955-а.
По това време обожаваната от милиони днес Формула 1 тъкмо прохожда сред високоскоростните спортове. Макар в наши дни тя да е №1 по популярност, в средата на миналия век е тотално в сянката на "24-те часа на Льо Ман".
Надпревара, която и до днес си остава един от символите на автомобилния спорт.
Преди точно 65 години на 11 юни обаче, култовото състезание в Льо Ман става символ само и единствено на смърт, след като 84 души губят живота си. Това е безспорната най-голяма трагедия в моторните спортове заради огромния брой жертви.
Всъщност дълги години въпросите около това колко точно са те остава доста спорен. Сериозни разминавания има между докладите на полицията, организаторите и пресата, като те предизвикват множество дискусии. Но все пак числото 84 е фиксирано и сметнато за официално.
Живота си губят 83-ма фенове, както и пилотът Пиер Левег, а над 180 са ранени в онзи злощастен следобед на 11 юни.
По традиция от онези години, надпреварата е огромен спор между "Ягуар", "Мерцедес" и "Ферари". Най-големите отбори, чиито механици всяка година опитват да откраднат победата с иновациите си.
В добавка, през 1955-а споменът за войната все още е прекалено пресен, а битката е между топ отборите на Великобритания, Германия и Италия, проведена във Франция. Естествено, в това има нещо доста символично, което никой не може да пренебрегне. Разбира се, освен мирис на гориво, има и такъв на политика.
Състезанието започва по план и с изключително настроение, докато 2 часа и 26 минути по-късно не идва фаталната 35-а обиколка.
По това време, питстопът не е отделен от пистата, както сме свикнали да го виждаме в модерната ера на моторните спортове. Питът е непосредствено до трасето, където летят коли с около 200 км/ч. Един от фаворитите в надпреварата - британецът Майк Хоуторн, със своя "Ягуар", трябва да спре за презареждане, откъдето започва трагедията.
Разбира се, това е един от многото детайли, които и до днес остават неизяснени до някаква степен. Първо, Хоуторн спира твърде бързо. Той твърди, че е подал сигнал за спиране в бокса с ръка. Разбира се, още веднага след хаоса и трагичните събития от деня, противниците му се съмняват в това.
Някой пък отдават проблема в бързото спиране, защото в това състезание неговият "Ягуар" за първи път въвежда технологията с дисковите спирачки. Трета теза пък хвърля обвиненията към каращия зад него Остин-Хейли, с пилота Ланс Маклин.
Маклин опитва да избегне удара и чисто инстинктивно завива наляво, отивайки в другия край на пистата. В този момент обаче зад тях идват други два автомобила. Единият е "Мерцедеса" на легендарния Формула 1 пилот Хуан Мануел Фанджо, който се бори за първото място със спиращия в бокса Хоуторн.
Другият автомобил е на Левег, който се движи шести и е затворен с обиколка.
Болидът на Маклин се оказва именно на пътя на Левег, който го връхлита с 200 км/ч. Колата на французина се удря точно в ниския заден ъгъл на Маклин, изстрелвайки се сякаш от рампа, което се оказва фатално.
Леве и неговият "Мерцедес" изхвърчат, забивайки се в ограда. От удара автомобилът се разцепва на три части, които прелитат десетки метри през централната трибуни, помитайки всичко по пътя си.
Огромните железа хвърчат с невероятна скорост като снаряди, смазвайки хората - по пътя си оставят зрители със счупени черепи, гръбнаци и крайници. Гледката е смразяваща и нереална, като на филм.
Пилотът веднага излита от колата си, но при приземяването също получава фрактура на черепа, което се оказва фатално. За да е ужасът пълен, резервоарът на "Мерцедеса" се възпламенява, което причинява досата изгаряния, убива и един от стюардите на пистата, опитващ се да потуши огъня.
И всичко това се случва в рамките на секунди. Толкова бързо, че е като миг. Едно рязко спиране, последвано от рязък завой и удар отзад, изстрелял цял автомобил към феновете като с оръдие.
Хуан Мануел Фанджо, който има пет шампионски титли от Формула 1 признава по-късно, че точно преди фаталният сблъсък неговият съотборник Левег му маха с ръка, за да го предупреди за опасността. Фанджо успява да премине на слалом покрай автомобилите пред него, но Левег няма този късмет.
Настава суматоха и истински ужас, а по трибуните лежат тела, като някои от тях са буквално нарязани - обезглавени или с отнесени части от тяло. Гледката е ужасяваща, като след паднала бомба на бойно поле.
Парадоксът в случая е, че надпреварата така и не е прекратена. Хоуторн не спира в бокса точно в тази обиколка, прави го в следващата. А когато спира, просто излиза от автомобила си и се оттегля. Отказва да продължи, вярвайки, че е причинил катастрофата.
Щафета поемат дебютантите Ивор Бюб и Норман Дюис, които в продължение на минути са гледали безжизненото тяло на колегата си Пиер Левег на пистата.
И докато "Ягуар" продължава се състезава, то от "Мерцедес" се отказват минути след катастрофата. Директорът Алфред Нюбауер взима еднолично решението, макар да няма правомощията да го направи. Но той решава, че при такава касапница и трагедия, просто няма как да има спортно състезание.
Отзвукът е толкова сериозен, че след трагедията "Мерцедес" напуска моторните спортове за 39 години. Компанията се завръща през 1989-а в надпреварите.
"Представете си как изглежда отстрани всичко това в онези години - немски автомобил убива 84 човека във Франция. И това - толкова скоро след войната", казват от автомобилния гигант.
"Ферари" също се отказва, но пък конкурентът "Ягуар" продължава надпреварата и триумфира. Празненства с шампанско няма, но пък има награждаване, а усмивката на един от отбора на победителите - Майк Хоуторн, е осъдена по-късно жестоко дори и в родината му Великобритания. Самият пилот се оправдава, че просто е хванат в такъв момент за снимката, а всъщност той дори е отказал да кара повече за отбора след инцидента.
Но критиките към него са тежки - как може да си усмихнат при стотици ранени, осакатени и немалко мъртви хора на едно спортно състезание? Още един детайл, който и днес, 65 години след ужаса, остава дискусионен.
На фона на 84-те трупа, трагедията в Льо Ман има огромно въздействие върху бъдещето на моторните спортове и най-вече върху тяхната безопасност.
В следващите години се предприемат редица кардинални мерки, за да наблюдаваме все по-безопасен спорт с всяка следваща година.