Минаха четири години, откакто футболът загуби вероятно най-важния член на екипажа на кораба, който води играта през океана. Йохан Кройф си отиде тихо в дома си в Барселона на 24 март 2016-а, след като загуби битката с рака. Напусна света и футбола (за него бяха едно) преди да навърши 69 години.
Казват, че за това какво е оставил един човек след себе си, времето ще говори и оценява в годините след смъртта му. А това, че Кройф е знаме вече на поне две поколения футболни хора и продължава да живее в играта чрез своите последователи и ученици, е достатъчно ясен знак за величието му. Той бе оценен далеч, преди да си отиде. И тепърва ще бъде преоткриван отново и отново, докато съществува тази игра.
За него е измислен и сертифициран вече в световните медии, а и в оксфордския речник на английския език терминът "кройфизъм".
Да правиш футбол и мислиш футбол като Йохан.
Кой беше той?
Освен това, че бе лидер на великия Аякс от 70-те с тоталния им футбол, а после извая методологията на Барса за производство на мислещи играчи, какъв човек бе Йохан?
Малцина познават по-добре гениалния визионер от Яп де Гроот. Приятели са от над три десетилетия. Журналистът подготвя колонката му в холандския вестник "Де Телееграаф", която е непрестанно в страниците на вестника всяка седмица от средата на 90-те насам.
Той бе съавтор и на двете му автобиографии, втората от които влезе за печат в деня, след като си отиде от света.
Ето как го описва Де Гроот - и как разказва за последните месеци с приятеля му, докато са подготвяли втората книга.
"Йохан бе човек, който винаги имаше какво да каже. Едно нещо научих до него през годините. Кройф не просто казваше нещо. Той искаше да предизвика реакция с думите си. Веднъж разкритикува един данъчен закон в Нидерландия, като директно атакува министъра на финансите. Такъв бе статутът на Йохан, че го промениха за месец.
Всеки знае какъв феноменален играч и треньор бе. Идеалист, пионер, бунтовник. Но малцина знаят, че бе чудесен човек. Фондацията му и институтът за изследвания на здравето на спортисти са наследството от това. Той искаше да е вдъхновение за хората. Да промени стереотипа на това, че който е във футбола е "глупак". А на самите играчи да даде възможности да имат път и след кариерата на игрището.
Не спирахме да обсъждаме нови предизвикателства.
Първият ни разговор по съдържанието на книгата бе на 27 декември 2015-а, след като той бе минал три сесии химиотерапия. Физически бе в крехко състояние, уязвим и нестабилен. Затова направихме графика така - отивах сутрин в дома му в Барселона, говорихме по два часа. Обядвахме, след това два часа сиеста - следобедна почивка. Завършвахме деня с разходка и двучасов разговор по книгата, преди да изпием по чаша червено вино.
Йохан ясно ми даде да разбера какво ще е посланието на тази книга. За 15 минути извади есенцията на живота си на показ пред мен, както само той можеше.
"Аз нямам образование с диплома от колеж. Научих всичко от личен опит." След което ми разказа живота си. Написах го същата вечер и му го дадох да го прочете. "Перфектно, продължавай така!", каза ми само. Това бе единственият текст от книгата, който поиска да види.
Ако сте чели "My Turn" - въпросната автобиография, публикувана след смъртта на легендата, сте видяли, че книгата започва именно с тези думи. Ако не сте я чели, препоръчваме ви да го направите. Тя е за много повече неща в живота, отколкото за футбол и спорт.
Продължава да говори Де Гроот:
Времето не ни беше приятел. Трябваше да бързаме и да сме ефективни. В един момент събрах 12 часа записи от разговорите ни. Трябваше да направя така, че читателят да чувства, че им говори самият Йохан. Всичките ни срещи с разговори бяха между 27 декември и 2 март. Той бе невероятно позитивен. Както винаги, откакто го познавам, гледаше в бъдещето. Не се интересуваше особено да говорим за голове и мачове от миналото. Идеята му бе да предаде това, което сам е научил от личния си опит.
В най-трудните и тъмни моменти от живота му, той ставаше най-позитивен и креативен. Около 1992-ра имаше сериозни проблеми със сърцето, като е чул дори предвиждане на лекари, че няма да доживее дълбоки старини. През 2012-а, точно 20 години по-късно, на неговия рожден ден го питах: Е, как ти се струват тези думи сега? Той отвърна с усмивка: "Май успях да поживея, а?". До последните дни планираше бъдещето и гледаше напред. Мислеше за нови предизвикателства и възможности.
Последният ми ден с Йохан бе 2 март 2016-а. В следобедните часове отидохме при Макс Верстапен, млад нидерландски пилот от Формула 1, който правеше тестове на пистата в Каталуня. Двамата си говориха, а въпреки разликата в годините, просто се усети, че си пасват и се разбират от едно изречение. След това Йохан се отдаде и на традиционната за него сиеста, а после седнахме да обсъдим последните детайли по книгата.
Съпругата му Дани влезе и донесе испанска кава (местно вино), препечени филийки, хайвер, сьомга... След което дойдоха най-ценните моменти от приятелството ни. Тримата си говорихме до късно. До след полунощ. Беше невероятно изживяване. Той имаше нужда от Дани повече от всякога в онези дни. Говорихме за живота, за дребни неща, за познати хора, за ролята им в ежедневието около нас. Тези моменти никога няма да забравя. Те са най-важните в цялата история на приятелството ни. Това бяха няколко часа с един физически уязвим и крехък Йохан, както и с вечно силната, но и много чувствителна Дани.
На 23 март се чух с нея и усещах, че нещата са много зле. Ден по-късно Йохан затвори очи за последен път. 18 месеца страдания и битка с болестта свършиха. За този период той пазеше своите проблеми зад стените на дома си. Не искаше обществото да знае, хората да говорят, светът да обсъжда. Много неща за него не се знаеха.
Например това, че Кройф отдавна се бореше. Много по-отдавна, отколкото хората знаят. През 2014-а го поканиха на един симпозиум, организиран от Нидерландската федерация. Започна силно и със замах, но речта му някак угасна, едва говореше. Вестниците го критикуваха - "Кройф не каза нищо, защо е дошъл"? А кой от тях знаеше, че в този ден прави микроинфаркт? Той не каза. Не се оплака. Ден по-късно събра сили и отиде на тренировка на Аякс. Не бе принуден, не бе "ангажимент". Така искаше. Едва, след като се прибра в Барселона, Дани настоя да идат в болницата и там откриха проблема със сърцето. Остана три дни в интензивното отделение. Беше невероятен характер.
Изкарах с Йохан хиляди часове в разговори за футбол. Веднъж се качих с него в лондонското метро. Хората го гледаха изумени и невярващи, но... той не бе се возил на метрото и искаше да го види. Радваше се като малко дете, а наоколо хората зяпаха и опитваха да му стиснат ръката.
Говоря ви за човек, който по 23 часа и 59 минути от денонощието не искаше да приеме, че е Йохан Кройф. Интересуваше го само да е важен за семейството си, не за обществото и публиката. Искаше да вдъхновява с делата и думите си, защото усещаше, че има много знания и опит в себе си."
И го направи.
Днес футболът е като църква, построена от Йохан, в която мнозина "се молят". Барселона и Аякс са двата клуба, повлияни изцяло от неговата философия. Те са изградени от основите до покрива с "кройфизъм". Треньори като Пеп Гуардиола, Роналд Куман, Еузебио, Луис Енрике, Хулен Лопетеги, Михаел Лаудруп, Ернесто Валверде печелят Шампионска лига и титли в различни страни. Спортни директори като Хулио Салинас, Чики Бегиристайн, Андони Субисарета и синът на Йохан - Жорди, управляват някои от най-големите клубове в Европа.
Това са учениците на Кройф. Микел Артета, който сега пое Арсенал, е ученик и последовател на Гуардиола. Трето поколение "кройфист", един вид.
"Мислих си, че разбирам и знам всичко за футбола - обича да повтаря Пеп. - Докато не срещнах Йохан."
Такъв е ефектът му върху хората. Като играч спечели всичко, без да успее да стигне до световната купа с великия отбор на Нидерландия от 70-те. Един загубен финал и едно първенство, което пропуска заради семейството си. В книгата, за която по-горе разказва Де Гроот, тази история я има.
Въоръжени похитители нахлуват в дома му в Барселона и опитват да отвлекат него и Дани, като е истински късмет, че са подплашени от съседи и избягват. Стресът е огромен и семейството живее с 24-часова охрана, под постоянно полицейско наблюдение. В тази обстановка, Йохан решава, че никое Световно първенство не може да го накара да пътува и да остави Дани и децата си у дома. И не заминава за Аржентина 1978.
Има и истории, които в книгата са спестени, но са разказвани от неговите ученици, приятели и футболни съратници.
Например тази от Христо Стоичков, който припомня как Луис ван Гаал, дългогодишен противник на Йохан по много въпроси, влиза в съблекалнята на Барселона и казва, че "там мирише на Кройф". А в отговор играчите, на които Ван Гаал току-що е станал треньор, отвръщат: "Така мирише победата!".
Такова е влиянието му върху тези, с които е работил. Има и много врагове през годините, но почти всички идеологически битки спечели с аргументи и факти на терена. И продължава да ги печели, защото неговият футбол и днес намира начин да триумфира, в изпълнение на последователите му.
Меси, Иниеста и Шави - Барса на фантазиите от края на миналото десетилетие, са продукти на Ла Масиа и кройфизма. Аякс, който изуми Европа миналия сезон - също.
"Да се играе футбол е много просто, но най-сложното е да се играе прост футбол", беше любимата му фраза.
И описваше това как той винаги имаше какво да каже. За всичко. Не просто, за да се чуе гласът му, а да се чуе какво казва.
Та, в този дух, може би е добре да завършим с някои от непреходните му фрази, днес поставяни по стените на не една и две академии за млади таланти по света. Особено на стадионите на Аякс и Барса, където има и негови статуи.
Ето някои от тях:
"Намирам за ужасна практиката да се отхвърлят таланти заради данни от компютърна програма. Ако се базираме на сегашните критерии, трябваше да бъда отхвърлен от Аякс. Когато бях на 15, не можех да ритна топката на повече от 15 метра с левия си крак и може би на 20 с десния. Моите качества като техника и поглед нямаше как да бъдат засечени и измерени от компютър."
---
"Защо да не биете по-богат клуб? Никога не съм виждал торба с пари да бележи гол."
---
"Качеството без резултати е безсмислено. Резултатите без качество са скучни."
---
"Където и да отида, хората ми говорят колко съжаляват, че не спечелихме онзи финал с Германия през 1974 г. Нашият тотален футбол обаче е обичан и днес, а съвсем не съм сигурен, че щеше да бъде така, ако бяхме спечелили."
---
"В някакъв смисъл вероятно аз съм безсмъртен."
Няма по-добър финал.
За футбола, Йохан, ти наистина си такъв.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}