Българският национален отбор по футбол стартира по успешен начин участието си в турнира Лига на нациите и сякаш за първи път от доста време затваря пауза за международен футбол с по-скоро положителни емоции, и доза оптимизъм.

Особено в последните две години нещата бяха изключително притеснителни. След подобни паузи трябваше да анализираме защо не бием Гибралтар или защо втора година търсим победа в официален мач.

Но поне днес няма причина темата национален тим да е в негативна светлина.

Отборът ни стартира в турнира с 0:0 като символичен гост на Беларус - мач, който при всички положения заслужаваха да спечелят с оглед многото създадени чисти положения. А вчера бе победен отборът на Северна Ирландия с 1:0 в Пловдив.

Ще кажете, че победи над подобни съперници трябва да са задължителни и рутинни, а също така, че 4 точки срещу тях в никакъв случай не трябва да са повод за някаква еуфория. И вероятно ще сте прави. Проблемът е, че в последните години представянето на националния ни отбор стигна до ниво, в което четири точки за два официални мача бе равносилно на подвиг.

Показателен е фактът, че вчера националите спечелиха първия си официален мач от две години насам. Две години, в които бяхме побеждавали само Кипър и Танзания в контроли.

Да започнем от това, че вчера на "Колежа" имаше 14 300 души. Най-голямата домакинска подкрепа за отбора от пет години насам, когато в София гостуваше Англия. 

И дори тогава, въпреки името на съперника и звездите в редиците му, "Васил Левски" бе наполовина пълен и бройката зрители не бе много по-голяма от вчерашната.

Предишният друг случай, когато над 10 000 човека гледаха на живо мач на националите в София бе през октомври 2017-а, когато 12 920 билета бяха продадени за домакинството срещу Франция. Този отбор спечели световната титла само няколко месеца по-късно.

Снимка: БТА

Вчерашният мач доказа, че когато съперник не е Англия или Франция, няма нищо страшно националите ни да играят извън София, защото очевидно из България все още има хора, за които да присъстват на подобен мач представлява интерес.

Но да се върнем на това, което се случва на терена, където още от дебюта на Илиан Илиев за всички бе ясно, че има значително подобрение на представянето най-вече откъм организация в играта, както и в отношението и раздаването на самите играчи.

Все пак трябваше отнякъде да се започне. А и с оглед наличния потенциал трябва да сме реалисти, защото няма смисъл да се залъгваме за нивото на българските футболисти. То ясно личи от имената на клубовете, за които се състезават повечето от тях, с малки изключения.

Илиев направи така, че противно на всички очаквания не загубихме европейските квалификациите срещу Унгария и Сърбия, които в тези мачове играеха за директното си класиране на Евро 2024.

През лятото не загубихме и срещу осминафиналисти на Европейското като Румъния и Словения, а най-добрите мачове под ръководството на селекционера всъщност дойдоха тогава, когато имаше най-голямо значение - в последните четири дни.

В първите двубои, в които пред Илиев и отбора му имаше ясно поставени критерии и цел - първо място в групата, бяха спечелени четири точки и не бе допуснат гол.

Снимка: БТА

Освен, че е безспорно страхотен треньор, една от причините Илиан Илиев да е много подходящ за поста е, че в последните години той е поставен в много подобна роля на клубно ниво. С доста по-малък ресурс и индивидуален потенциал от конкурентите си в челото, успява да направи Черно море един от най-добрите и трудни за побеждаване тимове у нас.

Подобна изглежда и работата му в националния тим до момента. С наличния ресурс, за който споменахме, че не е най-стряскащият в Европа, той успява да направи България един много труден за побеждаване състав.

Ако върнем лентата назад ще си спомним, че за последните 10 години националният имаше подобен облик при Петър Хубчев, когато философията бе същата. Именно при него със силно представяне в Лигата на нациите стигнахме до бараж за Европейско, а също така при него бихме Нидерландия и Швеция в световни квалификации, измъчихме и бъдещия световен шампион Франция в София.

Селекционерите след това сякаш не осъзнаваха, че модерните разбирания за футбол от Западна Европа са неприложими в национален тим с лимитиран потенциал. Сложните и атрактивни схеми на игра водеха до разочарование след разочарование, а стабилизирането дойде със здравия разум и прагматизма, този път приложен от Илиан Илиев.

Вчера видяхме един умен национален отбор, който отлично знаеше в какво е по-добър от северноирландците, а също така - къде е уязвим и от какво трябва да се пази. Мачът бе проведен перфектно и дори смяната на схемата в 78-ата минута, когато националният тим заигра с трима бранители, не се отрази на представянето и солидната постройка.

Странното е, че нашият отбор изглеждаше по-коравият и агресивен от двата на терена, а обикновено асоциираме Северна Ирландия с точно такива футболни методи. 

Ако принципът на работа на Илиан Илиев продължи да бъде същият, то спокойно може да кажем, че българският национален тим ще е много труден за побеждаване от всеки среден или под средното ниво европейски опонент.

Снимка: БТА

Треньорът приложи доста методи от Черно море в националния и на този етап изглежда те работят.

Твърде далеч сме от истинското европейско ниво на топ отборите, но последните дни дават оптимизъм, че вече мачовете срещу Гибралтар и Литва няма да са повод за срам. Дават надежда, че скоро може да не отчитаме победата над Северна Ирландия у дома като нещо страхотно и значимо, а това ще бъде просто рутина.

Надежда, че тази "ютия", използвайки определението на бившият селекционер Любослав Пенев, ще започне да се отлепя от дъното и поетапно да проправя пътя си нагоре в европейската футболна йерархия.

Защото няма фен на родния футбол, за когото да е приятно да вижда национален тим, който дори не е фаворит в група с Люксембург, Беларус и Северна Ирландия. Никой повече не иска да вижда отбор, който завършва квалификационен цикъл без победа.

Или такъв, който всеки грамотен опонент разнася по терена и побеждава с лекота.

Стартът на Илиан Илиев е позитивен, а след тези два мача всичко освен първо място в Лигата на нациите ще бъде разочароващо.

Снимка: БТА