В дните, в които имаме достатъчно време у дома край телевизор или компютър, а спортни събития на живо няма, на помощ идват класиките. Corner.bg ще ви върне към някои от тях - паметни моменти в спорта, които в задъханото ежедневие обикновено нямаме време да си припомним. Е, сега можем да го направим.

На днешната дата - 6 април, последната ни олимпийска шампионка Румяна Нейкова навършва 47-годишна възраст.

След златото й в гребането (на едноместен скиф) от Игрите в Пекин през 2008-а, България не успя да стигне до нова титла от Олимпиада в следващите пет издания - както летни, така и зимни.

Вече съвсем отчетливото отдалечаване от върховите места в тези надпревари прави постижението на Нейкова още по-значимо. Тя има пълен комплект от медали на Олимпиади, като преди Пекин спечели сребърен медал в Сидни през 2000 година и бронзов в Атина през 2004-а.

След трумфа си в Пекин, състезателката ни по гребане бе обявена за спортист №1 на България, а съпругът й Свилен получи отличието за треньор №1.

"Помня целия ми престой в Пекин, защото той започна с много сълзи. В момента, в който ме заболя кръста, пред очите ми, като на филм, премина абсолютно всичко. От първото ми състезание в лодка до момента.

Казах си: "Това е вече краят. Никога няма да мога да спечеля златен медал. Господ не е отредил да бъда олимпийска шампионка. Толкова много сълзи", разказва Нейкова.

"Тогава в Пекин за първи път се проведоха параолимпийски игри за хора с увреждания по гребане. От германците намерихме един доктор, който бе със "златни" ръце. Стигнахме до финала през всичките гонки, които трябваше да се минат.

В момента, в който се отблъсквах от пристана и Свилен вече започваше да дава последните си напътствия, няма да забравя думите му: "Можеш да станеш олимпийска шампионка, но всичко е в твоите ръце!", спомня си Нейкова в интервю.

Тя започва да се занимава с академичното гребане през 1985 г. в отбора на ЦСКА под ръководството на Верка Алексиева. Първоначално не се състезава индивидуално, а в отбор от две или четири гребкини на лодка.

Първия й успех идва през 1989-а, когато става световна вицешампионка за девойки, а през следващата година е световна шампионка за девойки.

През 2003-а подписва с клуб "Черно море" и там се състезава до края на спортната си кариера.

Участва на летните игри в Барселона 1992 и Атланта 1996. По-късно се ориентира към скифа и печели първия си медал на световното първенство - бронзов през 1999-а. На летните олимпийски игри в Сидни остана втора след беларускинята Екатерина Карстен, като победителката бе определена чрез фото-финиш.

Снимка: БНТ

През 2002 г. и 2003 г. Нейкова спечели златните медали от световните първенства в Севиля и Милано и стана единствената българка с два златни медала от световни първенства по гребане.

На първенството от 2002 постави нов световен рекорд на скиф от 7:07 минути. На олимпийските игри в Атина остава трета, след германката Катрин Рутшов-Стомпоровски и Екатерина Карстен.

На световното първенство през 2005 г. в Гифу (Япония), Румяна Нейкова и Миглена Маркова спечелиха сребърни медали на двойка-скул.

На световното първенство в Мюнхен през 2007 г. Нейкова заслужи среброто. Месец по-късно завоюва и титлата на Европейското първенство в Познан.

На петата й Олимпиада - в Пекин, дойде най-големият успех, шампионската титла на скиф с резултат от 7:22:32 минути.

На шампионата редица злополучни неща се случват на Руми, а травмата я мъчи, но тя докрай вярва, че е време за нещо хубаво.

И то идва под формата на злато. Засега - последно за България от Олимпийски игри.