17-11-2017 20-11-2018

Време за спортна класика у дома: Оригиналният Дрийм Тийм (видео)

Барселона 1992 преобърна всичко в олимпийския баскетбол

18:00 | 31 март 2020 | Редактор : Александър Сотиров 10 3972

В дните, в които имаме достатъчно време у дома край телевизор или компютър, а спортни събития на живо няма, на помощ идват класиките. Corner.bg ще ви върне към някои от тях - паметни моменти в спорта, които в задъханото ежедневие обикновено нямаме време да си припомним. Е, сега можем да го направим.

Време за мен

Днес е ред на един класически отбор, който никога няма да бъде забравен. И на една Олимпиада, която мина под знака на неговите мачове. Очаквайте в следващите дни още такива мигове от спортните архиви.

"Най-добрият спортен отбор в историята". Така го описват както американските, така и международните журналисти.

"Най-добрите баскетболни таланти на планетата земя, събрани на едно място". Така пък го определят от баскетболната Зала на славата в Спрингфийлд, Масачузетс, която носи името на д-р Джеймс Нейсмит. Създателят на играта.

Оригиналният Дрийм Тийм

Това са само част от суперлативите, които летят по адрес на баскетболните национали на САЩ за Олимпиадата в Барселона 1992. Но има едно наименование, което е достатъчно да събере всичко себе си - Дрийм тийм. Отборът-мечта. Единственият такъв отбор. Оригиналният.

Преди Игрите в Барселона американците по традиция се представят на олимпийските турнири с баскетболисти от колежански отбори, а не с професионалисти. През 1989 година обаче Световната федерация ФИБА одобрява правило, чрез което играчите от NBА могат да участват в международни турнири.

Прозвището Дрийм Тийм тръгва от корица на Sports Illustrated през 1991 година. Първите десетима селектирани за отбора са Майкъл Джордан и Скоти Пипън, току що спечелили първата си титла с Чикаго, Меджик Джонсън от Лос Анджелис Лейкърс и Лари Бърд от Бостън Селтикс, които са лицата на NBA през 80-те години, както и редица други звезди. Джон Стоктън и Карл Малоун от Юта, Патрик Юинг от Ню Йорк, Крис Мълин от Голдън Стейт, Дейвид Робинсън от Сан Антонио и Чарлз Баркли от Филаделфия.

Embed from Getty Images

Това не е просто списък с имена. Това е съзвездие.

И все пак, има спорове около състава. Бърд е в последната фаза на кариерата си, докато Джонсън не е играл от година, след като е обявил, че e носител на вируса ХИВ.

Клайд Дрекслър от Портланд е последният професионалист в състава, като е предпочетен вместо Айзея Томас от Детройт. Томас невероятен, но ситуацията е такава - или той, или Джордан. Майкъл заявява, че няма да играе за САЩ, ако Айзея е в отбора. Все пак Томас е лидер на Детройт - отбор, който тероризира Ем Джей по всички възможни начини, особено физически в плейофите, минавайки границите на допустимото.

Селекционер е Чък Дейли, който на клубно ниво води... Детройт. В състава все пак попада и един колежанин - Крисчън Лейтнър от Дюк. Избран за сметка на Шакил О"Нийл от Луизиана Стейт.

Най-добрият мач, който остана скрит

"Това е най-добрият мач, в който съм играл".

Думите са на Майкъл Джордан и не, не е това, което си мислите. Не е мач от турнира в Барселона, а тренировъчна игра по време на подготовката за него. От едната страна са Джордан, Малоун, Юинг, Пипън и Бърд в бели екипи, а от другата - Джонсън, Баркли, Робинсън, Мълин и Лейтнър в сини.

Чък Дейли подканва звездите си да му "покажат какво могат и да оставят всичко на терена". Белият отбор печели с 40:36.

Embed from Getty Images

Иначе звездите от NBA нямат проблеми с класирането за Олимпиадата, печелейки убедително квалификационния турнир на Северна и Южна Америка. Преди Олимпиадата американците тренират в Монако в продължение на шест дни, като паралелно с това играят и контролни мачове с други национални отбори.

Като Елвис и Бийтълс заедно

Американците са обект на невиждал интерес. Това е една от причините те да не са в олимпийското село, където са всички спортисти, а в луксозен хотел в Барселона. Орди от фенове се редят наоколо, надявайки се да зърнат любимците си, а пък ако стане някое чудо - да се докоснат до тях.

"Беше все едно Елвис и Бийтълс са на едно място", обобщава ситуацията треньорът Дейли.

Спокойствието не е единствената причина за "изолацията" на САЩ. Чарлз Баркли признава, че към него и съотборниците му е имало смъртни заплахи, което води до още по-сериозна охрана.

"Не можеше да влезеш в хотела ни без документ със снимка. Дори когато ходехме до басейна, наоколо имаше поне 10 човека с автомати. Беше и смешно - момиче с бански, охрана с автомат, момиче с бански, охрана с автомат. Хората смятаха, че не сме в олимпийското село, защото сме голямата работа, но всъщност всичко бе заради заплахите от терористична група", разказва Баркли.

Embed from Getty Images

Въпреки това Баркли редовно се среща с фенове на знаковата улица "Ла Рамбла" и се разхожда из града без бодигардове, привличайки тълпи почитатели около себе си. Джон Стоктън прави същото, заедно със семейството си, но остава незабелязан.

Невиждано превъзходство

Джордан отклонява предложението на Дейли да бъде капитан на отбора. Отговорността се пада на Бърд и Джонсън, които поделят званието. По онова време тези трима играчи са спечелили 10 от последните 13 титли в НБА, 9 награди за "Най-полезен играч" на редовния сезон и 7 за "Най-полезен играч" на финалите.

Embed from Getty Images

Първата жертва е Ангола. 116:48.

След това идва ред на Хърватия, като Дражен Петрович, Тони Кукоч и компания също не могат да се опълчат на американците. Щатите печелят със 103:70 срещу един от най-силните европейски отбори. Средната разлика, с която САЩ мачка съперниците си е почти 40 точки. По пътя към титлата бъдещите шампиони преминават още и през Германия, Бразилия, Испания, Пуерто Рико и Литва.

В спор за златото на дневен ред отново е Хърватия, но и този път резултатът е подобен - 117:85. 8 победи в 8 мача.

Хърватите за кратко повеждат срещу съперника си с 25:23, но това е всичко за тях. Единствените два отбора, които губят с по-малко от 40 точки срещу САЩ са Хърватия и Пуерто Рико (115:77).

Индивидуалната статистика също е показателна за това колко равномерно разпределени са силите в състава на шампионите. Петима играчи вкарват по 10 или повече точки на мач, а петима други - между 8.0 и 9.5. Майкъл Джордан дори не е топреализатор. Чарлз Баркли завършва като такъв (18.0 точки), докато Джордан е втори с 14.9.

Наследството

Противниковите отбори често не могат да повярват, че са на един и същ терен със звездите от НБА. По пейките на съпрниците има играчи с фотоапарати, които снимат от една ръка разстояние идолите си. По-късно 11 от общо 12 баскетболисти са приети в Залата на славата заради индивидуалните си постижения. През 2010 година отборът също попада там.

В годините след това американците отново сглобяват силни отбори, които обявяват като Дрийм Тийм, но равен на онзи в Барселона няма. От 1992 година насам олимпийското злато в мъжкия баскетбол не е на сметката на САЩ само веднъж.

Embed from Getty Images

Коби Брайънт и ЛеБрон Джеймс веднъж заявиха, че според тях националите на САЩ, участвали в Лондон 2012 биха победили предшествениците си отпреди две десетилетия.

Чарлз Баркли каза, че е избухнал в смях, когато разбрал. Майкъл Джордан категоризира твърдението на Брайънт, че Отбор 2012 ще победи с двуцифрена разлика като "едно от по-малко умните неща, които можеше да направи".

А Лари Бърд обобщи всичко перфектно:

"Да, вероятно биха ни победили. Аз лично не съм играл повече от 20 години. А освен това всички вече сме стари"