Заключителните битки на последния футболен романтик
Биелса няма сили за повече "кръстоносни походи" за спасяване на играта
Марсело Биелса седна на масата в залата за пресконференции на стадиона в Шарлът и нямаше сили дори да говори. Не вдигна очи нито веднъж към репортерите. Гледаше в земята и говореше бавно, тихо - примирено. Човек, който просто няма сили. Уругвай току що бе отпаднал от Колумбия в поредната драма на Копа Америка, на полуфинал.
Мечтата и единствената му цел - да изведе отбора до титлата, е зачеркната. Но не загубата изтощи толкова този футболен великан. Той е уморен от битки, в които опитва да спаси принципите си. Не се получава винаги, но където и да отиде за 34 години кариера като треньор в професионалния футбол, хората го обожават. И оставя следи, големи колкото тези от Йети.
Преди мача с Колумбия Биелса изглеждаше по подобен начин и в залата за пресконференции в Лас Вегас. Някак сконфузено и почти като извинение обясни, че победата над Бразилия на четвъртфинала е дошла "по уругвайски" - не по начина, по който трябва да играе отбор на Лудия. Така го наричат - Лудия Марсело Биелса.
Последният футболен романтик изглежда се е предал и знае, че битката му е обречена. Той нареди невероятен монолог между четвъртфинала и полуфинала, като каза неща, които не сме свикнали да чуваме в последните години, в които само излъскват пред очите ни "продукта", в който се е превърнала играта.
"Футболът става все по-малко атрактивен, въпреки че го гледат все повече и повече хора. Това, което направи тази игра привлекателна за целия свят преди време, днес не е приоритет. И така футболът върви само надолу, като този процес е доста бърз. Това е само бизнес. Бизнесът се интересува от броя хора, които гледат. Не от това, което гледат.
След няколко години играчите, които си заслужава да бъдат гледани, ще останат още по-малко. Съвсем малко. Играта ще носи още по-малко удоволствие. Футболът не е петминутни избрани моменти в едно видео. Футболът е средство за културно изразяване, начин за идентификация за хората. Футболът е обща собственост. Той е на всички.
Бедните хора по света - а те са страшно много - нямат възможност да си купят много неща. Но това, което имаха и ги правеше щастливи, беше футболът, който имаха свободно. Сега той не е безплатен и свободен, нямат го вече. Достъпът им до него е ограничен, а футболът за мнозина е последното нещо в живота, което им дава усещане за щастие."
Това е само част от монолога. Но нямаше огън в Марсело. Наистина ли се е предал?
Близки до него твърдят, че Уругвай ще е последната му треньорска работа. Вероятно след Мондиал 2026 ще приключи с професията. Тогава ще е на 71. Живот, даден изцяло на футбола. Започва като 19-годишен професионален играч в Нюелс Олд Бойс, в родния му Росарио. През 1982-ра, едва на 27, приема да е скаут на клуба.
Няма възможност да играе повече, едното му коляно не понася натоварванията. На 35 поема първия тим на Нюелс и обръща с главата надолу аржентинския футбол. Печели две поредни титли, като изпреварва Бока и Ривер. Грандовете го искат за треньор, аржентинците настояват да поеме националния отбор. Но това не е човек-кариерист. Това идеалист, каквито все по-малко има вече около нас. Не само във футбола.
Прякорът Лудия се ражда още в Нюелс. Пита един от играчите си преди дербито на града с Росарио Сентрал: "Колко точно искаш победата?! Какво си готов да жертваш за нея?! Преди такъв мач ти трябва да си готов да дадеш един пръст на ръката си за победата! И сам да ми донесеш ножа, с който да го отрежа."
Тактически - педантичен, невероятно отдаден, работещ в детайли и с усилията на начинаещ, дори днес на 68. Работохолик, който иска съвършения футбол от своя отбор. Габриел Батистута разказва за престоя му като национален селекционер в началота на века:
"Не спеше. Лудия просто не спеше. Пътувахме за гостуване, а той в самолета четеше анализите на съперника. Не бе наел апартамент в Буенос Айрес, живееше на базата на националния отбор в най-обикновените възможни условия. Мислеше само за футбол и за отбора. Футболната му лудост е заразна, всички бяхме готови да умрем на терена за този човек."
Не успя с Аржентина, въпреки че се класира за Мондиал 2002 с рекордни точки. Там се провали, а две години по-късно загуби и финала на Копа Америка, въпреки че спечели олимпийско злато за страната. Веднага след това подаде оставка - както винаги го е правил, ако не е доволен какво е свършил.
През 2007 г. в Чили една новина се празнува, сякаш е спечелена световната титла. Биелса е обявен за национален селекционер. Променя всичко - от играта на първия тим, до начина, по който мислят чилийците за футбол. За няколко години превръща тима във фактор, но напуска - естествено, причините са, че не се разбира по ред въпроси с федерацията.
А нещата или ще се правят изрядно и перфектно, или няма да се правят с Биелса. Обиколил е всяка академия за таланти в страната. Познава всяко дете от отборите до 16 и 18 години поименно. Ходи на мачове на тимове от втора лига дори. Но не му харесва как се управлява футбола в страната и си тръгва на прага на големите успехи. След него Чили печели два пъти поред Копа Америка, а това е неговият състав. Дори лидерите Алексис Санчес и Артуро Видал го признават - Лудия направи това.
Отиде в Атлетик Билбао, където и днес го бототворят. През сезон 2012-13 г. тимът стигна финал за Лига Европа, който загуби от Атлетико Мадрид. Но по пътя разби грандове на континента.
Особено паметни бяха двете победи над Манчестър Юнайтед на сър Алекс с 3:2 навън и 2:1 у дома. Лекции по футбол. Фъргюсън каза тогава, че не е виждал отбор да играе толкова смело на "Олд Трафорд" в европейски мач през целия му престой в клуба.
Тръгна си и от Билбао, въпреки че бе станал един от местните. И от Марсилия си тръгна, въпреки че трибуните на "Велодром" и днес пеят името му.
Толкова завладяващ и запомнящ се бе футболът на ОМ, когато Лудия бе в града.
В Лацио пък изобщо не започна. Подаде оставка 12 дни след обявяването му за треньор, като дори не стартира подготовката за сезона. Написа писмо до шефовете на клуба и до тифозите, в което обясни: Такъв непрофесионализъм не е очаквал, от 7 цели, които са поставени на трансферния пазар, за седмица Лацио изпуснал и седемте. И продал най-силния си играч. Биелса отказа да работи в такава обстановка.
Ако днес приемем, че еталон в професията е Пеп Гуардиола, то трябва да знаем една история. През лятото на 2008 г., когато току що Пеп е назначен да води Барселона, той се качва на самолета и отива в дома на Марсело Биелса в Росарио. Говорят цял ден и цяла нощ, според съпругата на аржентинеца, прекарали са 14 часа в разходки из огромните градини и на верандата на къщата.
Пеп и днес твърди: Това, което е получил тогава, е базата на целия му успех. А Биелса казва: "Гуардиола е най-добрият в света. Идеите му са безумно гениални и почти винаги сработват. Той има изключителен интелект. Почетино и Симеоне също са страхотни, имат собствен уникален стил и ги поздравявам за работата им. Не виждам много от моите идеи в нея, но това е техен избор. Те сами си пробиха път до върха в професията и това е достойно за уважение. Пеп е на върха, защото той вижда футбола по правилния начин, успява да го приложи, а едновременно с това и да печели."
А това не е лесна работа. Биелса цял живот не нарушава принципите си (вероятно до онзи четвъртфинал преди дни, когато Уругвай заигра като Уругвай и спря Бразилия). Но не печели много трофеи. Вероятно и, защото, никога не е работил с грандове.
Пристигна в Лийдс през лятото на 2018-а и промени коренно клуба, който тогава бе във втора лига на Англия - Чемпиъншип. Легенди се разказват за човека, който отказва голяма къща в предградията, а се настанява в апартамент на 300 м от базата. Ходи пеш сутрин и вечер. Отдаден е изцяло на отбора и играта.
В първия си ден в Лийдс, Биелса задава евъпрос на спортния директор Виктор Орта: "По колко часа се налага да работи на един редови фен на нашия клуб, за да си плати билет за мача в събота?" Набързо го изчислиха според надницата и цените на билетите да домакинствата - около три работни часа като за този регион на Англия.
Мениджърът кара играчите три часа да правят оборка и да събират отпадъци в и около комплекса Торп Арч. Иска да им покаже какво са три работни часа в реалния живот. Да им даде урок. Да видят какво усилие правят хората, за да дойдат да ги гледат и колко много значи за всеки фен този билет, изработен с пот на челото.
Орта не спира дотук с историите. Тази за интервюто за работа е потресаваща.
В първите дни на юни 2018-а Виктор и другият директор в клуба Ангъс Киниър, пътуват за Буенос Айрес, за да разговарят с Лудия.
"Вашето CV и репутация са впечатляващи, но колко добре познавате спецификата на Чемпиъншип, където играе Лийдс?", питат го.
В отговор Биелса вади един от тефтерите, които пълнят износената му чанта. Отваря и показва - бележките му от мача Бъртън - Болтън миналия сезон. Формации, тактически схеми и промени, смени. Оказва се, че такива бележки има за всеки от клубовете във второто ниво на английския футбол. За целия сезон - 46 кръга, 24 отбора. Лудия казва с точност колко пъти кой отбор е използвал 4-3-3, 3-5-2, 4-4-1-1... И какви са процентите на победа с всяка от схемите на игра. Изумителен обем работа. Отнело му е стотици часове, за да има такава база данни. За Чемпиъншип!
Хората от Лийдс нямат повече въпроси. Просто уточняват кога Марсело да пътува, за да подпише договора си и да бъде представен.
В Лийдс спечели промоция за елита с невероятен стил и резултатна игра, а там се изправяше смело срещу Ливърпул на Клоп и Сити на Гуардиола, опитвайки да ги надиграва.
А една история бетонира реномето му.
Важен мач с Астън Вила дни преди края на сезона, Лийдс се бори за промоция. При 0:0 в 71-вата минута Лийдс вкара. В този момент обаче играч на Вила бе на тревата и видимо бе контузен. Някои играчи спряха и го сочеха, но не и Матеуш Клих, който напредна и вкара. Вила беснееше, а Биелса нареди енергично с ръце на своите - позволете им да върнат гола!
Докато всички на стадиона се чудеха какво се случва, гостите тръгнаха от центъра, отборът на Лийдс не им пречеше и попадението бе върнато - 1:1. Нечувано на такова ниво спортсменство, което стана световна новина.
Ето такъв е. В Уругвай се появи отново с огромните очаквания отборът да заиграе страхотен и офанзивен футбол. Напук на идентичността на този отбор.
Питат го за това още в началото.
"Знам какво е футболът за уругвайския народ. Знам и философията на играта тук - гара чаруа, битка на непримиримост до последен дъх и с всички средства. Да, аз имам други разбирания, но тези също ми харесват. Ще опитаме да направим идеалната смес."
Идеите му са ясни: Атака, атака, атака. Тотален футбол. Тичане, преса, удари и преследване на голове и победа до изнемога, което понякога води със себе си загуба, серия неуспешни резултати и сезони без трофеи. Но никъде не оставя феновете безразлични. Уругвай разби Аржентина насред Буенос Айрес с 2:0 и нанесе първата загуба на световните шампиони след триумфа им в Катар. Надигра ги толкова категорично, че "Ла Бомбенора" стана на крака да го аплодира след края. Нищо, че аржентинско-уругвайското съперничество е вековно.
"Той е изумителен, понякога наистина нямаш какво да направиш - каза с усмивка Лионел Скалони, наставник на Аржентина. - Обичам Марсело и идеите му. Дано един ден отново работи в родината си, а не за друга страна. Ние губим от това."
Гуардиола го нарече "последния футболен романтик", а култът към личността му, особено в Южна Америка, Страната на баските, Марсилия и Йоркшир, където е работил, е направо плашещ. В Лийдс има бирария Марсело Биелса. Стадионът на Нюел носи името на Марсело Биелса, който си е жив и здрав.
Отказва да изневери на принципите си и на виждането си за футбола, което е далеч от модерния маркетингов имидж на играта.
"Ако тръгнеш напряко по диагонал през градината си, ще стигнеш бързо. Ако вървиш по пътеката, на 90 градуса ъгъл, ще се забавиш с няколко секунди. Но няма да стъпчеш нито едно цвете." Една от любимите му фрази.
Не иска отборите му да го правят по лесния начин, иска футбол със стил. Иска всеки мач да се помни, а феновете да се прибират у дома щастливи от стадиона. Това е.
И когато вижда, че вече явно не може да се бори за това, краят май е близо. Ще остане до Мондиала, това е сигурно. След това вероятно епохата "Биелса" приключва. "Кръстоносните му походи" да спасява идентичността на играта го изтощиха твърде много.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}