Един от най-уважаваните автори в българските медии за последните години - Жаклин Михайлов, предлага на аудиторията на Dir.bg мнението си по актуални и непреходни събития. А той е едно от перата в журналистиката, които са свързвани именно с това, имат лично мнение и умеят да го изказват.

Предлагаме ви неговия анализ на ситуацията около битката за власт в българския футбол, която - открита или не толкова открита, се води вече от повече от година около БФС.

Преди няколко дни от футболен клуб Левски излязоха с декларация, която набързо зачеркна едно 40-годишно приятелство и практически обяви война на вечния президент на БФС Борислав Михайлов.

Последва адекватен отговор от централата, който пък показа, че мнението на Левски не е меродавно. Но с тези взаимни нападки сагата не приключва.

Всъщност, че нещо се мъти в дълбоките води на футбола ни пролича още през август, около края на мечтата на Лудогорец за трето участие в групова фаза на Шампионска лига. Тогава в лоялни на футболната власт среди започна открита атака срещу назначения от Борислав Михайлов за шеф на съдиите у нас унгарец Виктор Кашай.

Протежето на Михайлов бе засипано от упреци и обвинения с конкретен повод геноцида срещу българските клубове в европейските турнири. Всъщност "геноцидът" се изразяваше в три червени картона и две дузпи, отсъдени от френския арбитър Беноа Бастиен в полза на Динамо Загреб срещу Лудогорец (4:2).

И Кашай беше "подкаран" както си му е редът с оповестяване на баснословната му заплата, която той - както се вижда от фактите, не заслужава.

Обаче впоследствие се оказа, че мишената явно не е унгарският съдийски началник, а неговият висок покровител от Бояна. И сензационно от същата посока бе нападнат и самият вечен президент на БФС. Появиха се статии по темата, а една от тях престоя около час и половина и бе свалена и изтрита при крайно загадъчни обстоятелства от пространството.

Но стана напълно ясно, че бурята не е в чаша вода.

Задава се голям трус и не случайно най-същественият сегмент от иначе доста баналната декларация на Левски е датата 20 декември. От синята централа на улица "Тодорини кукли" ултимативно поставят този ден за краен срок, в който БФС трябва да внесе по надлежния ред документи за свикване на извънреден изборен конгрес.

Снимка: Bulphoto

А това пък означава, че някъде през февруари той трябва да се състои. До 20 декември остават само 6 седмици и най-вероятно в БФС няма да си развалят коледните и новогодишни празници с излишни резки движения. Но все пак е интересно да се проследи процесът.

Въпросът е дали изстреляният патрон от Левски е халосен или пък ще порази успешно мишената?

Реалната картина сочи, че вече двата футболни гранда на България Левски и ЦСКА са в опозиция. По-горе се прокрадна мисъл, че към тази група може да се присъедини и далеч по-същественият в момента фактор Лудогорец. И тогава вече президентът Боби Михайлов трябва силно да се обезпокои за бъдещето си. Видно е, че му се открива втори фронт с все още неясен противник.

В последната година той успешно се справяше и парираше Димитър Бербатов, но може да се окаже, че на ринга ще излезе нов съперник от супертежка категория. Вече вървят спекулации, че за поста се е приготвил Лъчезар Танев, който е доказал, че залага само на сигурно.

Снимка: Bulphoto

А и Танев е кандидат, който притежава всички достойнства и характеристики за тази престижна позиция. Но се говори, че може да изскочи и друго име, което стои близо до Разград, но работи на висок футболен пост в София. И също може да изгради много силна предизборна стратегия с добри мениджърски идеи за развитието на играта у нас.

Със сигурност на бъдещ конгрес ще участва и вече афиширалият се и официален кандидат Бербатов. И вероятно ще възникне ситуация с балотаж при който Борислав Михайлов ще е сам срещу обединените гласове на другите двама. А да не забравяме, че на последния изборен конгрес той спечели с някакви мижави седем гласа и в доста съмнителни обстоятелства, защото така и не се разбра кой влязъл и кой излязъл от сградата.

Съществува и още една интересна подробност - Боби през февруари ще навърши 60 години и може би това ще се сметне като една пределна възраст за оставане на поста. Самият той премахна от устава ограничението за мандатите, но все пак всяко начало си има и край.

Всичко опира до мотивация, защото Борислав Михайлов е втръснал прекалено много на аудиторията. Опитите му да се модернизира са доста абсурдни, а мечтите му за националния отбор на България - илюзорни. Протежето му Кашай се превърна в сериозен лакмус, че времето му като президент изтича. При всички положения промяната е задължителна с или без Бербатов.

Но следващата 2023-а вече се позиционира за годината на големите размествания в българския футбол.

Очакванията са за нещо по-добро, а вероятно ще се получи ...както винаги.

Снимка: Bulphoto