Живот в кошмар, мистериозна смърт и шампион, когото народът не обикна
Сони Листън бе човекът на мафията, който удряше съперниците като чудовище
Когато те наричат Голямата мечка, още преди да си навършил 20 г., това едва ли е заради навика да обичаш да си поспиваш. Трябва да имаш габарити, които да навяват асоциация с онзи обитател на гората, когото не искате да срещнете очи в очи.
Чарлз "Сони" Листън не се обижда на прякора. Харесвал си го е още като тийнейджър.
Неговото начало като цяло е изключително сложно и обяснява страшно много неща. Краят му обаче е необясним и до днес, а теориите продължават да се вихрят с пълна сила. Смъртта на една от митичните фигури в бокса продължава да е мистерия, но животът му е не по-малко интересен.
Не е ясно кога е роден. Добро начало, а?
Така е записано в официалните му документи на боксьор. "Роден някъде около 1930 г.". Всъщност, както самият Сони Листън обяснява, може би 1932-ра. Къде? Санд Слоу в Арканзас си приписва привилегията да е това място, но... Листън никога не е бил сигурен. Знае се, че има общо 24 братя и сестри. Точно така.
Баща му Тобе е на 50-ина години, когато се ражда Сони. Тогава вече има 13 деца от първата си жена, а малкият е 11-и поред от втората - Хелън. И не е последен, защото след него идва още едно дете.
Мизерията е огромна. Гладни, принудени да работят от 6-7 годишни, децата избират различни пътища за търсене на прехрана. Училището не е сред тях. Живее при баща си, който работи в памукова плантация. От малък и той е на полето. Редовно яде бой от сприхавия Тобе, като белезите от това се виждат и по-късно, когато вече е популярен спортен герой.
Един ден успява да се качи на автобуса за Сейнт Луис и отива в града, бягайки от баща си, боя и плантацията. Няма пари, не знае и адреса на майка си. Сигурен е, че ще я намери и животът му ще се оправи. Тогава е някъде около 13-годишен...
Бърка. Първо - отнема му дни да я намери, като спи по дворове и под мостове. Хелън обаче не е особено трогната и развълнувана. С две думи, посланието е - "оправяй си".
Сони Листън е едро момче, даже твърде едро за възрастта си. Започват да му намират работа кварталните гангстери. Ясно каква. Да сплаши този или онзи, който дължи десетина долара, да е "гръб" при някой дребен обир в местното магазинче.
"В добрите дни изкарвах по 15 долара на седмица, които едва стигаха за ядене", разказва по-късно.
В един януарски следобед на 1950-а Сони влиза в малка закусвалня в махалата с реворвер в ръка, жълто-черна риза под якето и мрачна физиономия. Взима целия оборот - 37 долара.
След 20 минути обират с приятел и газстанция недалеч. Вечерта отива да празнува, без да знае, че полицията вече е разкрила извършителя.
"Крадецът с жълтата риза", както пише в местен малък вестник. Арестуват го на следващия ден и е осъден на пет години затвор в Мисури. На 1 юни 1950-а Сони Листън започва да излежава присъдата си.
И това е най-доброто нещо в живота му до този момент.
"За първи път имах гарантирани закуска, обяд и вечеря - разказва. - Освен това разбрах какво мога със силата си."
По това време вече е достигнал 185 сантиметра и тежи около 91 килограма. Разтегът на ръцете му е над 210 сантиметра, но до този момент не е знаел, че това е от значение.
Преподобният Алоа Стивънс, който е отговорник за спортните прояви в затвора, му предлага да тренира бокс. Има условия за това, заличка и уреди, както и ринг, ръкавици и треньор. Сони започва, харесва му, идва му отвътре. Скоро Стивънс урежда спаринг с бивша местна знаменитост в бокса, който издържа два рунда срещу затворника.
Листън удря като парен чук. Толкова е мощен, че не се налага да боксира дълго и да търси тактика. Два-три удара и противникът е в несвяст.
Пускат го от затвора след 2 години от присъдата, а той решава да се отдаде на аматьорски бокс в местен клуб. Не му се получава. Мафията, защото се оказва, че са именно това, от гангстери в Мисури, се заема да направи от него професионален боксьор. Чули са за свръхсилата му и уменията в ринга, показани зад решетките.
Първият му професионален мач продължава 33 секунди. Противникът е в окаяно състояние, изнасят го от ринга. Треньорът му Джони Токо нарича Листън "машина за убиване". Следват няколко победи, преди през 1956 г. "тъмната страна" отново да вземе връх.
След празненство удря един юмрук в лицето на полицай и му взима пистолета. Арестуват го, но не стига до затвора - вече е популярен в региона, разминава му се. Девет месеца работи в местна фабрика, това е наказанието, заменило решетките. Кариерата му изглежда приключена.
Листън е тежък характер, следите по лицето и душата му от боя като дете, получаван у дома, така и не зарастват. Търси ново бягство, както едно време, от памуковите полета. Отива във Филаделфия, която е един от центровете на бокса в онези години в Щатите.
Няма как да избяга обаче от Джон Витале, който е един от босовете на гангстерските среди в Сейнт Луис. Намира го и във Филаделфия. Целта му е ясна - Голямата мечка, както вече го наричат около бокса, трябва да се прицели в световната титла. А хората на Витале около него - в парите, които това може да им донесе.
През 1958 г. се завръща на ринга, като връзките на гангстерите от Сейнт Луис му осигуряват цели 8 боя в рамките на календарната година. Побеждава във всички, като се бие в Чикаго, Сейнт Луис и дори Маями. Страната говори за огромния тип, който смазва съперниците. Само Берт Уайтхърс издържа всички 10 рунда и не пада в нокаут от споменатите 8 мача.
Следващите години са успешни, но не е лесно да стигнеш до мач за титлата в онези времена. Чак след 33 боя, Сони Листън се явява срещу шампиона Флойд Патерсън в Чикаго, за да опита да му вземе титлата. Хората на Витале потриват ръце - това е първият мегамач на техния боксьор, ще падат големи пари.
В деня на двубоя вестниците в Щатите пишат, че "претендентът няма скоростта и движенията по ринга на шампиона". Описват го като грамаден и тромав боксьор. Някои минават границата, припомнят миналото му и това, че е неграмотен. Не е ясно дали по това време още е така, но при излизането от затвора Сони не може да чете и пише, свидетелства преподобният Стивънс.
Кой знае дали тези предвиждания и отношение в медиите не са били необходимата доза свръхмотивация. Но фактите са, че в онази вечер в Чикаго, Сони Листън смазва Патерсън и го сваля в нокаут 2:06 минути след началото на първия рунд. Поразяващ удар с лявата ръка довършва шампиона. Това е първи случай в историята претендент да нокаутира в мач за титлата нейния притежател преди първия гонг.
Светът говори за това "чудовище". Голямата мечка е звезда, но... не е народен любимец. Резервирани от наученото за миналото му, хората някак не приемат този човек за свой спортен герой. Доказателството идва веднага и го удря тежко.
По пътя към Филаделфия, Сони си подготвя кратка реч с помощта на екипа си - опитва да я наизусти, за да я каже на летището. Раазбирате колко е трудно, когато си неук. Уверяват го, че ще го чакат хиляди фенове от града, негови фенове.
Има само десетина репортери и няколко служители на аерогарата. Няма фенове. Един от журналистите, присъствали на посрещането - Джак Макини, пише по-късно: "Гледах реакцията на Листън. Той бе шокиран. Очите му сякаш потънаха някъде, затвори се в себе си и не каза нито дума. Гледаше наоколо, не видя никого и сякаш това го удари по-тежко от всеки юмрук на съперник."
Година по-късно тълпата освирква Сони, който нокаутира отново Патерсън в реванша. Този път му отнема 2:10 минути в първия рунд. Но това е непопулярен шампион.
"Знам, че не ме обичате. Но ще трябва да почакате, докато някой ме бие", е реакцията му след победата.
По това време в пресата излизат и скандални неща за широката публика. Контрактът на Листън е с нечуван от никого импресарио на име Франки Карбо. Оказва се, че е бивш наемен убиец за фамилията Лукезе, която е изключително силна от Ню Йорк до Калифорния.
Един от големите бизнеси е уреждането на спортни състезания и изнудването на звезди от различните спортове. Или поне - така се говори, няма нищо официално, разбира се.
На ринга репутацията му е страховита. Никой не иска да се бие с него, защото има страх, че човекът изобщо не си знае силата, не спира да удря до последно и може да убие някой опонент. "Горила", го наричат. Карбо и Витале тръбят чрез своите хора в медиите, че това е най-големият шампион в историята и никой не може да го победи.
Самият Листън страда с демоните си, често спира да тренира активно. Единствено у дома е друг човек от арогантния побойник, когото светът познава. Със съпругата му Джералдин са заедно от 1950-а, когато още не е влязъл в затвора.
Отношенията им остават странни до края на дните му, след като биографът Пол Галендър пише за него, че "е баща на няколко деца, но нито едно не е от Джералдин". Заедно с нея отглежда дъщеря, която тя има от предишна връзка, освен това осиновява малчуган... Грижовен е със съпругата си и децата у дома.
Но често не е у дома. Жена му знае, че не е в библиотеката, разбира се. В средата на гангстерите, сред много момичета, които му се възхищават...
"Непобедимият" няма съперник, за да защити титлата. Всъщност, появява се някакъв нахалник от Кентъки - 22-годишен, нахакан и напълно неопитен. Името му е Касиус Клей.
Прогнозите са за бърза победа на шампиона. Не се оправдават. В нощта на 25 февруари 1964 г., светът вижда един от най-странните мачове за титлата в бокса.
Листън атакува, за да нанесе един от порязаващите си удари. Не успява. Клей е твърде бърз, танцува и удря. След четири рунда претендентът води по точки (както по-късно става ясно), а Сони изплюва предпазната гума от устата си в яда си.
След шест рунда шампионът изглежда гроги, за което влияние оказва слабата подготовка. Както и травма в рамото, получена дни преди боя. Въпреки нея го карат да излезе на ринга. Гонгът за рунд 7 идва, но не и Листън. Той не се явява. Касиус Клей вдига ръце - той е новият шампион.
Защо Сони не излезе за седмия рунд? Никой никога няма да разбере. Ако искаха да знаем, щяха да ни го кажат.
15 месеца по-късно губи и реванша, като е нокаутиран в първия рунд, а от трибуните звучат освирквания. Подозират, че и в двата мача, на Сони Листън му е казано как и кога да загуби. Срамът е огромен, не болката от загубите.
Затваря се в себе си, но продължава да е в средите на хора от подземния свят. Виждат го в компанията на Мо Далиц, изключително влиятелна фигура в света на хазарта и ... други бизнеси, които полицията следи изкъсо, в Лас Вегас.
Сони отново излиза на ринга след загубите от Клей, който вече е Мохамед Али. Бие се 14 пъти срещу неособено силни противници. Рядко издържат повече от 2 рунда. Но мач за световната титла вече никой няма да му даде. Репутацията му е завинаги опетнена, а хората го гледат като "гангстер", като някой от лошите.
През пролетта на 1971 г. трябва да се бие с Джордж Чувало, като контрактът е сключен на 31 декември 1970-а. Чувало се хвали на пресата, че има договор за бой с Листън. Без да знае, че това е договор с мъртвец.
На 5 януари 1971 г. Джералдин намира тялото на съпруга си в тяхната вила край Вегас, след като него го няма от Коледа у дома. Тя не се е притеснила, защото и преди се е случвало. Но след 9 дни без никакво писмо или телефонно обаждане, съпругата пали колата и отива. Заварва вестници и бутилки с мляко от поне седмица. В къщата миризмата е остра и силна. На разлагащо се тяло. Сони Листън е мъртъв поне от 6-7 дни.
Сержант Денис Капуто си спомни преди няколко години: "Обаждането дойде от къщата, в която знаехме, че живее Листън. Не знаех за какво е. Къщата беше много хубава, добре поддържана като за вила, в която не се живее постоянно. Нямаше никакви следи от влизане с взлом, нито от оръжие, от боричкане или съпротива. Мъртвият беше по тениска и спортни гащета, без никакви рани по него."
Сержантът вписва в доклада си един плик, по който има следи от хероин. Както и бутилка водка, малко пликче с марихуана и игла. Според Джералдин, всичко това са измислици, освен водката.
Бившият му треньор и голям приятел Джони Токо твърди: "Не съм чувал по-голяма измислица. Сони се страхуваше панически от игли. Дори на преглед при лекаря не даваше да му бият инжекция, инатеше се и викаше. Абсурд сам да си е забивал това нещо в тялото."
"Естествена смърт", произнася се съдебният медик. Най-лесното обяснение, въпреки че в доклада има наркотици, алкохол...
"Как може един още активен боксьор, който след три месеца има бой, просто да падне и да умре", пита съпругата му риторично година по-късно в телевизонно предаване. Не е чудно, че случаят не е раздухан. Сони Листън не е народен любимец, нали помните.
Най-разпространената теория през годините , че мафията се е отървала от човек, който знае твърде много. Може и да е посегнал на неправилното момиче, без да знае кой е мъжът до него.
Кой знае?
Мистерията около смъртта му никога не е разрешена. Животът му също е една огромна история на мизерия и репресия като дете, неграмотност, престъпност, обграждане с неправилните хора и провалянето на един самороден талант.
Шампион само за 2 години, при това - необичан и презиран за произхода му, социалната му среда, връзките с мафията...
Но той е от онези, писали историята на тежката категория. "Ударът му бе като локомотив. Спираш на следващата гара след няколко минути, когато те намери", описваха мощта му.
Живот в кошмар, мистериозна смърт...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}