Олимпийският шампион в спринта на 100 метра от игрите в Атина - Джъстин Гатлин, мечтае за ново злато. След две допинг наказания и дълги периоди далеч от пистата, той е готов да се бори за победата в Токио, дори и след година, когато ще е на 39.

Американецът грабна сребро от последното Световно първенство, както и от последната Олимпиада, а в отсъствието на Юсеин Болт, мечтите му за злато не са напразни.

Макар сам да не е вярвал, че ще се състезава до 40, то той няма да е рекордьор, дори да успее. Защото историята на олимпийските игри има своя шампион на доста по-преклонна възраст.

Да, тук не става въпрос за спорт изискващ сериозни физически усилия, но рекордът си е рекорд. И постижението на шведа Оскар Сван едва ли някога ще бъде подобрено, толкова е впечатляващо.

В началото на миналия век той завоюва олимпийско злато на 64 години и 281 дни. Нещо, което е абсолютно немислимо в днешни дни и напълно професионалния модерен спорт на суператлети.

Оскар Гомер Сван е роден през 1847-а, а по време на игрите в родната му Швеция през 1912-а, печели рекордното злато в стрелбата.

Всъщност официалното название на дисциплина е "стелба по бягащ елен". Тя си има различни разновидности - с един или с два изстрела, както и отборна надпревара.

За ваше успокоение, не става въпрос за истински елени, а просто за движеща се мишена, във формата на красивото горско животно.

На движещият се дървен елен е имало прикачени три малки кръгли мишени с различни размери, всяка от тях носеща различен брой точки на участника, който е имал 4 секунди да стреля по една от 100 метра разстояние.

Е, Оскар Сван е бил най-добрият в това, като за стартиралата си на 60-годишна възраст спортна кариера, той печели 6 олимпийски медала, три от тях златни.

Това го превръща в един от най-успешните шведски участници на лятна Олимпиада изобщо.

Да, докато не навършва 60, стрелбата и ловът са хобита на господин Сван. Шведски аристократ с дълга брада, бомбе и бастун, който е тренирал за Олимпиадата с лов на истински елени в горите на родината си.

През 1908-а в Лондон той печели два златни медала, в отборната надпревара и в индивидуалната. Четири години по-късно в Стокхолм грабва злато в отборната надпревара, с което поставя недостижимия си рекорд.

И при двата отборни златни медала, редом до него е и синът му Алфред, който завършва кариерата си с девет олимпийски медала, с което е един от тримата по-успешни спортисти на Швеция от баща си Оскар.

Но рекордът за най-възрастен шампион не е единственият, който Оскар Сван държи. Осем години по-късно, след края на Първата световна война, той участва и на игрите в Антверп.

В деня на отборната дисциплина Сван е на 72 години и 280 дни, като Швеция стига до сребърния медал.

Така това е освен най-възрастният шампион, най-стар медалист и изобщо участник в олимпийска дисциплина. Той възнамерява да участва и през 1924-а в Париж, но се разболява, а три години по-късно умира на 79.

Рекордът му обаче продължава да живее, вероятно завинаги.

Въпреки, че преди 4 години в Рио де Жанейро постижението му за най-стар участник на Олимпиада трябваше да бъде подобрено.

Японският ездач Хироши Хокецу възнамеряваше да участва на 75-годишна възраст, но в последния етап от квалификациите за игрите, конят му се разболя и Хокецу бе принуден да се откаже. Според специалистите, той щеше да успее да се пребори за квотата.

Така японецът изостави мечтата си да бъде най-старият в историята, а остава едва №3 в тази класация.

Това място му отрежда участието в Лондон 2012 на 71-годишна възраст.

Номер едно е Оскар Сван, а втори е австрийският ездач Артур фон Понграц, който на игрите през 1936-а е току що навършил 72.