И докато единият продължава да пише история в биатлона, другият остава в нея, като най-великият ски бегач на всички времена и вторият най-титулуван олимпиец. 

Бьорн Дели е роден на 19 юни 1967 година в 20-хилядното норвежко градче Елверум. Майка му Бьорг и баща му Ерлинг са учители. Семейството има и дъщеря Хилде. 

Малкият Бьорн се качва на ски още на 3-годишна възраст. В Норвегия това е традиция, а ски бягането е спорт №1. Първоначално с него се занимават майка му и баща му, а сериозни тренировки момчето започва едва на 14-годишна възраст. Дотогава активно се занимава с катерене, каране на каяк и футбол, разбира се. Но талантът му, като ски бегач, е забелязан и четири години по-късно Бьорн Дели е на Световното първенство за юноши, където завършва четвърти в 30-километровата дистанция. 

За първи път младият норвежец е повикан в националния отбор за Олимпиадата в Калгари през 1988 година. Но...е резерва и не взима участие в нито едно състезание.

"Това беше ужасно...Да си на Олимпийски игри и да не бягаш. От нетърпение за тези дни свалих 3 килограма, но стартов номер така и не получих", спомня си Бьорн Дели. 

Легендата споделя, че именно Калгари се превръща в повратната точка, провокирала огромната му жажда за успехи. И Бьорн Дели се хвърля в тежки тренировки. 14 занимания седмично, повече от 800 часа годишно. Отделно са силовите тренировки - три пъти седмично. 

През януари 1989 г. 22-годишният норвежец дебютира в старт от Световната купа и се класира 11-ти на 15-километровата дистанция в свободен стил в руския ски център Кавголово. 11 месеца по-късно Дели вече е на върха - печели първото си състезание за Световната купа. 

Години на доминация

На Световното първенство във Вал ди Фиеме през 1991 г. Бьорн Дели печели първият си златен медал, като побеждава шведската легенда Гунде Сван в дисциплината 15 км. свободен стил. 

Това е първи златен медал от световно първенство за Норвегия в индивидуална дисциплина след победата на Одвар Бра в същата дисциплина в Осло през 1982 г. На дебютното си Световно първенство Дели пробягва и най-бързия пост за норвежката щафета. Титлата му на 15 километра е донякъде неочаквана за специалистите, тъй като Бьорн е много млад, неопитен и все още неизвестен. 

Година по-късно обаче започва господството на норвежеца, станал известен с прякорите си "Експресът от Нанестад" и "Rocketman". Дели печели първата си Голяма Световна купа, а на Олимпийските игри в Албервил прибира 4 медала - сребърен на 30 км. и три титли - в преследването 10+15 км., в щафетата и в най-желаната и тежка дисциплина - 50-те километра. На финала на щафетното бягане, Бьорн Дели пресича финалната линия с гръб, след като печели с разлика от повече от минута и половина.

Попитан от журналисти с какво се храни, норвежецът отговаря: "Предпочитам норвежката кухня в различни варианти. Ям много хляб, картофи, риба и месо. Освен това пия много вода и подкрепителни напитки - около 2-3 литра дневно. Но за мен е важно храната да бъде вкусна. Никога не ям нещо, което не ми харесва, дори ако е считано за полезно". 

През следващите 7 години Бьорн Дели ще спечели още 5 пъти Голямата Световна купа, а на домашната Олимпиада в Лилехамер през 1994 г. ще добави към колекцията си още два златни и два сребърни медала. Единият от сребърните медали обаче е в щафетата 4х10 километра. И докато за някои спортисти второто място на Олимпийски игри е щастие, за Дели този сребърен медал носи огорчение.

"Най-унизителното ми поражение бе на олимпийската щафета през 1994 г. у дома - в Лилехамер. На самия финал отстъпих на италианеца Силвио Фаунер с четири десети от секундата при финалния спринт. Ако това бе индивидуално състезание, щях да бъда по-малко разстроен. Но заради мен моите трима колеги останаха без златни медали. И то пред очите на над 100 000 души по трасето и на трибуните и на още милиони пред телевизионните екрани. 

Паднах след финала и дълго време не можах да стана заради обида и срам. Виновна бе моята алчност в предното състезание, когато се втурнах като разярен ягуар и направих половин минута разлика, а трябваше да съм хитра лисица и да си оставя сили", споделя най-съкровените си чувства норвежецът.

Въпреки разочарованието, най-успешното състезание в кариерата на летящия викинг предстои. 

През 1997 г. отново пред родна публика - на Световното първенство в Трондхайм, Дели печели медал от всяко едно състезание: титли в дисциплините 10 км. класическо бягане, комбинирано преследване на 10+15 км., щафета 4х10 км.; сребърен медал на 30 км. свободен стил и бронзов медал на 50 км. класически стил. 

След края на първенството 30-годишният Бьорн Дели коментира: „Беше като повторение на Лилехамер. За мен е много специално да се състезавам в Норвегия”.

Победителят чака последния

Олимпиадата в Нагано донася още три златни и един сребърен медал в колекцията на норвежеца. Но едно от състезанията, които той печели, ще остане завинаги в историята, не само с победата му, а с невероятния спортсменски дух на шампиона. Дели финишира първи на 10 километра, но остава на финала цели 20 минути, за да....стисне ръката на последния - кенийския бегач Филип Бойт. 

„Целият норвежки тим беше наострил уши към този странен младеж от Африка, който се опитваше да участва в такова състезание. Ние мислехме, че това е твърде интересно и бяхме нетърпеливи да видим как той ще постигне целта си”, коментира Дели.

Самият Бойт разказва, че не е имал никакъв опит с карането върху мокър сняг. Нещо повече, 26-годишният бивш лекоатлет от Африка видял сняг за първи път само две години преди Олимпийските игри. 

"Толкова много пъти падах. Когато се изкачваш, ските се облепват отдолу със сняг и стават като женски високи токчета. Очаквах Дели да стане олимпийски първенец. Първият мъж с 6 олимпийски титли. Вместо обаче да отиде на почетната стълбичка да получи медала си, той трябваше да изчака доста време завършването на състезанието от един кениец. Това бях аз”, спомня си със смях Бойт.

Кениецът и норвежецът стават близки приятели, а екзотичният бегач от Африка дори кръщава едно от децата си Дели Бойт. 


Непланиран край

През август 1999 година Бьорн Дели се готви за предстоящия сезон, но при тежък инцидент по време на тренировка получава контузия на гърба. Въпреки че претърпява серия от операции и дори започва подготовка за Олимпиадата в Солт Лейк Сити през 2002 година, нещата не вървят добре. Година преди игрите в САЩ норвежецът е принуден да сложи край на кариерата си, шокирайки цяла Норвегия. 

Rocketman окачва ските с 12 олимпийски медала - 8 златни и 4 сребърни, 9 световни титли, 5 сребърни и 3 бронзови медала от Световни първенства и 6 големи Световни купи. 

Постиженията му, заради които дълги години бе считан за най-великия олимпиец на всички времена, бяха подобрени преди 4 години в Сочи, когато друг гениален норвежец - легендата в биатлона Оле Ейнар Бьорндален спечели своя 13-ти олимпийски медал.