Разликите с най-големите битки ще е очевидна в Корея и опасенията са, че този път тази изключителна арена на страсти ще разочарова, поне на фона на последните няколко турнира.

Причините - НХЛ не пусна играчите си на игрите в Южна Корея и за първи път от 20 години най-големите звезди ще липсват на олимпийския лед. И второ - ситуацията с Русия - отборът от руснаци ще играе без флаг и герб.

Но историята и традицията повеляват никога да няма скука в хокея на Зимни игри. А историята на сблъсъците в най-динамичния, емоционален и контактен от зимните спортове под петте кръга, е велика.

Политика, сензации, митове...

Хокеят на лед е част от Олимпийската програма от 1920 г. Да, да - точно така. От летните игри в Антверп, когато 6 отбора спорят за титлата в хокея на лед. Канада праща тогава тима на "Уинипег Фалкънс", който разбива в трите си мача съперниците с голова разлика 27:1 и печели златото.

От следващите игри през 1924 г., вече зимни, хокейният турнир придобива по-познати контури. Вече е в групов формат, като Канада отново е представена от един отбор - този път "Торонто Гранайтс", които печелят мачовете си с голова разлика 110:3, а Хари Уотсън се превръща в първата легенда на олимпийския хокей с неговите 36 забити шайби на турнира. Това са времена, в които никой не може и да си помисли да се опре на родината на играта.
Embed from Getty Images
В следващите две издания канадците отново печелят убедително, като чак през 1936 г. доминацията им е спряна... пак от канадци.

Великобритания се явява на турнира, част от игрите в Гармиш-Партенкирхен (Германия) с тим, в който 9 от 12-те играчи са всъщност от Канада.

Двама от тях дори са играли за националния тим на "кленовите листа", като това предизвиква скандал и северноамериканците плашат да напуснат Олимпиадата.

Вечерта преди първия мач от надпреварата протестът им е уважен, но тогава британците заплашват, че ще бойкотират. А са сложни времена, светът чака война, политика и спорт преплитат пътищата си постоянно, та никой - особено в Германия - не иска заради някакъв си хокей да стане разправия и национален въпрос в няколко държави. Всички играят, а британците бият Канада с 2:1 и за първи път друг отбор става шампион. Родината на играта със стик и шайба се гордее с общо 6 от първите 7 златни отличия на Олимпиада.

От 1920-а до 1956-а канадците подчиняват брутално всички с малкото споменато изключение (британските канадци).

През 1956 г. в Кортина Д`Ампецо се появява нова хокейна сила - СССР. Разбира се, става дума и за чест, и за политика, и за вражда на много други нива, освен спортно. Говорим за Желязната завеса, за Студената война. Съветският отбор е пълен с играчи, които на теория отговарят на профила на олимпийските изисквания - аматьори, студенти, военнослужещи... Но реално това са хокеисти, които тренират целодневно и спортът е професията им.

Тимът с червените пуловери печели осем от следващите десет Олимпийски турнира, като враждата е основно със САЩ, Чехословакия и Швеция. Всъщност, печели 7 под името СССР, а осмият...

Осмата титла е за отбор, наречен Обединен. По това време, около Олимпиадата в Албервил през 1992 г., ОНД е абревиатурата, под която остатъците от разпадащия се СССР с доминиращо руско участие преследва спортни успехи. На игрите отборът е кръстен Обединен, в него липсват играчи от няколко републики от бившия Съюз, но пак стига до злато.



В този период на подтисничество, Канада пуска серия възмутени протестни ноти срещу СССР с претенцията, че асовете на този тим са професионалисти. Страната дори отказва да прати отбора си на игрите през 1972 и 1976 г. Именно това са годините, в които се раждат най-големите хокейни митове на олимпийския лед.

В отбора на СССР има играчи, на които дори канадците хвърлят завистливи погледи. При цялата взаимна омраза между северноамериканските отбори и съветския, вратарят Владислав Третяк (трикратен шампион), както и величественото атакуващо трио Ларионов-Крутов-Макаров са признати легенди и зад Океана.
Embed from Getty Images
Докато дори в Москва свалят шапки на онзи финал от 1980 г., когато се ражда Чудото на леда. Никой в Щатите и Русия не е забравил този ден - 22 февруари, когато в Лейк Плесид отбор със средна възраст 21 г., съставен от средняци, минали през колежански отбори и полуаматьори, се изправя срещу машината с червени пуловери. Янките са пълен аутсайдер, никой не им дава никакъв шанс.


САЩ бие в този ден СССР с 4:3 и коментаторът на американската телевизия пита зрителите: "Вярвате ли вече в чудеса?". Златото е за домакините. И до днес звездите на онзи тим на СССР не могат да си обяснят как са загубили мача, обезсмъртен в Америка и дал храна за книги и филми, за спортно вдъхновение и национална гордост.

След 1998 г. МОК и НХЛ се споразумяха за участието на звездите от лигата в олимпийските мачове. Форматът бе съобразен с програмата на НХЛ, където бе отворена кратка пауза. И се върнаха годините, в които Канада мачка. Дали заради това, че най-много талант и страст остана именно в родината на играта. Дали, защото вече го няма решеният на всичко и много силен с класа и мотивация тим на СССР...

Но Канада спечели три от последните 4 турнира, като само през 2006 г. Швеция успя да се изкачи на върха. Съперничеството Северна Америка - бивш Съветски съюз беляза хокейния турнир завинаги. В Сочи преди 4 години бе национална трагедия, когато САЩ би Русия в груповата фаза, независимо, че поражението далеч не бе фатално за излизането на отбора-домакин в елиминациите.

После той падна от традиционно "кривите" за руснаците съперници от Финландия, но това е друга тема. Най-много боли от американци и канадци, както и тях най-тежко ги нокаутира поражение от руснаците. Въпрос на чест, на дългогодишно тляло и горяло съперничество, на разбирания, на гордост. Куриозно донякъде, Канада и Русия (като наследник на съветския  и обединения тим), гордеещи се с 9 и 8 златни медала съответно, имат само един финал - през 1992-ра, спечелен от отбора, говорещ на руски език.
Embed from Getty Images
И какви хора са окачвали на гърдите си златните медали през годините... Великани!

Историята на най-великия обаче - Уейн Грецки, е особено интересна, когато говорим за Олимпиадите. Признатият за Крал на играта канадец няма щастието да стигне до леда на зимни игри в разцвета на силите си. Просто през 70-те, 80-те и 90-те звезди от НХЛ с канадската емблема не се състезават на Олимпиади.

Договорката за игрите през 1998-а даде шанс на 38-годишния тогава Грецки да стигне до мечтата си. И драмата бе пълна. Този турнир остава в историята като "Олимпиадата на Хашек", защото вратарят на Чехия Доминик Хашек изведе отбора си на финал срещу Русия с невероятна игра, а там "заключи" мрежата за нетипичното за хокея 1:0. Спря невероятната атака на съперника, не даде шанс на Буре, Каменски и останалите.

Но преди това, на полуфинал, Доминатора спаси дузпите на канадците и закара отбора си на финал. Грецки, сензационно, не бе избран сред изпълнителите на дузпи от треньора Марк Кроуфърд - решение, което и до днес е дамгосано и седи в историята на хокея.
Embed from Getty Images
През 2002 г. в Солт Лейк Сити човекът-хокей бе директор на отбора, нещо като тийм-мениджър. И устоя на невероятния натиск от медии, фенове, световна общественост. Канада спечели първото си злато от 50 години с Грецки... но не по кънки и със стик на леда, а по костюм зад скамейката на отбора.

Всичко това е в миналото, но не се забравя. Хокейният турнир на Олимпиади често е най-зрелищното събитие в програмата на игрите.

В Пьончан почти сигурно няма да е така, ще липсват модерните суперзвезди Сидни Кросби (Канада), Александър Овечкин (Русия) и останалите асове от НХЛ. Ще бледнеят мачовете, безспорно. Но изобщо не се съмнявайте, че ще е страшно оспорвано. Няма фаворити, а това говори за страхотна интрига.

А къде сме ние ли? О, да - има такъв въпрос в този материал, и дори отговорът е "има ни". България записа участие през 1976 г. в Инсбрук.

Как се представихме? В първия кръг трябва да играем с Чехословакия, супер сила по това време (а и по всяко време на този спорт). Губим с 1:14. Отиваме в "утешителния рунд", където записваме 2:6 от домакините, 3:8 от Швейцария, 5:8 от Югославия, 4:9 от Румъния и 5:7 от Япония. Завършваме последни и в това няма изненада, но не се посрамваме с оглед на развитието на спорта у нас, като единственият тежък разгром е от Чехословакия. А този отбор финишира със сребро.

Преди година играчите от онзи български тим получиха специални хокейни пуловери с имената им, с което бе почетена 40-ата годишнина от игрите в Инсбрук. Днес само можем да мечтаем България да е на хокейния Олимпийски турнир.

Е, в Пьончан няма да ги има и суперзвездите от НХЛ, така че - свободни сте да махнете с ръка и да кажете: "Какво да му гледаме тогава?".

Ще сбъркате. Шоуто е гарантирано. Хокейният олимпийски турнир рядко разочарова.