- На 9 февруари се навършват 20 години от старта в Нагано, който цяла България никога няма да забрави. Разкажете ни за подготовката и самото състезание, на което спечелихте златния олимпийски медал?

- Времето беше ужасно. Имаше много силен снеговалеж и предния ден организаторите дори спряха по средата мъжкия старт, което беше доста притеснително. Преди нашия старт валеше по същия начин. Дори на прострелката треньорът не можеше да вижда мишените добре. Ние го помолихме да погледне през съседната рогатка на японеца, защото буквално не можеше нищо да види. Както и да е, прострелката мина. 

Важното бе, че за самото състезание никой нищо не очакваше от нас. Ние заминахме без никакви очаквания за класирания и се оказа, че по време на самото състезание, ските ни вървяха много добре. 

Един час преди старта трябваше да решим при тестовете на ските, с кои точно ще стартираме. Аз реших да взема загряващите ски, което обикновено не се случва и треньорите премазаха ваксата. Така стартирахме и се оказа, че са най-добрите ски, които сме имали някога. 

Състезанието вървеше спокойно. Чак на последната обиколка ми казаха, че се боря за медал. Това беше единственото нещо. След като финиширах се наложи да изчакам още 70 състезателки да приключат, за да видя какво ще е класирането. 

- Затова ли казвате, че състезанието е било спокойно?

- По принцип на индивидуалната дистанция не се дава информация на състезателя, за да може да се съсредоточи и да си направи състезанието. Дава се на последната обиколка, а когато си преден стартов номер (Катя е с номер 18 на 15-те километра в Нагано - бел.ред), както бях аз, информацията е много малко и изостава. Така че не е реална. 

- Докато чакахте тези 70 биатлонистки да финишират, вярвахте ли, че титлата ще е ваша?

- Само се молехме това да стане реалност. Да съм вярвала, силно казано. 

- Каква беше първата ви мисъл, когато все пак разбрахте, че сте шампионката?

- Беше изключителна еуфория. Дори не мога да си спомня какво първо съм си помислила, защото започнаха церемониите. След това ходихме на допинг контрол. Въобще процедури, които отнемат дълго време. Въобще целият ден ми се слива. Имаше празненство. Иван Славков организира банкет в хотела на Международния олимпийски комитет, където бяха настанени всички. След това си спомням, че отидохме в дискотеката в Олимпийското село, но тъй като ни чакаха още стартове, не сме прекалявали. 

Embed from Getty Images

- Сега как ще отпразнувате годишнината? Ще има ли тържество в Чепеларе?

- Да ще има. Организирано е от общината в Чепеларе. То е традиционен зимен празник всяка година, но тази година ще бъде по-голям заради кръглата годишнина. Поканили сме всички от отбора, който бе тогава в Нагано - треньори, биатлонисти. Поканих и някои от най-големите си конкурентки тогава на пистата, но те ще пътуват за Пьончан и няма да могат да присъстват. Аз самата ще остана в България за тържеството и ще пътувам за Южна Корея на следващия ден. 

- Защо 20 години след вас нямаме друг олимпийски медал, камо ли титла?

- То в цялата ни история на зимни Олимпиади имаме много малко медали, а и като се вижда състоянието на нашия спорт и колко трудно на летни игри вече достигаме до призови места...медалите се броят на пръсти. Според мен всичко това е в резултат на този преход, по време на който се разруши цялата система на спорта. Минахме през много различни етапи и в момента на най-ниското ниво - при децата - много трудно се справят клубовете. Финансово имам предвид. Поне в биатлона е така. Много треньори нямат финансовата подкрепа, за да работят с деца. 

- А има ли желаещи деца да тренират биатлон?

- Желаещи има. Може да са по-малко в сравнение с нашето време, но ги има. Бих казала, че в тежките и трудни спортове като цяло децата вече са много по-малко. Но поколенията са съвсем различни и трудно остават в по-тежките спортове на професионално ниво. Мисля, че децата са ни доста осигурени и обгрижвани, затова повече се насочват към образование. И може би от цялото това обгрижване стават по-меки и не могат да издържат на трудности и натоварвания. 

- Много биатлонисти изразиха безпокойство заради ситуацията между Сеул и Пхенян. Има ли притеснения в българския отбор за сигурността в Пьончан?

- Не. Преди няколко дни мисля, че Северна и Южна Корея се разбраха да няма никакво напрежение по време на Олимпиадата, затова смятам, че игрите ще протекат нормално и дано да спомогнат за мирната обстановка в региона. 

- Заминаваме за Корея с пълен отбор. Какви са очакванията, защото двамата лидери при мъжете ни - Краси Анев и Владо Илиев са в добра бегова форма, но при стрелбата имаха проблеми?

- Стрелбата е много индивидуално нещо. Никой не може да повлияе. При Владо по принцип успеваемостта не е толкова висока, но наистина тази година му е доста по-несигурна. Всичко обаче зависи от самия него в стрелбата. Дай Боже да направи старт с хубава стрелба. Иначе са подготвени. Останалите момчета - Митко Герджиков, Тони Синапов, вече се доближават и ще разчитаме на една много добра мъжка щафета. Колкото до очаквания - аз не ги натоварвам с такива. Пожелавам им да представят достойно България. 

- Вие често казвате, че в биатлона има и голяма доза късмет, освен спортно майсторство. В коя дисциплина имаме шанс за най-добър резултат?

- Първо, всичко зависи от самите условия. Ние още не знаем изобщо какви ще са условията в Пьончан. От това, което показват досега, Краси го виждаме в най-дългата дистанция - индивидуалната на 20 километра. Дано там успее да направи четири добри стрелби. Владо в спринта има шанс. 

- При жените каква е ситуацията? В отбора има и една дебютантка - Милена Тодорова. Разкажете ни повече за нея.

- Тя е на 20 години от Троян. Миналата година на два пъти влезе в Топ 10 на Световното първенство за юноши и девойки. Тази година се движи също доста добре и е повишила успеваемостта на стрелбата. И бегово е добре. Така че решихме да дадем шанс на Милена да стартира в спринта в Пьончан и й пожелавам да се класира сред първите 60 състезателки, за да участва в преследването. След това тя ще се върне, за да участва в Световното първенство до 21-годишна възраст. Няма да я оставим в Корея за щафетите, защото е много дълга програмата и те са последни. Искаме тя да участва в нейното Световно първенство. 

- Как ще коментирате решението Кралят на биатлона Оле Ейнар Бьорндален да бъде оставен извън отбора на Норвегия за Олимпиадата?

- Ами как да го коментирам. Това си е решение на норвежката федерация. Спазват си принципите. По критериите, които са поставили, той не попада в отбора. Но Норвегия има много силен отбор - те всички са потенциални олимпийски шампиони. Според мен можеше Международният олимпийски комитет да даде уайлд кард на Бьорндален, но не съм запозната и с техния регламент. 

- Тази година при мъжете се откроява съперничеството между французина Мартен Фуркад и по-малкия от норвежките братя Бьо - Йоханес. Вие на кого симпатизирате?

- Да, те се открояват много над останалите и до някаква степен правят мъжкия биатлон прогнозируем, което не е много добре. Виждаме при жените, когато са изравнени възможностите, че е много по-интересно. Затова се надявам някой от останалите биатлонисти да успее да ги победи на Олимпиадата и да има по-цветно представяне и от по-малки нации. Иначе моите лични симпатии са за норвежеца.

- Какво ще пожелаете на всички български спортисти, които ще участват в Олимпийските игри?

- Искам да пожелая на всички късмет и спокойствие. Особено на Радо Янков, към когото очакванията са големи. На него му пожелавам да постигне най-доброто, на което е способен и да спрат да го натоварват с предварителни очаквания, защото медалите се раздават на Олимпиадата, а не преди нея